1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 504
гр.София, 31.10.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
двадесет и шести октомври две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от Борис Илиев ч.гр.д.№ 4456/ 2016 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.274 ал.2 изр.1 и ал.3 т.2 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на С. Г. В. срещу определение на Варненски апелативен съд № 291 от 28.04.2016 г. по ч.гр.д.№ 183/ 2016 г. С него е оставена без разглеждане жалбата на С. В. срещу определение на Шуменски окръжен съд от 17.12.2015 г. по гр.д.№ 608/ 2015 г. в частта му, с която е оставена без уважение молба за изменение на постановеното по същото дело решение от 03.11.2015 г. в частта за разноските чрез присъждане на още 580 лв. Освен това с обжалвания въззивен акт е потвърдено определението на Шуменски окръжен съд от 17.12.2015 г. в частта му, в която е оставена без разглеждане молба на С. В. за изменение на постановеното по същото дело решение от 03.11.2015 г. в частта, в която взискателят [фирма] е осъден да заплати 307 лв разноски.
Жалбоподателката поддържа, че в частта, оставяща частната й жалба без разглеждане, въззивното определение е нищожно, евентуално недопустимо, евентуално неправилно, без обаче да излага конкретни съображения относно нищожността или недопустимостта на акта. Относно неговата правилност заявява, че в производството пред окръжния съд тя има качеството потребител (чл.2 б.”Б” от Директива 93/13/Е. на Съвета относно неравноправните клаузи в потребителските договори), като посочената Директива задължава съда да й осигури адекватни процесуални гаранции за защита на потребителските й права. Разпоредбата на чл.437 ал.4 изр.2 ГПК противоречи на това изискване и поради това не следва да се прилага от съда. По аналогични съображения счита обжалвания акт за неправилен и в частта, в която се потвърждава извода на окръжния съд, че не подлежи на изменение от постановилия го съд решението по съществото на спора. Като основание за допускането на въззивното определение до касационен контрол повдига процесуалноправния въпрос подлежи ли на обжалване определение, с което е оставена без уважение молба за допълване на решение, постановено по жалба против акт на съдебен изпълнител, в случай че заинтересованата да го обжалва страна е потребител. Счита, че въпросът е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, а доколкото той е свързан с приложение на правото на Европейския съюз, моли по него да бъде отправено преюдициално запитване на Съда на Европейските общности.
Ответната по частната жалба страна [фирма] не взема становище.
Съдът намира частната жалба за допустима, но разгледана по същество същата е неоснователна.
Производството по гр.д.№ 608/ 2015 г. на Шуменски окръжен съд е образувано по частна жалба на С. В. против постановление на частен съдебен изпълнител (ЧСИ) рег.№ *** от 02.06.2015 г. по изп.д.№ 20118770401874. ( [фирма] е било взискател по това дело, а частната жалбоподателка е имала качеството длъжник по изпълнението). Постановлението е оспорено от нея само в частта, в която ЧСИ, след като е прекратил изпълнителното производство, не е присъдил разноски на длъжника. По жалбата окръжният съд се е произнесъл с решение от 03.11.2015 г., с което е уважил същата частично: отменил е постановлението на ЧСИ от 02.06.2015 г. в частта, с която на длъжника не са присъдени разноски 307 лв и е осъдил взискателя [фирма] да ги заплати на С. В.. Освен това с решението взискателят е осъден да заплати на адвокат И. С. В. 200 лв разноски по съдебното производство на основание чл.38 ал.2 ЗА. Подадена е молба за изменение на това решение както в частта, в която е определен размерът на дължимите в изпълнителното производство разноски, така и в частта, в която са присъдени разноски в съдебното производство, като искането е те да бъдат определени в по–голям размер. Окръжният съд приел, че молбата за изменение на решението в частта, в която се е произнесъл по жалбата срещу постановлението на ЧСИ, е недопустима, защото актът е окончателен и не може да бъде изменян или допълван от постановилия го съд. Затова с определение от 17.12.2015 г. оставил молбата без разглеждане по същество в тази част, а в частта, в която е поискано увеличаване на присъденото възнаграждение за адвокат в съдебното производство, оставил молбата без уважение. По жалба на С. В. срещу това определение е постановен обжалваният в настоящето производство съдебен акт на Варненски апелативен съд. С него определението на окръжния съд е потвърдено в частта, оставяща молбата на С. В. без разглеждане, като са споделени мотивите на първата инстанция за невъзможност актът да бъде ревизиран от постановилия го съд в частта, която разрешава окончателно отнесения пред него спор. В останалата част апелативният съд счел жалбата за недопустима, тъй като определението по чл.248 ГПК има същият режим на обжалване както и актът, чието изменение или допълване е търсено. Решението, с което окръжният съд се произнася по жалба срещу действие на ЧСИ не подлежи на обжалване, следователно не подлежи на обжалване и определението, постановено по молба за изменянето му в частта за разноските.
Въззивното определение се подчинява на различен режим на обжалване в двете си части.
В частта, в която жалбата на С. В. срещу определение на Шуменски окръжен съд от 17.12.2015 г. по гр.д.№ 608/ 2015 г. е оставена без уважение, определението на Варненски апелативен съд подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд при условията на чл.274 ал.3 ГПК – доколкото са налице предвидените в чл.280 ал.1 ГПК основания за допускане на касационния контрол по повдигнатите от касатора правни въпроси. В случая тези предпоставки не са налице, тъй като процесуалноправният въпрос не обуславя въззивния съдебен акт в потвърждаващата определението на окръжния съд част. За да приеме, че първата инстанция правилно е оставила без разглеждане искането за изменение на решението й, съдът се е позовал на процесуалното правило по чл.246 ГПК, според което съдът не може сам да отмени или измени постановеното от него решение. Повдигнатият от жалбоподателката процесуалноправен въпрос (подлежи ли на обжалване определение, с което е оставена без уважение молба на потребител за допълване на решение, постановено по жалба против акт на съдебен изпълнител) няма отношение към разпоредбата на чл.246 ГПК. Тази разпоредба не урежда обжалваемостта на актове на съда, а постановява забрана по отношение на него изменя акта си по същество. Следователно поставеният въпрос не е относим към процесуалноправните разрешения в обжалваното определение и по него касационно обжалване не следва да бъде допускано. По същите съображения неотносими са и доводите на жалбоподателката, основани на Директива 93/13/Е. на Съвета относно неравноправните клаузи в потребителските договори. Директивата не съдържа правила, касаещи забраната съд да измени или отмени сам постановеното от него решение, поради което не са налице предпоставките по чл.628 ГПК за отправяне на преюдициално запитване.
В частта, в която частната жалба на С. В. срещу определение на Шуменски окръжен съд от 17.12.2015 г. по гр.д.№ 608/ 2015 г. е оставена без разглеждане, определението на Варненски апелативен съд подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд на общо основание, съгласно чл.274 ал.2 изр.1 пр.1 ГПК. В тази част определението е законосъобразно. Процесуалният закон недвусмислено постановява (чл.248 ал.3 изр.2 ГПК), че определението, постановено по искане за изменение или допълване на съдебен акт в частта за разноските, може да се обжалва по реда, по който подлежи на обжалване самият акт. Когато по реда на чл.248 ГПК съдът се произнесе по молба за изменение на окончателно решение, то и определението за изменението или допълването му не подлежи на обжалване.
Практиката по въпроса за обжалваемостта на решенията по същество и на преграждащите определения по дела, образувани по жалби срещу действия на съдебен изпълнител, е уеднаквена от Върховния касационен съд. Тя е цитирана в обжалваното въззивно решение и не съществува необходимост от осъвременяването й или промяната й. Когато допустимостта на предявено искане е проверена от две инстанции, правото на достъп до съд е удовлетворено, тъй като то не включва неограничен достъп до най-висшата съдебна инстанция. Това е в съответствие с Конституцията и общоприетите международни стандарти (срв. определение № 438/ 28.09.2016 г. по ч.гр.д.№ 3317/ 2016 г., ІV г.о.). Неоснователно ищцата поддържа, че в производството е от значение качеството й на „потребител” – спорът, с който до съда се отнася за проверка и контрол постановление на съдебен изпълнител относно законосъобразността на извършените от него действия, не е спор между потребител и доставчик. Поради тия съображения за случая не може да има приложение цитираната от жалбоподателката Директива 93/13/Е. на Съвета относно неравноправните клаузи в потребителските договори.
Обжалваното определение в преграждащата му част съответства на така установената практика, поради което частната жалба срещу него е неоснователна и не следва да бъде уважена.
По изложените съображения Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение на определение на Варненски апелативен съд № 291 от 28.04.2016 г. по ч.гр.д.№ 183/ 2016 г. в частта, с която е потвърдено определение на Шуменски окръжен съд от 17.12.2015 г. по гр.д.№ 608/ 2015 г., като оставя без уважение искането за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз.
ПОТВЪРЖДАВА определение на Варненски апелативен съд № 291 от 28.04.2016 г. по ч.гр.д.№ 183/ 2016 г. в частта, в която е оставена без разглеждане жалбата на С. Г. В. срещу определение на Шуменски окръжен съд от 17.12.2015 г. по гр.д.№ 608/ 2015 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: