O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 504
София, 29.10. 2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание от двадесет и трети октомври две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
изслуша докладваното от съдия Бояджиева ч. гр. дело № 3778/ 2018 г. и за да се произнесе, взема предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал.3, т.1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба вх. № 4228/20.08.2018 г. на „ П. Б“- АД, представлявано за нуждите на процеса от адв. П. Б., срещу определение № 302 от 31.07.2018 г. на Шуменския окръжен съд по ч.гр.д. № 231/2018 г. за потвърждаване на разпореждане № 1795 от 14.05.2018 г. на Шуменския районен съд по гр.д. № 3592/2017 г., с което въззивната жалба на настоящия жалбоподател срещу постановеното по делото при условията на чл. 315, ал. 2 ГПК решение е върната като просрочена.
В жалбата се поддържа, че обжалваното определение е недопустимо, а под евентуалност неправилно и се претендират последиците от съответния порок. Излага се, че решението е постановено в процес при наличието на друго дело между същите страни със същия предмет, който факт не е отчетен от въззивния съд, а е следвало предвид абсолютната невъзможност в правния мир да има две решения за един и същи правен спор. Твърди се още, че в заседанието, в което съдът е посочил датата на която ще обяви решението си, страната не е присъствала и това е брутално нарушение на правото и на защита, поради което срокът по чл.259, ал. 1 ГПК се явява спазен, тъй като въззивната жалба била подадена в четиринадесетдневния срок, броен от уведомяването за решението. В допълнително представеното изложение на основанията за допускане на касационното обжалване се навежда въпросът за това кога е налице обективен и субективен идентитет между две дела с оглед приложението на чл. 126 , ал. 1 ГПК и чл 299, ал. 1 и ал. 2 ГПК, като се твърди, че обжалваното определение противоречи на трайната, вкл. задължителна практика на ВКС , като конкретно се посочва решение № 154 от 03.07.2018 г. на ВКС, IV – то г.о.по гр.д. № 4251/2017 г. Жалбоподателят се позова още и на трите основания по чл. 280, ал. 2 ГПК във връзка с оплакването, че датата на обявяване на решението е посочена в заседание при отсъствие на страната.
От ответника по жалбата А. П. Н., в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК не е постъпил писмен отговор.
Съставът на ВКС, IV- то г.о., предвид данните по делото, намира че частната касационна жалба е подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване като преграждащ по см. на чл. 274, ал. 1 ГПК и по арг. от чл. 280, ал.3, т.3 вр чл. 274, ал. 4 ГПК като постановен в производство по трудов спор с цена на иска над 5000 лв. въззивен съдебен акт, така допустима.
Относно наличието на основания за допускане на касационното обжалване, съставът на ВКС, IV- то г.о. съобразява и намира следното:
Първоинстанционното производство по гр.д. № 3582/2017 г. по описа на Шуменския районен съд е образувано по иска на А. П. Н. срещу „П. Б.“- АД за осъждане на дружеството да му заплати обезщетение за оставането му без работа за периода от шест месеца, считано от 24.10.2016 г., на която дата му е връчена заповед за уволнение № 1034/25.08.2016 г., отменена с влязло в сила решение по гр.д. № 2641/2016 по описа на същия съд.
Производството се развива по реда на чл. 310 ГПК, като с решение № 150 от 23.02.2018 г., поправено по реда на чл. 247 ГПК, с решение № 172 от 01.03.2018 г., Шуменският районен съд е уважил иска до пълния му размер от 6612.60 лв.
Предмет на въззивното производство, в което е постановено обжалваното сега определение, е частна жалба срещу разпореждане № 1795 от 14.05.2018 г. на Шуменския районен съд по гр.д. № 3582/2017 г., с което въззивна жалба на ответника вх. № 5143 / 27.03.2018 г. срещу решение № 150 от 23.02.2018 г е върната като просрочена.
За да потвърди разпореждането за връщане на въззивната жалба , Шуменският окръжен съд, след като е констатирал, че същата е изпратена по куриер на 26.03.2018 г., че решението е по реда на бързото производство и е обявено на датата, която съдът е посочил в ОСЗ по делото , а именно 23.02.2018г., както и че препис от решението, в което е указано, че срокът за обжалване тече от същата дата ( 23.02.2018 г.), е връчен на страната, приел, че приложение намира ТР № 12/ 2013г на ОСГК на ВКС, съгласно което срокът за обжалване на решение постановено при условията на чл. 315, ал. 2 ГПК тече от датата, която съдът е посочил като дата, на която ще се постанови решението, в случая 23.02.2018 г., така същият е изтекъл на 12.03.2018 г. предвид спирането му по реда на чл. 61, ал. 2 ГПК в приложимата за случая редакция ( ДВ бр. 86/2017 г. )
При този предмет на въззивното производство и тези мотиви на окръжния съд, изведеният от страната въпрос за това кога е налице субективен и обективен идентитет между две дела не сe намира в абсолютно никаква връзка с делото, ерго не е обуславящ по см. на чл. 280, ал. 1 ГПК, така общата предпоставка за допускане на касационното обжалване не е налице. Съгласно приетото в ТР № 1/ 2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълкуването на чл. 280, ал. 1 ГПК , което не е изгубило своята актуалност и след редакцията на ГПК със ЗИДГПК (ДВ бр. 87/ 2010 г.), обжалваният въззивен акт се допуска до касация само при наличието в кумулативна даденост на общата предпоставка и поне една от специалните предпоставки по чл. 280, ал.1, т.1 – т. 3 ГПК. Отсъствието на общата предпоставка прави безпредметна проверката за наличие на някоя от специалните предпоставки. Следва да се отбележи, че оплакванията, във връзка с които е поставен въпросът, а именно за недопустимост на решението на районния съд поради наличието на друго дело между същите страни на същото основание, са ирелевантни към настоящия спор тъй като са оплаквания за порочност на постановеното първоинстанционно решение по съществото на спора, поради което могат да бъдат обсъждани само в производството образувано по въззивната жалба при проверката на нейната основателност, но след преценка, че същата е допустима. Предмет на настоящето производство обаче е именно допустимостта на самата въззивна жалба, поради което така наведениете оплаквания не могат да се вземат предвид от ВКС дори след допускане на касационното обжалване.
Наведеното като основание по чл. 280, ал. 2, предл. 3-то ГПК за очевидна неправилност на обжалваното определение, изтъкнато във връзка с оплакването, че решението, за което се твърди, че срокът за въззивно обжалване не е пропуснат, тъй като датата за обявяването му е посочена от съда в ОСЗ , на което страната не е присъствала, настоящият състав преценява като наведено противоречие между приетото от въззивния съд и ТР № 12/2012 г. на ОСГК на ВКС, поради което квалификацията на основанието е по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, а не посочената от жалбоподателя. Противоречие с ТР № 12/2012 г. не е налице, тъй като съгласно приетото в него, срокът за обжалване на решение, постановено при условията на бързо производство, каквото е това по предявния в случая съгл. чл. 310, ал.1, т. 1 ГПК иск, тече от датата, която в откритото съдебно заседание по делото съдът е посочил като дата, на която ще обяви решението си, като връчването на препис от решението на страната променя началния момент за броене на срока за обжалването му само в хипотезите, когато съдът не е обявил решението си в публичния регитсър на съда на посочената дата, а след това, или когато с връчването на преписа на страната са дадени други указания за срока на обжалване, които хипотези в случая не са налице. По смисъла на закона, а и на ТР № 12/2012 г. на ОСГК на ВКС, даденото в него разрешение намира приложение без оглед на това дали страната е присъствала в ОСЗ, в което съдът е обявил датата, на която ще публикува решението си, стига същата да е била редовно призована за заседанието, каквото редовно призоваване в случая е налице. В този см. напр. са определение № 625 от 06.11.2014 г. на ВКС, I-во г.о. по ч.гр.д. № 5710/2014 г. и определение № 519 от 22.07.2015 г. на ВКС, IV- то г.о. по ч.гр.д. №3754/2015 г. Обстоятелството, че процесуалният представител на страната е поискал отлагане на делото поради служебна ангажираност и това искане е оставено без уважение от съда по съществото на спора, не променя посоченото по –горе разрешение, защото и в този случай страната сама следи дали искането и е уважено, отложено ли е делото, следователно ако не е отложено, дали съдът е посочил дата, на която ще обяви решението си.
С оглед наведениете основания по чл. 280, ал. 2 ГПК за нищожност и недопустимост на обжалвания въззивен акт, за които ВКС следи и сам, като служебни основания за допускане до касация, такива не са налице. Определението е постановено от законен състав, чиято воля е ясно изразена, в производство по въззивно обжалване, за което са налице всички процесуални предпоставки.
Присъждане на разноски за касационното производство не е поискано, макар касаторът да е приложил договор за правна помощ от 15.08.2018 г., поради което въпросът за разноските не се и обсъжда.
В обобщение, не са налице основания за допускане на обжалваното определение до касационна проверка, поради което Върховният касационен съд на РБ, състав на IV- то г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 302 от 31.07.2018 г. на Шуменския окръжен съд по ч.гр.д. № 231/2018 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: