3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 504
гр. София, 23.09.2015 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на седемнадесети септември през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева ч. т. дело № 2022 по описа за 2015г.
Производството е по чл. 274, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 248, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна жалба на ищеца ЗАД [фирма], [населено място] чрез процесуален представител адв. Е. Т. срещу определение № 9313 от 04.05.2015г. по в. гр. дело № 8123/2013г. на Софийски градски съд, ГО, IV-В въззивен състав, с което е допълнено решение от 24.09.2014г. по същото дело на СГС като ищецът ЗАД [фирма], [населено място] е осъден да заплати на втория евентуален ответник М. Зоранов Ч. от [населено място], обл. П. на основание чл. 78, ал. 4 ГПК сумата 1 000 лв. – разноски за въззивната инстанция.
Частният жалбоподател прави оплакване за неправилност на определението на СГС поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Поддържа становище, че не дължи заплащане на разноски на втория евентуален ответник, тъй като не е обжалвал първоинстанционното решение в частта, с която СРС е оставил без разглеждане исковете срещу този ответник, а насрещната въззивна жалба на ищеца е само срещу решението на СРС в частта, с която е отхвърлен предявения иск срещу ЗД [фирма] за разликата над присъдената сума до пълния размер. Частният жалбоподател моли определението да бъде отменено.
Ответникът М. Зоранов Ч. от [населено място], [община], област П. чрез процесуален представител адв. Л. Л. оспорва частната жалба и релевира доводи за правилност на обжалваното определение. Поддържа становище, че е страна във въззивното производство, тъй като ищецът е подал насрещна въззивна жалба и ако решението на първоинстанционният съд е било отменено, то би могло да се промени решението и по отношение на втория евентуален ответник, поради което е била необходима защита на втория евентуален ответник във въззивното производство. Ответникът моли определението на СГС да бъде оставено в сила.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото и становищата на страните, приема следното:
Частната жалба е подадена от надлежна страна в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК, но същата е процесуално недопустима, поради което следва да бъде оставена без разглеждане. Съгласно задължителната практика на ВКС, обективирана в Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013г. по тълк. дело № 6/2012г. на ВКС, ОСГТК, т. 24, определението на въззивния съд за допълване или изменяне на въззивното решение в частта за разноските се обжалва по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК. В мотивите на т. 24 на посоченото Тълкувателно решение е прието, че правомощията на Върховния касационен съд са определени по чл. 274, ал. 2 във връзка с чл. 248, ал. 3 ГПК. С разпоредбата на чл. 248, ал. 3 ГПК изрично е предвиден редът за обжалваемост на определението за допълване и изменение на решението в частта за разноските, а именно по реда, по който подлежи на обжалване решението. Посочената правна норма намира приложение в хипотезата на преценка за обжалваемост на определението на въззивната инстанция за допълване или изменение на въззивното решение в частта за разноските. Когато въззивното решение подлежи на касационен контрол, на обжалване по реда на чл. 274, ал. 2 във връзка с чл. 248, ал. 3 ГПК подлежи и определението за допълване, респективно изменение на решението на въззивния съд в частта за разноските. Когато въззивното решение не подлежи на касационно обжалване, определението за допълване и изменение на това решение в частта за разноските не подлежи на обжалване по аргумент от чл. 248, ал. 3 ГПК. Поради това, че въззивното решение не подлежи на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 2 ГПК, тъй като е постановено по търговско дело по искове с правно основание чл. 213, ал. 1 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, всеки с цена под 10 000 лв., определението на Софийски градски съд по молбата по чл. 248 ГПК за допълване на това решение в частта за разноските не подлежи на обжалване.
Предвид изложените съображения, съдебният състав на ВКС, ТК, Второ отделение приема, че частната жалба на ЗАД [фирма], [населено място] следва да бъде оставена без разглеждане. С оглед изхода на делото разноски на частния жалбоподател не се дължат. Разноски на ответника М. Зоранов Ч. за настоящото производство не се присъждат, тъй като не са поискани и не са представени доказателства, че такива са направени.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Търговската колегия, Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната жалба на ЗАД [фирма], [населено място] срещу определение № 9313 от 04.05.2015г. по в. гр. дело № 8123/2013г. на Софийски градски съд, ГО, IV-В въззивен състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване в едноседмичен срок от съобщението с частна жалба пред друг тричленен състав на ВКС, ТК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.