О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№. 504
София, 05.08.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на осми април две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при участието на секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М.Славчева
т.дело № 3626/2013 година
Производство по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от Р. Н. Г. от [населено място] срещу въззивно решение № 738 от 15.04.2013 г. по т.д.№ 532/2013 г. на Софийски апелативен съд, с което е обезсилено решение № 201 от 18.10.2012 г. по т.д.№ 15/2009 г. на Видинския окръжен съд, постановено по предявен от касатора срещу [фирма] иск с правно основание чл.74 ТЗ и делото е върнато на същия съд за произнасяне по иска на предявените от ищеца основания.
В касационната жалба са въведени касационни доводи по чл.281, т.3 ГПК, а приложното поле на касационно обжалване е обосновано със селективния критерий по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Ответникът по касация [фирма] чрез процесуалния си пълномощник адвокат Г. Й. оспорва искането за достъп до касация, а по същество счита жалбата за неоснователна. Подробни съображения са изложени в отговор по реда на чл. 287 ГПК с искане за присъждане на разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните по основанията по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
Предмет на делото е предявен от касатора иск за отмяна по реда на чл.74 ТЗ на решенията на Общото събрание на [фирма] /праводател на [фирма]/, приети на 19.12.2008 г., чиято незаконосъобразност е обоснована с липсата на валидно отправено предупреждение за изключването му като съдружник, тъй като решение за това не е било прието на предходно проведено събрание, на което да се установи конкретно всяко едно нарушение, в предупреждението нарушенията били бланкетно посочени, с което е възпрепятствана защитата му, нарушение на процедурата по свикване и провеждането му – не е връчена покана за насроченото общо събрание и притежаваните от него дялове били незаконосъобразно разпределени между съдружниците.
Първоинстанционният съд приел за недоказани твърденията на ищеца, че не бил редовно уведомен за насроченото на 19.12.2008 г. общо събрание на [фирма], но уважил иска по чл.74 ТЗ и отменил като незаконосъобразни приетите на него решения по съображения, че връчването на предупреждение за изключването на ищеца като съдружник едновременно с поканата за насрочването му не съставлява даване на подходящ срок, а приемането на решение по чл.137, ал.1, т.2 ТЗ, без предоставяне на възможност на съдружника да се подготви и изрази становище по констатациите в предупреждението представлява нарушение на императивното правило на чл.126, ал.3 ТЗ, като вън от това ответникът не ангажирал и доказателства за осъществяване от страна на съдружника на вменените му нарушения. Прието е освен това, че като не е изпълнило указанията на съда да представи протоколната книга, ответното дружество е създало пречки за събиране на доказателства и е налице основанието на чл.161 ГПК да се приеме, че поради липсата на протокол не е доказано провеждането на общо събрание, а от това следва и незаконосъобразността на взетите решения. Въз основа на представеното решение № 38 от 24.04.2012 г. на ВКС по т.д.№ 8/2011 г., с което е признато за установено по предявен от ищеца иск срещу ответното дружество, че вписаните по партидата му в ТР обстоятелства са несъществуващи, едно от които е приемането на нов съдружник „Ф.-Г”, участвал в гласуването на процесното общо събрание е направен извод, че решенията са взети в нарушение на чл.137, ал.3 ТЗ с мнозинство по-малко от ? от капитала му.
За да постанови обжалвания резултат, въззивният съд след съпоставяне на нарушенията, въведени в исковата молба като основания за отмяна на атакуваните решения с обсъдените такива от първоинстанционния съд е приел, че постановеното от него решение е недопустимо, тъй като с него не е разгледан иска по чл.74 ТЗ на нито едно от изложените от ищеца основания за тяхната отмяна. Изложено е, че с оглед установения в цитираната разпоредба преклузивен срок съдружникът-ищец следва с исковата си молба да изчерпи всички доводи за незаконосъобразност и именно в тези рамки съдът дължи произнасянето си, без да е задължен да следи служебно за законосъобразността на решенията, което в случая било сторено от първоинстанционния съд с решение, с което искът е бил уважен на други, различни от въведените с първоначалната искова молба основания.
В изложение на основанията по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът обосновава приложното поле на касационно обжалване със селективния критерий по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК по формулираните по следния начин процесуалноправни въпроси 1. Представлява ли съществено процесуално нарушение отмяната от въззивния съд на първоинстанционното решение, без да се разгледат изложените от последния мотиви, игнорирайки същите и неизлагайки мотиви защо същите не съвпадат с обстоятелствата по делото според въззивната инстанция; 2. Представлява ли превратно упражняване на власт действието на въззивния съд, с което изцяло се игнорират въведените по делото с исковата молба и разгледани от първоинстанционния съд по реда на въвеждането им и излагайки мотиви в тяхна подкрепа и не е ли това основание за отмяна на решението на САС. Наличието на сочения селективен критерий касаторът обосновава с липсата на съдебна практика по поставените въпроси, като излага, че ВКС е разглеждал в много случаи, при които въззивният съд препраща към мотивите на първата инстанция, но никога не е разглеждал случай, при който въззивният съд изцяло игнорира мотивите на първата инстанция, не излага никакви мотиви от правна, както и от фактическа страна извън израза „съда не е разгледал иска…”
Настоящият състав намира, че касасаторът не обосновава довод за приложно поле на чл.280, ал.1 ГПК. Той не е формулирал конкретен материалноправен, респективно процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, който се дефинира като такъв, включен в предмета на спора и е обуславящ правните изводи на съда по конкретното дело / т. 1 на ТРОСГТК на ВКС на РБ № 1/2009 г./.
Вярно е, че когато страната се позовава на съществен процесуалноправен въпрос, не е необходимо въззивният съд изрично да се е произнесъл с решението си по него, а е достатъчно да е процедирал неправилно, като за да е съществен, процесуалният въпрос трябва да има отношение към правилността на решението. Случаят не е такъв, тъй като при извършената проверка на допустимостта на обжалваното решение, за което съдът следи и служебно, съдът е процедирал съобразно закона, преценявайки дали със същото съдът е дал защита в рамките на претендираното от ищеца право. Настоящият състав намира за правилна констатацията му, че основанията, на които е разгледан и уважен предявения иск по чл.74 ТЗ са различни от въведените с исковата молба на ищеца, което води до недопустимост на постановеното по него решение, за което са изложени подробни съображения.
Не е налице разрешен от въззивния съд съществен процесуалноправен въпрос, за който жалбоподателят поддържа, че е от значение за точното прилагане на закона и че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 3 пр. 1 ГПК.
Оплакването на жалбоподателя, че изложеният по-горе въпрос е от значение за точното прилагане на закона, съставлява основание за касационно обжалване по чл. 281 т. 3 ГПК а не основание за допускане на касационно обжалване по чл. 281 ал. 1 т. 3 ГПК. Изискването на чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК е кумулативно: разрешените от въззивния съд правни въпроси да са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, към необходимост от промяна на непротиворечива, но погрешна съдебна практика, а развитие на правото е налице, когато произнасянето по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос е наложено от непълнота на закона, или е свързано с тълкуването му, което ще доведе до отстраняване на непълнота или неяснота на правната норма, както и в случаите на изоставяне от съдилищата на едно тълкуване на закона, за да се възприеме друго, какъвто не е настоящият случай.
В обобщение не са налице сочените основания по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Независимо от изхода на делото разноски на ответника по касация не се присъждат поради липса на доказателства такива да са били направени.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 738 от 15.04.2013 г. по т.д.№ 532/2013 г. на Софийски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: