О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№. 504
София, 26.08.2015 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на седми април две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при участието на секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М.Славчева
т.дело № 2124/2014 година
Производство по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Л. И. А., [населено място] срещу въззивно решение № 497 от 17.03.2014 г. по гр.д.№ 4436/2013 г. на Софийски апелативен съд в частта, с което е потвърдено решение № 6332 от 02.09.2013 г., постановено по гр.д.№ 16055/2011 г. от Софийски градски съд, ГО, І-21 състав в частта за отхвърляне на предявения иск с правно основание чл.226, ал.1 КЗ срещу ЗД [фирма], [населено място] за разликата над 30 000 лв. до предявения му размер от 60 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от влошаване на здравословното му състояние в резултат на претърпяно на 03.11.2007 г. пътно-транспортно произшествие.
В жалбата се навеждат доводи за неправилност на решението в обжалваната част поради допуснати съществени процесуални нарушения и постановяването му в противоречие със закона – чл.51, ал.3 ЗЗД.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът се позовава на чл.280 ал.1 т.1 ГПК – противоречие със задължителната съдебна практика относно наличието на ексцес – ППВС № 4/1968 г.; ППВС № 4/1975 г.; Решение № 161 от 17.01.2013 г. на ВКС по т. д. № 1040/2011 г., I т. о., ТК и др. Посоченото основание се поддържа и по въпроса за задължението на съда служебно да назначи експертиза, която да извърши сравнение между здравословното състояние на пострадалия към настоящия момент и състоянието, при което му е присъдено обезщетението, разрешен според касатора в противоречие с постановеното по реда на чл290 ГПК Решение № 317 от 1.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1553/2010 г., IV г. о., ГК, както и по въпроса за задължението на съда да се произнесе и по допълнителните вреди, претърпени след предявяване на иска и конкретизирани в допълнителната искова молба, разрешен в противоречие с ТР № 1/2013 г. на ОСГТК, в което се приема поетапност на процесуалната преклузия предвид двустепенната размяна на книжа.
Ответникът по касация ЗД [фирма] оспорва допустимостта и основателността на касационната жалба в срока и по реда на чл.287, ал.1 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
Производството по делото е образувано по искова молба на касатора, депозирана на 25.11.2011 г. пред Софийски градски съд, с която е предявен иск по чл.226, ал.1 КЗ срещу ЗД [фирма] за сумата 30 000 лв., представляваща разлика между определеното му с решение по в.гр.д.№ 948/2010 г. на САС обезщетение за неимуществени вреди в размер на 150 000 лв. и присъденото му обезщетение по частично заявената претенция от 120 000 лв., обективно съединен с иск за сумата 30 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от влошаване на здравословното му състояние, ведно със законната лихва от датата на увреждането – 03.11.2007 г. Твърденията на ищеца са, че в резултат на настъпилото на същата дата ПТП е търпял и продължава да твърди множество болки и страдания, в резултат на причинени описани подробно увреждания на тялото. Непосредствено след катастрофата постъпил по спешност в болнично заведение, за 1 година му били направени 18 операции, а му предстояли и още, свързани с частично отстраняване на импланта на лявата ръка, на поставения пирон на бедрото на левия му крак, както и операции, свързани с корекция на горната му челюст и деформации на очите.
В производството по делото е изслушана съдебно-медицинска експертиза, според заключението на която на 26.01.2012 г. на ищеца е извършена операция за изваждане на най – долния винт от лява раменна кост. Към момента на прегледа на ищеца, извършен на 18.01. 2012 г., са констатирани като остатъчни явления вследствие на получените при ПТП травматични увреждания – няколко белега и деформация на лицето, лявата орбита била по- голяма от дясната; счупването на лявата раменна кост не е зараснало напълно; лявата мишница е по- къса с 2.5 см.; лявата лакътна става е деформирана и имала обем на движение по – малък от нормата с 35%; големи следоперативни белези по мишницата и предмишницата; движенията на лявата раменна става се извършвали в обем по- малък от нормата с 30%; счупването на лявата бедрена кост е зараснало в изкривено положение; левият крак е по-къс с 1.5 см.; лявата колянна става е с увеличени размери, деформирана и извършва движения в обем, по- малък от нормата с 25% на лявото бедро; дясната глезенна става е с увеличени размери, отточна и извършваща движение в обем по- малък от нормата с 30%- стъпалото не може да се движи нагоре. Болките и страданията, които ще изпитва ищеца щели да продължат цял живот. Бъдещата прогноза е, че незарасналата лява раменна кост може да доведе до извършване на нова операция; деформацията на лявата лакътна става не може да бъде променена и това ще доведе до по-голямо ограничение в движението й в бъдеще; скъсяването на левия крак и измененията в лява колянна става ще доведат до вторични промени в поясния отделна гръбначния стълб; лявата колянна става е деформирана и ще настъпят значителни артрозни в бъдеще, които ще доведат до разрушаването й и необходимост от оперативна смяна; лявата глезенна става била деформирана и състоянието е трайно, не може да се промени, което ще наложи постоянното й лечение.
За да потвърди първоинстанционното решение, с което е уважена незаявената част от първоначалната претенция по чл.226, ал.1 КЗ, въззивният съд приел, че по първото делото СПН се разпростира до уважения частичен иск в размер на 120 000 лв., поради което не е преклудирано правото да претендира сега разликата до пълния размер на вземането му и тъй като присъденото му с решението на САС по в.гр.д.№ 948/2010 г. обезщетение по частичния иск е недостатъчно да репарира вредите, които ищецът действително е претърпял, счел за основателен иска за сумата 30 000 лв.
За да потвърди отхвърлителното решение по претенцията за „ексцес”, въззивният съд приел, че не е установено по категоричен начин твърдяното влошаване на здравословното състояние на ищеца. Счетено е, че събраните доказателства не обосновават извод, че са настъпили такива усложнения, които не са били предвидими и не са взети предвид при определяне на обезщетението с влязлото в сила решение по частичния иск, тъй като съдът е съобразил с решението си остатъчните негативния последици, предстоящите две нови операции на лицевия череп и на лявата бедрена кост. От това е направен извод, че не се касае до болки и страдания , които не са били взети предвид и поради това те не могат да бъдат охарактеризирани като усложнение по смисъла на закона, налагащо присъждане на допълнително обезщетение.
Въззивният съд счел за неоснователни доводите на касатора, че с обжалваното решение не са взети предвид проблемите му с глезенната, лакътна и колянна става, хипотрофия на мускулатурата на бедрото, както и претърпяната от него на 26.01.2012 г. операция за изваждане на най-долния винт от лява раменна кост по съображения, че изрични твърдения за такива усложнения не са изложени в исковата му молба, с оглед на които е прието, че не е предявен иск за обезщетяване на вредите от тях.
Настоящият състав намира, че въпросът за изясняване на допълнително претърпените вреди е значим за изхода на делото, още повече, че предмет на спора е и част от вземането на касатора за първоначално претърпените множество такива, което налага и тяхното разграничаване. Доказано е и соченото в изложението му основание по чл.280, ал.1, т.1 Т., тъй като при разрешаването му съдът процедирал в отклонение от разрешението, дадено по него с Решение № 317 от 1.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1553/2010 г., IV г. о., ГК, според което съгласно т. 10 от ТР № 1 от 4.01.01 г. на ОСГК ВКС е следвало и по своя преценка за назначи експертиза, която да извърши съпоставка между здравословното състояние на ищеца по време на постановяване на решението и към настоящия момент и ако е налице влошаване, доколко то се намира в причинна връзка с увреждането, което се твърди в исковата молба.
Настоящият състав счита, че по въпроса подлежат ли на обезщетяване последващи вреди от деликта, ако такива са налице, но не могат да бъдат квалифицирани като влошаване на здравословното състояние на пострадалия в сравнение със състоянието, при което е присъдено обезщетението, въззивното решение следва да бъде допуснато до касационно обжалване за проверка на съответствието на на въззивния акт с даденото по него разрешение с Решение № 161 от 17.01.2013 г. на ВКС по т. д. № 1040/2011 г., I т. о., ТК.
Касаторът е освободен от внасяне на държавна такса на основание чл.83 ал.1 т.4 ГПК.
Водим от горното Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 497 от 17.03.2014 г. по гр.д.№ 4436/2013 г. на Софийски апелативен съд.
Делото да се докладва на Председателя на Второ търговско отделение на Върховния касационен съд за насрочване за открито съдебно заседание.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: