2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 504
гр. София, 24.07.2018 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на осми май през две хиляди и осемнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА
АННА БАЕВА
като изслуша докладваното Костадинка Недкова т. д. N 3139 по описа за 2017г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „КМТ” ЕООД и Р. Т. Н. против решение № 1709 от 13.07.2017г. по в.т.д. № 4385 / 2015 г. на Апелативен съд – София, с което е потвърдено решение № 1052 от 29.06.2015 г. и решение № 925 от 25.06.2016г., постановени по т.д. № 1008 / 2011г. на Софийски градски съд, с които е признато по реда на чл.422 ГПК съществуването на вземане на „Интернешънъл Асет Банк” АД, [населено място], спрямо „КМТ” ЕООД и Р. Т. Н. в размер на 50 000 лева, произтичащо от запис на заповед, издаден на 15.10.2007г. от „КМТ” ЕООД и авалиран от Р. Н., ведно със законна лихва от 20.09.2010г. до окончателното й заплащане, за което ищецът се е снабдил със заповед за незабавно изпълнение по ч.гр.д. № 45594/2010г. по описа на СРС, 36 състав, като са осъдени ответниците да заплатят на ищеца, на основание чл.78 ал.1 ГПК, сумата от 2500 лева – деловодни разноски.
Жалбоподателите твърдят, че в полза на банката – взискател има издадени два изпълнителни листа за един и същи дълг. Първият изпълнителен лист срещу длъжника „КМТ” ЕООД по кредитна линия №[ЕИК]/20.02.2007 г. за 280 000 лева е от 09.11.2009г. по гр.д. № 48832/2009г., издаден от СРС 64 състав, въз основа на който е образувано изп. дело № 84/2009г., преобразувано в изпълнително дело № 2014879040001 от архива на ЧСИ В. П., рег. № 879 и р-н на действие Ловешки окръжен съд. Като обезпечение на този кредит е ипотекирано имущество на ЕТ „Търговия на едро –Румяна Несторова” с нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № 139, том І, рег. № 706, дело № 86 от 2007 г. и нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № 42, том VІ, рег. № 4974, дело № 737 от 2007г. Следващият изпълнителен лист за дълга по записа на заповед срещу „КМТ” ЕООД, като издател, и Р. Н., като авалист, с който те са осъдени да заплатят солидарно на кредитора сумата от 50 000 лева е от 04.10.2010г. по гр.д. № 45594/2010, издаден от СРС, І-во гражданско отделение, 36 състав като по него е образувано изп. дело № 70/2010г. при СИС при Районен съд – Луковит. Изложени са доводи за погасяване на задължението на „КМТ” ЕООД по издадения изпълнителен лист от 09.11.2009г. в размер на 280 000 лева, чрез превод на 24.08.2011г. от ипотекарния длъжник ЕТ „Търговия на едро –Румяна Несторова” по специално учредената от банката – кредитор сметка. След възражение срещу втората заповед за незабавно изпълнение от 25.10.2010 г. и въз основа на предявен от банката иск по реда на чл. 422 ГПК е образувано т.д. № 1008/2011 г. пред СГС, по което е постановено първоинстанционното решение по настоящото делото. Съдебният състав на СГС е стигнал до извода, че „КМТ” ЕООД по кредитна линия №[ЕИК]/20.02.2007г. за 280 000 лева, има дължим остатък по главница 21 579.99 лева и дължимо обезщетение за лихва за 52 801.17 лева. Касаторите твърдят, че неизпълнението на договора за кредит от страна на длъжника се дължи на обстоятелства, за които кредиторът е отговорен, изразяващи се в противоправното действие на кредитора – незаконно разделяне на имота по изпълнението, обявено от съда за нищожно с определение на ВАС № 15806/21.12.2010 г. по адм.д. № 14309/2010 г. и решение № 42/22.03.2011 г. на Ловешки АС. Поясняват, че с това си действие кредиторът е направил невъзможно да се извършат изпълнителни действия по продажбата на имота в периода от 05.07.2010г. до 29.04.2011г., тъй като през този период се води дело във ВАС и АС – Ловеч. Същевременно, вследствие незаконното разделяне на имота на длъжника са нанесени щети в размер на 169972.63 лева. С оглед на изложеното касаторите считат, че съдът се е произнесъл в нарушение на т.17 от ТР № 4/2013г. от 18.06.2014г. по тълк.дело № 4 / 2013г. на ОСГТК на ВКС и задължителната съдебна практика по чл.290 ГПК, като не се е произнесъл по възражението им за отпадане на обезщетението в размер на 52 851.17 лева на основание чл.83 ЗЗД. Молят за отмяна на атакуваното решение, връщане на делото на друг апелативен състав с указания да изследва каузалния характер на дълга, като се произнесе по искането за недължимост на лихвата, на основание чл.83 ЗЗД.
Ответната страна по жалбата, „ИНТЕРНЕШЪНЪЛ АСЕТ БАНК” АД, счита, че не са налице основанията за допускане на касационен контрол, а при евентуалност се позовава и на неоснователност на жалбата. Претендира разноски за настоящото производство.
Върховния касационен съд, състав на Второ търговско отделение, след преценка на данните по делото и доводите на страната, намира следното:
Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да постанови обжалваното решение въззивната инстанция е приела за установено следното от фактическа страна: Със запис на заповед от 15.10.2007г. издателят му, „КМТ” ЕООД, представлявано от С. Й. С., неотменимо и безусловно е поел задължението срещу представяне на запис на заповед да заплати на „ИНТЕРНЕШЪНЪЛ АСЕТ БАНК” АД на предявяване сумата 280 000 лева, заедно с дължимите годишни лихви, такси и комисионни, съгласно условията на договор за кредитна линия №[ЕИК] от 20.02.2007г., без разноски и протест. Записът на заповед е авалиран от Р. Т. Н.. Върху записа е отразено, че същият е предявен за плащане на издателя и на авалиста на 6.10.2008г. Процесният запис на заповед е издаден във връзка с облигационни отношения, породени от сключения между ищеца „ИНТЕРНЕШЪНЪЛ АСЕТ БАНК” АД и „КМТ” ЕООД договор за банков кредит от 20.02.2007г., за обезпечаване на вземанията на банката по него, като е прието, че наличието на вземане на ищеца по записа на заповед следва да бъде установено именно на база на допуснато от длъжника неизпълнение на поети с него задължения по кредита, обезпечени с издаването на ценната книга. Изложени са подробни съображения че менителничният ефект е редовен от външна страна, като допълнителното съдържание, указващо обезпечената със записа на заповед сделка, не се отразява на редовността на ценната книга и не накърнява реквизитите по чл. 455, т.2 и чл. 535, т.2 ТЗ, тъй като думата „условие” не е употребена като някакъв допълнителен елемент, опровергаващ изявлението за безусловност и неотменност на задължението, а има пояснителен характер досежно основанието за издаването му за обезпечаване на договора за кредитна линия.
Посочено е, че в полза на „ИНТЕРНЕШЪНЪЛ АСЕТ БАНК” АД на 04.10.2010г. е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 45594/2010г. на Софийски районен съд срещу издателя и авалиста за сумата от 50 000 лева – главница по процесния запис на заповед и за законна лихва върху главницата от 20.09.2010 г. до окончателното изплащане на вземането, 1000 лева юрисконсултско възнаграждение и 1000 лева държавна такса. В предвидения от закона срок и на основание чл 414, ал. 2 ГПК издателят „КМТ” ЕООД и авалистът Р. Т. Н. са възразили срещу издадената заповед за изпълнение, като на основание чл. 415, ал.1 ГПК компетентният съд е указал на заявителя, че следва в едномесечен срок да предяви иск за установяване на вземането си. Поради така подаденото възражение и в указания от съда едномесечен срок ищецът „ИНТЕРНЕШЪНЪЛ АСЕТ БАНК” АД е предявил иск по реда на чл.422 ГПК за установяване съществуването на вземането, произтичащо от издадения от „КМТ” ЕООД и авалиран от Р. Т. Н. запис на заповед. Възражението за просрочие на исковете е прието за неоснователно с аргумента, че дори да се приеме, че указанията на съда са достигнали до банката на датата на изпращането им, исковете се явяват предявени в едномесечния преклузивен срок.
Преди издаване на заповедта на изпълнение по записа на заповед, въз основа на подадено на 30.10.2009г. от страна на банката заявление на 9.11.2009г. е издадена в полза на банката заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на обезпечения с ценната книга договор за кредитна линия №[ЕИК] от 20.02.2007г., като „КМТ” ЕООД е осъдено да заплати на „ИНТЕРНЕШЪНЪЛ АСЕТ БАНК” АД сумата от 279 960 лева – неплатена главница по договора за кредитна линия, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на заявлението в съда – 30.10.2009г. до окончателното й изплащане, сумата от 12 687.54 лева – просрочена лихва за периода 31.07.2009 г. – 29.10.2009г., както и деловодни разноски в размер на сумата от 9004.45 лева. Във връзка с направените от страна на ответниците по исковете – настоящи касаторите, възражения за цялостно погасяване на произтичащите от сключения договор за кредитна линия задължения, в хода на първоинстанционното производство са назначени две съдебно-счетоводни експертизи, от които е установено, че към датата на подаване на второто заявление по записа на заповед липсват погашения по кредита. С оглед на това, въззивният съд е приел, че предвид липсата на осъществени погашения по договора за кредит от страна на ответниците по исковете през периода, следващ датата на подаване на първото заявление за издаване на заповед за изпълнение по договора за кредит и нарастването на дълга по него, не е налице пречка кредитополучателят да пристъпи и към реализиране на договорените за изпълнението на задълженията по кредита обезпечения чрез сезиране на съда с искане по чл. 415 ГПК за частично присъждане на дължими суми по записа на заповед като обезпечаващата сделка.
Не е споделено и направеното във въззивната жалба възражение, че преди подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение въз основа на записа на заповед срещу авалиста, същият не е бил уведомен за обявяването от страна на банката на предсрочната изискуемост на кредита, като не се спори, че издателят – кредитополучател е уведомен от банката за настъпването на това обстоятелство. Посочено е, че обявяването на кредита за предсрочно изискуем е съобщено на кредитополучателя и е породило съответните правни последици, без да е необходимо същото да бъде съобщено на авалиста, тъй като той не е страна по договора за кредит.
В мотивната част на атакуваното решение въззивният съд е разгледал и направеното от ответниците /настоящи касатори/ правопогасяващо възражение за осъществено след подаване на заявлението по записа на заповед плащане на сумата от 280 000 лева. Решаващият състав е достигнал до извода, че въпреки осъщественото на 24.08.2011г. плащане на посочената сума, дори същата да се отнесе единствено към погасяване на кредита по договор № 002/20.02.2007г., а не към предходен договор за кредит, е налице остатъчно неизплатено задължение и то за главницата по обезпечения със записа на заповед кредит в размер на сумата от 74 424 лева.
В приложеното изложение на касационните основания по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са поставени следните въпроси: „1/ Представлява ли злоупотреба с право снабдяването на банката – взискател с два изпълнителни листа и образуването на две изпълнителни дела по едно и също вземане?; 2/ Може ли решение № 925/25.05.2016 г. по т.д. № 1008/2011 г. на СГС, постановено по отменено с определение № 33/17.01.2017 г. по ч.т.д. № 2605/2016 г. от ВКС определение на въззивния съд № 929/21.03.2016 г. по т.д. № 4385/2015г. на САС, да бъде прието с решение от същия въззивния съд за валидно и да бъде потвърдено?; 3/ Представлява ли основание за отмяна на въззивно решение № 1709/13.07.2017 г. по т.д. № 4385/2015 г. на САС неизследването до край от първоинстанционния и въззивния съд на каузалното задължение, липсата на мотиви на съда по исканията и възраженията на страните, и липсата на фактически констатации и правни изводи на съда по искането на ответниците по чл.83 ЗЗД, за намаляване на обезщетението за лихва, във връзка с неизпълнение на договор, за който неизпълнението се дължи на обстоятелства, за които кредиторът е виновен?”; Касаторът се е позовал на наличие на допълнителните предпоставки по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК, като посочва следната съдебна практика: решение № 27/02.02.2015г. по гр.д. № 4265/2014г. на 4 г.о. на ВКС, решение № 331/19.05.2010г. по гр.д. № 257/2009г. на IV г.о. на ВКС, решение № 149/05.11.2010 г. по т.д. № 49/2010 г. на ВКС, решение № 26/24.04.2014 г. по т.д. № 1027/2013г. на ІІ т.о. на ВКС и решение № 40/05.06.2012 г. по т.д. № 148/2011 г. на І т.о. на ВКС.
Настоящият състав намира, че въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване, предвид следното:
Първият въпрос не предпоставя допускането на касационния контрол, тъй като изпълнителните листи не са издадени за едно и също вземане, на каквото твърдение се основава въпросът. Предмет на заповедите за изпълнение и на изпълнителните листи са различни вземания – по договор за кредит и по запис на заповед, независимо от съществуващата обусловеност между тях. Въззивният съд се е мотивирал и с увеличение на размера на дълга по договора за кредит след издаването на заповедта за изпълнение по него от общо 292 647,54 лева на общо 336 808,56 лева. Следва да се има предвид, че в практиката по чл.290 на ВКС – решение № 231 /25.03.2010г. т.д. № 226/2009г. II т.о., изрично е прието, че снабдяването с изпълнителен лист по издаден запис на заповед като гаранция за изпълнение на поето по каузална сделка задължение не съставлява процесуална пречка за предявяване на иск за реалното изпълнение на обезпеченото задължение, като по втория иск съдът следва да съобрази евентуално извършено плащане в образувания въз основа на записа на заповед изпълнителен процес. С оглед даденото разрешение, че е допустимо при снабдяване с изпълнителен лист въз основа на запис на заповед да се предяви иск на договорно основание за реално изпълнение на задължението, което ценната книга обезпечава, допустимо е и издаването на изпълнителен лист по менителничния ефект след издаване на такъв по каузалното правоотношение, което обезпечава, при липса на плащане на главницата по каузалното правоотношение до размера на претендираната сума по обезпечаващия запис на заповед.
Следващият въпрос за валидността на второто решение на първоинстанционния съд, с което се извършва тълкуване на първото постановено решение от този съд, също не може да обуслови допускането на решението до касация. Произнасянето по искането за тълкуване от първата инстанция, при последваща отмяна от ВКС на определението на въззивния съд, с което делото е изпратено на СГС за произнасянето по искане за тълкуване, съдържащо се във въззивната жалба, не е основание за нищожност на акта, а правилността му не може да бъде обект на изследване в селективната фаза на касационното производство.
Третият въпрос отново не покрива общия критерий по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационния контрол по отношение на обжалвания акт. Въззивният съд е постановил решението си след подробно обсъждане на наведените от страните доводи и възражения, вкл. тези, основаващи се на каузалното правоотношение, във връзка с което е издаден обезпечаващият запис на заповед. Въззивната инстанция е обсъдила и събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност относно релевантните за спора факти като е направила свои преки, непосредствени изводи. За да приеме за неоснователни възраженията, основаващи се на каузалното правоотношение, решаващият състав се е позовал на това, че дължимата главница по обезпечения с ценната книга кредит е 74 424 лева и тази сума е по-голяма от претендирата стойност от 50 000 лева по записа на заповед. С оглед на това, възражението, че на основание чл.83 ЗЗД не се дължи лихва за забава по кредита в определен размер и за конкретен период, дори да бъде счетено за основателно, е ирелевантно за крайния изход на спора, поради което необсъждането му не може да обуслови наличието на общата предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК.
В изложението се съдържат и оплаквания относно правилността на атакуваното въззивно решение, които не могат да бъдат взети предвид, тъй като не се обхващат от предмета на проверка, извършвана от ВКС във фазата на селектиране на касационна жалба.
С оглед на изложеното, касационното обжалване на атакуваното решение не следва да бъде допуснато, като с оглед изхода на спора, на ответника по касация следва да се присъди, на основание чл. 78, ал.8 ГПК, юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лева, съобразно чл.25 от НЗПП.
Водим от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1709 от 13.07.2017г. по в.т.д. № 4385 / 2015г. на Апелативен съд – София.
ОСЪЖДА „К.” ЕООД, ЕИК[ЕИК], и Р. Т. Н., ЕГН 5410184070, да заплатят на „ИНТЕРНЕШЪНЪЛ АСЕТ БАНК” АД, ЕИК[ЕИК], сумата от 300 лева – юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.