О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 504
гр.София, 22.05.2009 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание
на четиринадесети май две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис И.
като разгледа докладваното от Борис И. гр.д. № 690/ 2009 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по искане на В. К. Г., действащ със съгласието на майка си Л, за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Пловдивски окръжен съд № 1966/ 22.12.2008 г. по гр.д. № 2839/ 2008 г. С въззивното решение е отменено изцяло решение на Пловдивски районен съд по гр.д. № 962/ 2008 г. и е постановено ново решение по същество, с което е отхвърлена молбата на касатора за допускане на промяна във фамилното му име от Г. на О.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване се твърди от жалбоподателя, че обжалваното решение съдържа произнасяне по съществен материалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона и по който има противоречива съдебна практика. Касае се за въпроса за същността на „важните обстоятелства” по смисъла на чл.19 от ЗГР и по – конкретно дали те са от обективен характер, доколко зависят от личната преценка на молителя или имат обективен характер, който се преценява от съда във всеки конкретен случай. Според касатора отговорът, който обжалваното решение дава на така поставените въпроси, противоречи на мотивите в решение на ВКС, ІІ г.о. по гр.д. № 513/ 2003 г., решение на Бургаски районен съд по гр.д. № 1716/2008 г, решения на Пирдопски районен съд по гр.д. № 206/ 2008 г. и 114/ 2008 г. На тези основания претендира да бъде допуснато касационно обжалване на решението.
Заинтересованата страна К. И. Г. оспорва жалбата. Поддържа, че не са налице основанията по чл.280 от ГПК и че касационното обжалване не следва да бъде допуснато. В случай на разглеждане на жалбата по същество моли за отхвърлянето й.
Върховният касационен съд, след като обсъди направените доводи и прецени материалите по делото, намира жалбата за допустима, но искането за допускане на касационно обжалване на въззивното решение – за неоснователно.
Посоченият от касатора материалноправен въпрос, по който въззивният съд се е произнесъл, действително е съществен, тъй като от отговора му зависи изхода на спора. Обаче този въпрос не е решен от въззивния съд в противоречие с друга съдебна практика. В цитираното от касатора решение на ВКС, ІІ г.о., е прието, че важните обстоятелства по смисъла на чл.19 от ГР не са изброени нито изчерпателно, нито примерно – това е прието и във въззивното решение, чието допускане до обжалване се иска. Противоречие няма. Няма такова противоречие между въззивното решение и представените от жалбоподателя решения на районни съдилища. Във всяко от тях е прието, че „важните обстоятелства” по чл.19 от ЗГР имат обективен характер и че твърдяните от молителя обстоятелства, обуславящи необходимостта от промяна на име, се преценяват като важни или не с оглед особеностите на конкретния случай. Същите мотиви е изложил въззивният съд, постановил атакуваното в настоящето производство решение, поради което доводите на касатора за наличие на предпоставките по чл.280 ал.1 т.2 от ГПК следва да се отхвърлят.
Не са налице и предпоставките по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК. Както бе изяснено по-горе, в практиката няма затруднения при изясняването на съдържанието на понятието „важни обстоятелства” по смисъла на чл.19 от ЗГР. По този въпрос съдилищата постановяват решения със сходни мотиви, които съответстват на съдържанието на материалния закон. Не се налага намесата на касационната инстанция за тълкуване на норма, която е неясна и чието тълкуване не е утвърдено, нито за налагане на тълкуване, което да е различно от утвърденото.
Поради това не са налице основания за допускане на касационното обжалване на същото решение и искането в тази насока следва да бъде отклонено.
По изложените съображения Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Пловдивски окръжен съд № 1966/ 22.12.2008 г. по гр.д. № 2839/ 2008 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: