О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 504
гр.София, 16.06.2009 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на десети юни две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 700 по описа на Първо г.о. за 2009 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК във връзка с с чл.280, ал.1 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. А. Б. и Н. А. Б. срещу решение № 641 от 29.09.2008 г. на Б. окръжен съд, постановено по гр.д. № 425 от 2008 г., с което е обезсилено решение № 87 от 28.02.2008 г. по гр.д. № 677 от 2006 г. на Районен съд- Г. Д. и е прекратено производството по делото, поради неотстраняване в срок на констатирани от въззивния съд нередовности на исковата молба.
В касационната жалба се твърди, че решението на Б. окръжен съд е незаконосъобразно като постановено в противоречие с материалния и процесуалните закони- основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК касаторите са изложили, че касационното обжалване на решението на Б. окръжен съд е допустимо, тъй като с него е разрешен въпрос от значение за точното прилагане на закона. Твърди се, че определението на въззивния съд, с което делото е било оставено без движение преди постановяване на въззивното решението за обезсилване на решението на първоинстанционния съд, е неясно- мотивът на съда за оставяне на исковата молба без движение бил, че имало разминаване между изложение и петитум на исковата молба, но кое точно е разминаването и кое точно прави невъзможно съдът да продължи процеса, било неясно.
Ответниците по жалбата В. А. Т. и И. А. Т. не вземат становище по жалбата.
Върховният касационен съд на Република България, състав на първо отделение на гражданска колегия по допустимостта на касационната жалба счита следното: За да постанови обжалваното решение за обезсилване решението на първоинстанционния съд и за прекратяване на делото, въззивният съд е приел, че ищците не са отстранили в срок констатираната от съда нередовност на исковата молба. Преди постановяване на това решение, с определение от съдебно заседание от 23.06.2008 г. исковата молба е оставена без движение, тъй като според въззивния съд не било конкретизирано искането /не било посочено по кой план е вярната имотна граница между имотите на ищците и на ответниците/.
Неправилно въззивният съд е счел, че исковата молба е нередовна на основание чл.98, ал.1, б.”д” от ГПК /отм./: С искова молба вх. № 3* от 18.09.2006 г. е предявен иск с правно основание чл.53, ал.2 от ЗКИР. Този иск по съществото си е иск за установяване на право на собственост върху реална част от парцел ****ъм минал момент- датата на приемане на кадастралния план, в който според ищците е била допусната грешка при заснемането на имотните граници на имотите, който кадастрален план е послужил като основа за приемане на действащия към настоящия момент регулационен план на населеното място. С оглед този характер на иска, искането на ищците в исковата им молба е достатъчно конкретизирано- посочено е, че се претендира установяване на грешка в кадастралния план, послужил като основа за действащия към настоящия момент регулационен план на с. О., общ. Гърмен, обл. Благоевград, утвърден със заповед № 9 от 1999 г., изразяваща се в погрешно заснемане на имотната граница между имоти № 214 и № 215 от кв.48, в резултат на което неправилно 60 кв.м. от имота на ицщите са включени в парцела на ответниците /парцел ****span lang=EN-US>VI-215 от кв.48/, вместо в парцела на ищците /парцел ****span lang=EN-US>V-214 от кв.48/. Изрично е посочено, че се претендира, че вярната имотна граница между двата имота минава по съществуващата на място масивна ограда.
Тъй като искането в петитума на исковата молба е било достатъчно конкретизирано, не е имало основание въззивният съд да оставя исковата молба без движение и съответно- след изтичане на дадения от него срок да прекратява делото и обезсилва решението на първоинстанционния съд.
Предвид на горепосочените мотиви на постановените от въззивния съд определение и решение, посоченият от касаторите процесуалноправен въпрос /за последиците за ищеца от неизпълнение на неправилни или неясни указания на съда за отстраняване на нередовност на искова молба/ е съществен за настоящото дело. Този процесуалноправен въпрос е решен в противоречие с трайната практика на ВКС, обективирана например в определение № 29 от 03.05.1999 г. по гр.д. № 34 от 1999 г. на ВКС, Второ г.о., решение № 802 от 05.07.1996 г. по гр.д. № 165 от 1995 г. на ВКС Пето г.о. и др./, според която неизпълнението на неправилни или неясни указания на съда не влече след себе си неблагоприятни последици за ищеца, като например прекратяване на делото и обезсилване на първоинстанционното решение. Тоест, налице е основанието на чл.280, ал.1, т.1 от ГПК, поради което касационното обжалване на решението на Б. окръжен съд следва да се допусне.
По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 641 от 29.09.2008 г. на Б. окръжен съд, постановено по гр.д. № 425 от 2008 г.
ДАВА едноседмичен срок от съобщението на касаторите да внесат по сметка на ВКС на РБ държавна такса за разглеждане на касационната им жалба в размер на 25 лв. /двадесет и пет лева/.
УКАЗВА на касаторите, че в случай на невнасяне на държавната такса в срок касационната жалба ще бъде върната.
НАСРОЧВА делото за ……………………………………………, за когато страните да се призоват по реда на чл.289 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.