1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 504
София, 25.10.2016 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание в състав:
Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Генчева гр.д.№2593 по описа за 2016г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
С решение №3148 от 18.04.2016 г. по в. гр. д. №5093/2015 г. на Софийски градски съд, ІІ-В въззивен състав, е потвърдено решение № І-41-140 от 28.01.2015 г. по гр. д. №49097/2012 г. на Софийски районен съд, 4, с-в, с което е бил отхвърлен предявеният от Г. И. К. срещу В. Л. Й. /М./ иск по чл.30, ал.3 ЗС за сумата от 17 622 лв., представляваща неполучен дял от ползите и плодовете, реализирани от съсобствен между страните недвижим имот – дворно място и жилищна сграда в [населено място], за периода 01.08.2007 г. – 31.07.2012 г.
Въззивният съд е приел, че страните по делото са съсобственици на процесния имот при квоти ? за ищеца и ? за ответницата. Прието е, че в този имот през периода 01.08.2007 г. – 31.07.2012 г. са живели ответницата и нейния брат Ц. Ц., който в качеството си на свидетел е заявил, че не заплаща нищо на сестра си за ползването.
При тези данни от правна страна съдът е приел, че когато единият съсобственик ползва вещта и извлича добиви от нея, той дължи на другия съсобственик съответната част от тези добиви на основание чл.30, ал.3 ЗС. Когато съсобственик ползва вещта, без да извлича материална облага от нея и същевременно лишава другия съсобственик от ползването, дължи обезщетение по чл.31, ал.1 ЗС от писмената покана. Прието е, че с оглед твърденията в исковата молба, искът правилно е квалифициран по чл.30, ал.3 ЗС, но разгледан по същество той е неоснователен. Не е доказано, че ползвайки имота, ответницата е получавала добиви от него. Предоставянето на имота за безвъзмездно ползване от нейния брат е без правно значение с оглед предмета на предявения иск. Извличането на ползи от общата вещ представлява получаването на добиви в натура /приход, прираст/ или доходи от граждански правоотношения /наем/. Спестените разходи при ползването на вещта от съсобственика или от трето лице не се обхващат от хипотезата на чл.30, ал.3 ЗС, затова в случая липсва правно основание да бъде уважен предявеният иск.
Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от ищеца Г. К..
Жалбоподателят сочи, че никога не е поддържал правното основание по чл.31, ал.1 ЗС, тъй като не е твърдял ответницата да е ползвала лично имота, нито пък той да е отправял до нея писмена покана за заплащане на обезщетение. Затова били излишни мотивите на съда, свързани с това основание. Въззивният съд не изяснил достатъчно добре фактическата обстановка по делото, тъй като не допуснал преразпит на свидетеля Ц. Ц., който щял да установи, че само той е живял в имота през процесния период, като е бил допуснат от сестра си. По този начин ответницата ползвала имота не за задоволяване на свои лични жилищни нужди, а за жилищните нужди на брат си, който нямал къде да живее и нямал свои доходи. Така тя си спестявала средства за наем на друго жилище, в което да живее брат и, за когото тя от морални съображения следвало да се грижи. Именно този спестен наем представлявал ползите по смисъла на чл.30, ал.3 ЗС, от които ищецът бил лишен съобразно квотата си в съсобствеността. По правилото за недопустимост на неоснователното обогатяване ответницата му дължала припадащата му се част от тези ползи без писмено поискване.
В изложението към касационната жалба се поддържат основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК по следните въпроси:
1. Когато страната ангажира пред въззивния съд доказателства за факт или обстоятелство, за което първоинстанционният съд е приел, че имат съществено значение за преценката на основателността на иска, налице ли е ново обстоятелство по смисъла на чл.266 ГПК, доказателствата за което следва да бъдат допуснати от въззивния съд.
2. При прилагане на нормата на чл.30, ал.3 ЗС означава ли, че ползващият цялата вещ съсобственик дължи на другия съсобственик обезщетение за ползване на неговата идеална част само ако от вещта е реализиран доход, изразяващ се в получаване на парични средства.
По първия въпрос въззивното решение противоречало на решение № 195 от 21.12.2013 г. по гр. д. № 2590/2013 г. на ВКС, І ГО, а по втория – на решение № 359 от 08.05.2009 г. по гр. д. № 5501/2007 г. на ВКС, ІІІ ГО и решение № 108 от 07.05.2012 г. по гр. д. № 1038/2012 г. на ВКС, ІІІ ГО. По втория въпрос се поддържа като евентуално и основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Ответникът в производството В. Л. Й. оспорва жалбата. Счита, че не са налице основания за допускането и до разглеждане по същество.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема следното:
Двата въпроса са свързани, като материалноправният проблем по прилагането на чл.30, ал.3 ЗС е определящ, затова следва на първо място да се разгледа вторият въпрос.
