О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 504
София, 07.11.2019 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 15 октомври две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ДЕЧЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело № 1662 /2019 година
Производство по чл. 288 ГПК.
С решение № 2091 от 04.12.2018 г. по гр.д.№ 2183/2018 г. на Варненски окръжен съд е отменено решение № 1386/30.03.2018г. /изменено в частта за разноските с определение № 9154/16.08.2018г. / по гр.д. № 9168/2017г. на ВРС, в частта с която на основание чл.124, ал.1 ГПК е признато за установено по отношение на ответника ”Инвестбанк” АД, с ЕИК831663282, че ищцата Ю. С. Я. е собственик на 72 кв.м. ид.ч. от поземлен имот с идентификатор …. по КККР на [населено място], одобрени със заповед РД – 18-92/14.10.2008г, находящ се в [населено място], с.о.”А. мак”, целият с площ от 615 кв.м., при съседи: ПИ №…., …., …., …. и …. и в частта за разноските, като вместо това този иск е отхвърлен като неоснователен. Потвърдено е решението в частта с която е уважен предявения иск по чл. 124, ал.1 ГПК, като е признато за установено по отношение на ответника ”Инвестбанк” АД, че ищцата Ю. С. Я. е собственик на едноетажна вилна сграда с идентификатор …. изградена в поземлен имот с идентификатор …. по КККР на [населено място], находящ се в [населено място], с.о.”А. мак”, целият с площ от 615 кв.м., при описани съседи. Съобразно уважената и отхвърлена част от иска, ”Инвестбанк” АД, е осъдена да плати на ищцата сумата от 300 лв., а ищцата е осъдена да плати на ответника разноски в размер на 1525 лв.
Това решение се обжалва и от двете страни.
Ищцата Ю. С. Я. обжалва решението в частта, с което е отхвърлен предявения от нея установителен иск за собственост за 72 кв.м. ид.ч. от поземлен имот с идентификатор …., които е придобила на основание заповед № 313/19.06.2012 г. по пар.4к, ал.7 ЗСПЗЗ В подадената от нея касационна жалба се прави оплакване за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон, за допуснати съществени процесуални нарушения, защото издадената заповед на основание пар.4к, ал.7 ЗСПЗЗ не е оспорена от другата страна и необоснованост на извода, че тя е придобита от банката на основание възлагане от публична продан, защото процесната площ не е била оценявана и описвана и по отношение на нея не е провеждано принудително изпълнение.
В изложението по чл. 284, ал.3 т.1 ГПК се твърди противоречие на въззивното решение с ТР № 5/18.05.2017 г. по т.д.№ 5/2015 г., на ОСГК на ВКС, Р № 288 от 18.03.2014 г. по гр.д.№ 2058/2013 г. на І гр.о., Р № 122 от 31.03.2015 г. по гр.д.№ 6902/2013 г., ІІ гр.о. относно изводите, че постановлението за възлагане има прехвърлителен ефект по отношение на спорната площ, въпреки че не е била описана и оценена и по отношение на нея не е провеждано изпълнение. Повдигнат е и въпроса за правомощията на въззивната инстанция, която проверява валидността и допустимостта на обжалваното решение и служебно, но само по наведените оплаквания се произнася за правилността му – ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС и Р № 276 от 24.02.2015 г. по гр.д.№ 519/2014 г. на ВКС, ІІІ гр.о. и Р № 200 от 23.06.2015 г. по гр.д.№ 6459/2014 г. на ВКС, ІV гр.о.
Ответникът ”Инвестбанк” АД обжалва въззивното решение в частта, с която е уважен иска собственост на едноетажна вилна сграда с идентификатор …. В касационната жалба се твърди противоречие с материалния закон, защото не е установено дали процесната сграда съставлява самостоятелен обект, поради което за нея се прилага нормата на чл. 92 ЗС, за допуснати съществени процесуални нарушения защото съдът не е взел предвид, че доказателствата по делото, които не установяват новата сграда да е изградена със строителни книжа и каква точно е било констатираното незаконно строителство през 1989 г., че е необоснован извода, че не е описана едноетажната сграда и не е била оценена от съдебния изпълнител, че не са обсъдени доказателствата, установяващи наемни правоотношения между банката и ищцата.
В изложението по чл. 284, ал.3 т.1 ГПК са формулирани четири въпроса, за които се твърди основанието по чл. 288, ал.1 т.3 ГПК и очевидна неправилност на решението по съображенията, които са изложени и в касационната жалба.
Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение, което подлежи на обжалване е, поради което съдът я преценява като допустима.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното:
За обезпечаване задължение по договор за кредит на трето лице, ищцата Ю. Я. е ипотекирала свой имот, придобит на основание пар.4а ЗСПЗЗ и одобрено споразумение по бракоразводно дело. В н.а. № …. г. на нотариус П. С., ипотекираният имот е описан като дворно място с площ от 543 кв.м., ведно с изградената в него монолитна двуетажна вилна сграда със ЗП от 85кв.м. и РЗП 140 кв.м., състояща се от: първи етаж – дневна с трапезария с връзки с кухня, спалня с гардеробно помещение и баня-тоалет, стълбище към дневна на втори етаж, състоящ се от две спални и баня с тоалет. / л. 23-27 от приложеното изп.д. 20118070400590 на ЧСИ Н. Д., рег. №807 в КЧСИ / Поради неизпълнение на задължението е насочено изпълнение върху ипотекирания имот по посоченото изпълнително дело на л. 99-105, от което е докладът на вещото лице, което е оценило описания имот. Оценено е дворното место от 543 кв.м. и двуетажна вилна сграда със застроена площ 85 кв.м. Други постройки в имота не са оценявани. С постановление за възлагане от 20.03.2012г. на ЧСИ Н. Д., имота е възложен на кредитора „Инвестбанк” АД с описание: дворно място с площ от 543 кв.м., а по скица 615 кв.м., ведно с изградената в него монолитна двуетажна вилна сграда със ЗП от 85кв.м., а по скица 34 кв.м. и РЗП 140 кв.м. Три месеца след постановлението за възлагане е издадена заповед №313/19.06.2012г. на Кмета на район Приморски, по заявление от 18.05.2012 г. с която ищцата придобива на основание § 4з, ал.2, изр. последно от ПЗР на ЗСПЗЗ платена от нея площ 72 кв.м. от поземлен имот с идентификатор …., находящ се в [населено място], с.о.”А. мак”, целият с площ от 615 кв.м. Видно от Констативен акт от 16.03.1989 г. правото на ползване върху 600 кв.м. е предоставено с удостоверение 21.01.1986 г., а в имота към датата на съставяне на констативния акт е съществувало масивно жилище, покрито и измазано със застроена площ 34,65 кв.м. и височина 4,50 м. / л. 12 от делото на РС/. Поради това, че тази сграда е изградена без строително разрешение, е издадено наказателно постановление през 1989 г.. От единичната и тройна СТЕ и удостоверение за въвеждане в експлоатация № 308/ от 14.12.2007 г. / л. 13 от делото на РС / се установява, че със строително разрешение № 738 от 15.11.2006 г. и протокол за определяне на строителна линия и ниво от 11.12.2006 г. е изградена двуетажна вилна сграда със застроена площ от 85 кв.м. на разстояние от процесната сграда на 34 кв.м. По делото се установява, че дворното място и двуетажната жилищна сграда са отдавани под наем от банката на ищцата, като наемните отношения за прекратени през 2016 г. От свидетелските показания се установява тази фактическа обстановка. Вещите лица са установили, че двуетажната вилна сграда не е била нанесена в КК. Нанесена е само процесната сграда с площ около 34 кв.м., която има и покрита площадка пред нея, т.е. площта й е около 43 кв.м. Според свидетелските показания, всяка от двете сгради има отделна партида за ток и вода, а процесната сграда се е ползвала от ищцата за живеене през лятото.
РС е уважил исковете както за дворното често от 72 кв.м. поради това, че е придобито от ищцата след приключване на публичната продан, така и за жилищната сграда с площ около 34 кв.м., която не е била предмет на оценяване и на публична продан.
Въззивният съд е оставил в сила решението в частта за едноетажната жилищна сграда по съображения, че не е била предмет на опис, оценка и публична продан и съставлява самостоятелен обект на правото на собственост. Съдът се е позовал на ТР № 5/18.05.2017 г. по т.д.№ 5/2015 г., на ОСГК на ВКС.
В тази част решението е съобразено с доказателствата по делото, включително и приложеното изп.д.№ 20118070400590 на ЧСИ Н. Д. и със задължителната съдебна практика. Съгласно приетото с ТР № 5/18.05.2017 г. по т.д.№ 5/2015 г., на ОСГК на ВКС, постановлението за възлагане на постройка в недвижим имот, предмет на публична продан няма вещно транслативно действие, ако върху тази сграда не е било насочено принудителното изпълнение чрез налагане на възбрана, не е описана и оценена от съдебния изпълнител и спрямо нея не е проведена публична продан, когато същата представлява самостоятелен обект на правото на собственост и в този случай нормата на чл. 92 ЗС не намира приложение. Само ако сградата представлява несамостоятелен обект на правото на собственост, правилото на чл. 92 ЗС се прилага. Тъй като по делото е установено, че процесната сграда от 34 кв.м. не е била предмет на договора за ипотека, в който е описана само двуетажната сграда със застроена площ 85 кв.м., тя не е оценявана и описана и върху нея не е проведена публична продан и съставлява самостоятелен обект на правото на собственост, постановлението за възлагане не е породило вещно транслативно действие по отношение на нея. В същото тя не е описана, а е препратено към скицата поради това, че двуетажната сграда не е била нанесена в КК, а е била нанесена само процесната сграда. Обстоятелството, че съставлява самостоятелен обект на правото на собственост се установява от това че тя е първоначално съществуващата сграда, има самостоятелна партида за ток и вода и след публичната продан е продължило използването й като самостоятелно вилно жилище. Показанията на свидетелите в този смисъл не са опровергани.
Предвид изложеното, въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване в частта за едноетажната вилна сграда, предмет на спора. Решението в тази част е съобразено с доказателствата и задължителната съдебна практика. Твърденията на жалбоподателя ”Инвестбанк” АД не кореспондират на установените факти по делото от съдържанието на писмените доказателства и необорените свидетелски показания. Формулираните четири въпроса са конкретни, касаещи доказателства и факти по делото, а не правни. Първите два въпроса са свързани с това, че процесната сграда не е описана изрично в нот. акт от 1994 г. за дворното място и в бракоразводното решение, с което е потвърдено споразумението. Собствеността върху сградите, изградени върху места, придобити на осно. пар. 4а ЗСПЗЗ се придобива по силата на закона ако местото бъде платено от ползвателя в определения от закона срок, поради което е без значение, че сградата не е описана в издадения констативен нот. акт. Споразумението, одобрено с бракоразводното решение има вещно действие, но само между бившите съпрузи за придобитите вече права от тях. По делото е установено, че в имота има две отделни сгради – процесната едноетажна и двуетажната, която е предмет на ипотеката. Няма доказателства, които да установяват пристройка на съществуваща сграда, т.е. че процесната сграда е пристройка на ипотекираната. Подобна теза противоречи на всички доказателства, поради което третия въпрос освен, че е фактически, не кореспондира и на установеното по спора. Последния въпрос се отнася до това, че в постановлението за възлагане била описана процесната сграда. Това не кореспондира точно на съдържанието на този акт на частния съдебен изпълнител. Процесната сграда не е описана като отделна, втора сграда в процесния имот, а е посочено, че по скица, сградата била с 34 кв.м. Посочването на идентификатора не кореспондира на това коя сграда е била предмет на публична продан и на описанието й. Така поставените въпроси освен, че са конкретни, фактически и не кореспондират на фактите по делото, не определят поради това и изхода от спора. Затова не се допуска касационно обжалване по тази жалба.
За да отхвърли иска за 72 кв.м. в ид.ч., окръжният съд се е позовал на нормата на чл. 28 ал.6 от ППЗСПЗЗ и пар.4з, ал.2 ЗСПЗЗ. Същите предвиждат, че ПНИ на всеки правоимащ по параграф 4а и 4б в съответствие с изискванията на параграф 4з ПЗР на ЗСПЗЗ се определя имот, като местоположението му се съобразява със съществуващите в него сгради и съоръжения. Запазват се границите на имотите и размерите им, когато площта им не надвишава 600 кв.м. / по пар. 4а ЗСПЗЗ/, съответно 1000 кв.м. / по пар. 4б ЗСПЗЗ/ и имат осигурен достъп до път или улица. Съгласно пар.4з, ал.2, разликата над посочените като допустима площ квадратни метри до фактически ползваната земя се възстановяват на бившия собственик за образуване на нов имот с размер не по-малък от 250 кв.м. Разликите от които не може да се образува нов имот, какъвто е настоящия случай, остават за имота, определен за ползувателя, който я заплаща. Тази площ се придава към имота, независимо от това кой е негов собственик, присъединява се към имота / чл. 97 ЗС/ Тя няма самостоятелно съществуване, не образува самостоятелен имот. Въззивният съд е приел, че заповедта по пар.4к, ал.7 във вр. с чл. 4з, ал.2 ЗСПЗЗ не е породила правото на собственост за ищцата върху процесните кв.м., а е провъзгласила, че те се придават към останалите 543 кв. м. от имот целия с площ от 615 кв.м. Тъй като спорният поземлен имот е един обект на правото на собственост и е площ от 615кв.м. и като такъв е бил ипотекиран, възложен и придобит от ответника с постановление за възлагане от 20.03.2013г., той е станал собственост на ответника. Ищцата не го е придобила, защото тази част се придава към имота и няма самостоятелно съществуване. Този извод не противоречи на направеното разграничение с ТР № 5/18.05.2017 г. по т.д.№ 5/2015 г., на ОСГК на ВКС поради което не е налице противоречие със задължителната съдебна практика. До колкото той не е бил оценяван в изпълнителното производство при описа, ищцата би могла да има облигационни претенции от банката защото го е изплатила вместо нея, но заповедта и плащането на определената сума след приключване на публичната продан не водят до придобиване на вещни права от различен субект на правото на собственост от актуалният собственик на имота. Освен, че процесните 72 кв.м. не могат да се придобият отделно от друг субект включително и по давност, от издаването на заповедта до предявяване на иска не са изтекли десет години, а не е налице и нито една от двете предпоставки на чл. 70 ЗС – придобиване от несобственик и неспазване на предвидената форма.
Не е налице основание за допускане до касация и поради противоречие с практиката на ВКС по въпросите, касаещи правомощията на втората инстанция. Съдът не е излязъл извън оплакванията във въззивната жалба, а разглеждайки наведените оплаквания е формирал самостоятелни фактически и правни изводи. Нормата на чл. 17, ал.2 ГПК изрично предвижда възможността съдът по същество да извърши косвен съдебен контрол на административен акт когато той се проивопоставя на страна, която не е участвала в административното производство по издаването му или в съдебно административното производство по обжалването му. В случай банката-ответник не е участвала в производството по издаване на заповедта по пар.6к, ал.7 във вр. с пар.4з, ал.2 ЗСПЗЗ, не е могла да я обжалва и в хода на исковото производство по настоящия спор е оспорила правата, придобити от нея, поради което като е разгледал настъпването на гражданскоправните последици от нея, съдът не се е отклонил от очертания предмет на въззивното производство с въззивната жалба. Разясненията, дадени в ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС са приложени точно и оплакванията за противоречие на въззивното решение с него са неоснователни.
Наведено е и основанието по чл. 280, ал.1 т.3 ГПК по три въпроса.
Първия въпрос от тази група е: ипотеката върху собствена идеална част от недвижим имот, описът, оценяването и публичната продан на тази част представляват ли способ за придобиване на целия имот с възлагането само на тази идеална част. Този въпрос не кореспондира на доказателствата по приложеното изпълнително дело и на съдържанието на постановлението за възлагане. Не е описана, продадена и възложена идеална част от …. а целия имот. Затова по този въпрос не се допуска касация. Оценена е по-малка площ – 543 кв.м., но с изплащането по-късно на площта от 72 кв.м. на основание заповедта по пар. 4з, ал.2 ЗСПЗЗ не възниква съсобственост. Законът не предвижда възникване на съсобственост в тази хипотеза.
Следващият въпрос, формулиран на това основание е ползвател на земя в територията на пар.4 ЗСПЗЗ, чието право на ползване е трансформирано в право на собственост кога придобива правото на собственост върху идеална част от недвижим имот, определен му с ПНИ – с влизане в сила на ПНИ, по давност или със заповедта по пар.4к, ал.7 ЗСПЗЗ. Относно това кога се придобива правото на собственост от ползвател, който е трансформирал правото на ползване в право на собственост, съдебната практика е разгледала възможните хипотези в зависимост от това кога е издадено решението на реституция и дали то е индивидуализирало имота, който се възстановява. Придобиването на основния имот, в граничите, в които е предоставен за ползване, ако е под допустимата площ 600 кв.м. не е в идеална част. Придобива се целия имот според съдържанието на пар. 4з ЗСПЗЗ. Допълнително придадената площ към имота по пар.4а или 4б ЗСПЗЗ на основание пар.4з, ал.2 изр.2 ЗСПЗЗ не води до възникване на съсобственост дори междувременно титуляра на правото на собственост да се е разпоредил с имота преди да се присъедини към него допълнителната площ. Законът не предвижда възникване на съсобственост /както това например бе изрично посочено в чл. 31 от ЗТСУ отм/. Планът за новообразуваните имоти не е план по ЗТСУ /отм/ и правилата на този отменен закон не се прилагат към него. Тъй като нито законът – пар. 4з и пар. 4к ЗСПЗЗ, нито издадената въз основа на тези текстове заповед не предвиждат възникване на съсобственост за допълнително присъединената площ под 250 кв.м., формулираният въпрос не е от значение за развитието на правото, а и не определя изхода от спора, поради което за него не се допуска касационно обжалване.
Относно задължението на съдът да извърши косвен съдебен контрол на влязъл в сила административен акт, съгласно нормата на чл. 17, ал.2 ГПК когато се оспорват претендираните последици от него от трето лице за административното производство, съдът вече изложи съображения по-горе. По този въпрос са дадени вече разяснения с ТР № 5/2011г. на ОСГК на ВКС, поради което и по този въпрос не е налице наведеното основание по чл. 280, ал.1 т.3 ГПК.
Всяка от страните е направила и доказала разноски по 30 лв. за касационното производство и предвид не допускане на касационно обжалване и по двете жалби на срещуположните страни, съдът не присъжда разноски.
Водим от горното, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 2091 от 04.12.2018 г. по гр.д.№ 21833/2018 г. на Варненски окръжен съд по касационни жалби, подадени от Ю. С. Я. и ”Инвестбанк” АД, с ЕИК 831663282
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: