ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 504
София, 24. октомври 2017 г.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на единадесети октомври две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков ч. гр. д. № 3942 по описа за 2017 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 278 ГПК.
Обжалвано е определението на Софийския апелативен съд от 28.07.2017 г. по ч. гр. д. № 4468/2015, с което е отхвърлена молба за освобождаване от държавна такса.
Недоволен от определението е жалбоподателят К. И. Б., който го обжалва в срок, с оплаквания за незаконосъобразност, като счита, че са налице основания за неговата отмяна и връщане на делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното определение е постановено от въззивен съд, първоинстанционно е и прегражда развитието на делото, намира, че то подлежи на обжалване съгласно чл. 274, ал. 2 ГПК.
Частната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима.
За да постанови обжалваното определение, съдът е приел, че в декларацията за имущественото си състояние молителят декларира че няма никакво имущество и доходи, освен инвалидна пенсия и дружествени дялове, но видно от служебно известното на съда писмо на заместник-изпълнителния директор на Агенцията по вписванията и след направена служебна проверка в информационната система за кадастър и имотен регистър, по партидата на молителя се установява, че е реализирал доход от вписани разпоредителни сделки с недвижими имоти, както и че е съсобственик на два недвижими имота.
Като разгледа частната жалба, съдът я намира за основателна.
Правилно въззивният съд е приел, че доходите от пенсия на ищеца са ниски, но неговото имуществено положение му позволява да заплати дължимата държавна такса в размер на 15 лева. Освобождаването от такси и разноски, съгласно разпоредбата на чл. 83, ал. 2 ГПК се допуска за лица, за които е признато от съда, че нямат достатъчно средства да ги заплатят, като по молбата за освобождаване съдът взема предвид: доходите на лицето и на неговото семейство; имущественото състояние, удостоверено декларация; семейното положение; здравословното състояние; трудовата заетост; възрастта; други констатирани обстоятелства. В случая съдът е извършил проверка и като е взел предвид служебно известните му факти за имущественото състояние на молителя, както и видно от данните по делото, доходите му биха позволили да заплати дължимата държавна такса в размер на 15 лева. Предвид изложеното, въззивният съд е постановил правилно и законосъобразно определение, което следва да бъде оставено в сила.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ В СИЛА определението на Софийския апелативен съд от 28.07.2017 г. по ч. гр. д. № 4468/2015.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.