Този въпрос е обуславящ за изхода на делото. Той се състои в това какво се разбира под понятието „ползи”, употребено от законодателя в чл.30, ал.3 ЗС и по-конкретно – дали това е материално благо, което съсобственикът ответник е извлякъл при ползването на общата вещ, или може да бъде и спестен разход като пряка последица от това ползване. По този въпрос липсва противоречие по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, тъй като обжалваното въззивно решение не противоречи на посочената практика на ВКС. И по двете решения на ВКС ползите представляват получен материален актив – парични средства, реализирани при ползването на цялата вещ от единия съсобственик за развиване на търговска дейност – заведение за обществено хранене. И в двата случая, при липса на данни за размера на получените доходи, съдът е определил този размер с помощта на вещо лице и по този начин е уважил предявения иск по чл.30, ал.3 ЗС. По настоящото дело такива доходи няма, затова съдът е отхвърлил иска. Акцентът в решение № 359 от 08.05.2009 г. по гр. д. № 5501/2007 г. на ВКС, ІІІ ГО е в това, че при иск по чл.30, ал.3 ЗС не се изисква писмена покана за заплащане на припадащата се на съсобственика-ищец част от ползите, реализирани от другия съсобственик при използване на общата вещ. По настоящото дело не е прието друго. Искът е отхвърлен не защото няма писмена покана, а защото няма реализиран доход от вещта.
Не е налице и поддържаното основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Няма колебания в теорията и в съдебната практика, че под понятието ползи по смисъла на чл.30, ал.3 ЗС се разбират естествените или гражданските плодове от вещта, т.е касае се за приходи от вещта, а не за спестени разходи, както иска да се приеме жалбоподателят. Това разбиране е залегнало и в мотивите на ТР №7/02.11.2012 г. на ОСГК на ВКС, което свързва разпоредбата на чл.30, ал.3 ЗС с чл.93 ЗС, регламентиращ добивите от вещта. Нищо не налага промяна на установената практика, поради което не следва да се допуска касационно обжалване по този въпрос. Хипотезата, която е възникнала по настоящото дело, покрива разпоредбата на чл.31, ал.1 ЗС и това се вижда от мотивите на същото тълкувателно решение, в което се разисква случаят на лично ползване на вещта чрез безвъзмездното и предоставяне на трето лице. Липсата на писмено искане по чл.31, ал.1 ЗС не може да бъде преодоляно чрез предявяване на иск по чл.30, ал.3, който има друго приложно поле.
Другият въпрос е процесуалноправен. Той се поставя във връзка с оплакването на жалбоподателя, че въззивният съд не е допуснал преразпит на свидетеля Ц., който следвало да установи, че само той е ползвал съсобствения имот, а не заедно със сестра си – ответницата В. Л. Й.. Това обстоятелство е ирелевантно за изхода на делото, ето защо и поставеният процесуалноправен въпрос не е обуславящ по смисъла на т.1 на ТР №1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС и по него също не може да се допусне касационно обжалване. Тезата на жалбоподателя, че чрез преразпита на свидетеля би се установило извличането на ползи от вещта чрез спестяване на наем за друг имот, не е свързана с действителното съдържание на приложимата правна норма – чл.30, ал.3 ЗС, която има предвид извличане на доходи от вещта под формата на естествени или граждански плодове, а не под формата на спестяване на средства.
По изложените съображения не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение.
Ответницата в производството В. Л. Й. /М./, чрез процесуалния си представител адв.И. Г., назначен след предоставена правна помощ по реда на чл.95, ал.1 ГПК, вр. чл.23, ал.4 ЗПП, е поискала да бъде присъдено на основание чл.78, ал.7 ГПК възнаграждение в полза на Националното бюро за правна помощ. Тъй като по делото липсват данни за изплатено по реда на чл.39 ЗПП адвокатско възнаграждение, към настоящия момент няма основание за присъждане на сума по чл.78, ал.7 ГПК.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №3148 от 18.04.2016 г. по в. гр. д. №5093/2015 г. на Софийски градски съд, ІІ-В въззивен състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: