О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 504
С., 08.12.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на четвърти октомври, две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател : ПЛАМЕН СТОЕВ
Членове : ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Първанова
гр. дело №1091/2017 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма],гр.П., чрез пълномощника му адвокат П. Ю., срещу въззивно решение №121/18.11.2016г. по гр. дело №1554/2016 г. на Окръжен съд – Бургас.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се сочи, че е налице основанието на чл.280,ал.1,т.3 ГПК за допускане касационно обжалване на въззивното решение по следния въпрос : 1.С оглед разпоредбата на чл.10,ал.1 ЗТР, може ли съдебно решение, с което договор за продажба е обявен за нищожен, да бъде противопоставено на трето добросъвестно лице-последващ купувач, след като той не е участвал в процеса между купувача и продавача, предвид разпоредбата на чл.10,ал.2 ЗТР, съгласно която трети добросъвестни лица могат да се позоват на вписването, както и на обявяването, дори ако вписаното обстоятелство не съществува и невписаните обстоятелства се считат несъществуващи за третите добросъвестни лица.
Ответникът по касационната жалба [фирма], [населено място], счита, че не следва да се допуска касационно обжалване на решението по съображения, изложени в становище по чл.287 ГПК.
Касационната жалба е депозирана в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г.о. констатира следното:
С обжалваното решение е потвърдено решение №108/2016г. по гр.д.№229/2016г. на Районен съд – Несебър. С него е признато за установено по отношение на [фирма] , че [фирма] е собственик на основание покупко-продажба на два поземлени имота /подробно индивидуализирани/ и ответникът е осъден да предаде на основание чл.108 ЗС на ищеца владението върху тях.
Въззивният съд е възприел установената от първоинстанционния съд фактическа, според която с нотариални актове №3/14.08.201г. и № 64/30.01.2012г. ищцовото дружество [фирма] е придобило правото на собственост върху двата имота – идентификатори № 61056.13.3. и № 61056.13.6. На 19.11.2013г. по партидата на [фирма] в Търговския регистър е вписана промяна – като управител на дружеството е вписан Ю. Б.. С влязло в сила решение № 377/11.11.2014г., по т. дело № 21/2014г. по описа на Окръжен съд – Бургас е прието за установено по отношение на [фирма], че вписаното в Търговския регистър по партидата на дружеството обстоятелство за избор и назначаване на нов управител в лицето на Ю. Б. е несъществуващо поради липсващо решение на орган на дружеството – общото събрание. С решението е постановено заличаване на горното обстоятелство по партидата на дружеството. С нотариални актове за покупко-продажба на недвижим имот №145/25.11.2013г. и 147/25.11.2013г. [фирма] ,представлявано от управителя Ю.Б. е прехвърлило на [фирма] правото на собственост върху двата имота с идентификатори № 61056.13.3. и № 61056.13.6.
С влязло в сила Решение № 197/18.12.2015г., по гр.д. № 445/2015г. по описа на Районен съд – Несебър, двата договора за покупко-продажба, сключени между [фирма] и [фирма], обективирани в посочените нотариални актове, са обявени за нищожни, поради сключването им при липса на съгласие. С нотариален акт за продажба на недвижими имоти № 82/06.12.2013г. [фирма] е продало на ответника [фирма] двата поземлени имота. От договори за наем на земеделска земя е установено, че [фирма] осъществява владение върху посочените имоти, чрез трето лице [фирма]. От правна страна въззивният съд е приел, че основният спор е чие придобивно основание е годно да легитимира съответната страна като собственик. Ответникът основава правото си от договори за покупко-продажба, по които прехвърлител е [фирма], което от своя страна е придобило правото на собственост от [фирма], пак по силата на покупко-продажба. Сделките между [фирма] и [фирма] са обявени за нищожни на основание чл. 26, ал.2, предл. 2 ЗЗД, с влязло в сила съдебно решение от 18.12.2015г. Нищожната сделка съдържа в себе си порок, който не дава възможност да се породи желаното от страните действие и не поражда правни последици още от момента на сключването си, като даденото по нищожен договор е престирано при начална липса на основание. Съдът е обвързан от СПН на решение № 197/8.12.2015г., поради което и е длъжен да приеме, че в отношенията между [фирма] и [фирма], посочените договори за покупко-продажба са нищожни и не са породили вещно-транслативен ефект, поради което и [фирма] никога не е ставал собственик на имотите. Последващата сделка между [фирма] и [фирма] за покупко-продажба на процесните имоти е действителна, но не притежава вещно-прехвърлителен ефект. Приобретателят на имот от несобственик не придобива право на собственост, тъй като действителният собственик на имота /в случая [фирма]/ не е загубил своите права. Приобретателят – [фирма] не може да придобие повече права от своя праводател- [фирма] и щом последният не е бил собственик на имота, то и първият не е станал негов собственик. Този резултат е следствие не на нищожността на договора, а на обстоятелството, че действителният собственик не е загубил своите права. Въпреки че порокът на недействителната сделка между [фирма] и [фирма] не се пренася и не „заразява“ придобивното основание на третото лице – [фирма], защитата на неговия интерес при деривативен придобивен способ /какъвто е покупко-продажбата/, отстъпва и е с по-малък приоритет, дори при добросъвестни трети лица, поради което са неоснователни доводите на [фирма], че е добросъвестно лице, доколкото това се явява ирелевантно за правния спор. При установена нищожност или унищожаемост на придобивното основание на праводателя отпадат и правата на третото лице-приобретател, без оглед дали е добросъвестно или не.При това положение собствеността по отношение на двата недвижими имота принадлежи на ищеца – [фирма].
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Според ТР №1/2009г., ОСГТК на ВКС касаторът е длъжен да посочи конкретния правен въпрос от значение за изхода на делото, като израз на диспозитивното начало в гражданския процес. Този въпрос следва да се изведе от предмета на спора, който представлява твърдяното субективно право или правоотношение.Той трябва да е включен в предмета на спора пред въззивния съд, да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или обсъждане на събраните доказателства. Формулираното от касатора въпрос не може да се прецени като относим към решаващите изводи на въззивния съд. Това е така защото той по реда на чл.297 ГПК е зачел влязлото в сила съдебно решение, с което е прогласена нищожността на основание чл.26,ал.2 ЗЗД на двата договора, сключени между [фирма] и [фирма] покупко-продажба и е приел, че нищожният договор няма правни последици, т.е. с тях не е прехвърлено правото на собственост в патримониума на [фирма], а оттук и това дружество не е могло да прехвърли на ответника [фирма] права, които не притежава. При установена нищожност на придобивното основание на праводателя отпадат и правата на третото лице-приобретател, без оглед дали е добросъвестно или не. В съответствие с установената съдебна практика е прието, че за съда и за необвързаните от решението лица съществува задължение да зачитат съдебното решение съгласно чл.297 ГПК, т.е. да приемат, че в отношенията между обвързаните лица правата и задълженията съществуват такива, каквито са установени от влязлото в сила съдебно решение. При това положение са неотносими разпоредбите на чл.10,ал.1 и 2 ЗТР, съгласно които трети добросъвестни лица могат да се позоват на вписването /в случая на вписания управител/, както и на обявяването, дори ако вписаното обстоятелство не съществува и невписаните обстоятелства се считат несъществуващи за тях.
С оглед изложеното касационно обжалване на въззивното решение не може да се допусне в сочената хипотеза на чл.280,ал.1 ГПК. С оглед изхода на производството по чл.288 ГПК на ответника по касационната жалба следва да се присъдят направените разноски за адвокатско възнаграждение, съгласно приложения договор за правна защита в размер на 500 лева.
По горните съображения, Върховният касационен съд, състав на ІI г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №121/18.11.2016г. по гр. дело №1554/2016 г. на Окръжен съд – Бургас.
ОСЪЖДА [фирма],гр.П. да заплати на [фирма], [населено място], разноски за производството по чл.288 ГПК в размер на 500 лева.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: