О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 504
София, 24.07.2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на девети юли през две хиляди и девета година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ………………………………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков търг. дело № 337 по описа за 2009 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на „Л” Е. /в ликвидация/-гр. Лясковец с вх. № 2499/5.ІІІ.2009 г., подадена чрез процесуалния представител на търговеца адв. А. Ч. от АК-В. Търново, против онази част от въззивното решение № 668 на Великотърновския ОС. , ГК, от 4.ІІ.2009 г., постановено по гр. д. № 947/08 г., с която е било потвърдено първоинстанционното решение № 80 на Г. РС. от 8.VІІІ.2008 г. по гр. д. № 1663/07 г.: за признаване за установено по отношение настоящия касатор, че „П” ЕООД-гр. Лясковец било собственик на производствена сграда, представляваща инструментален цех, застроена на площ от 520 кв.м. в имот с пл. № 1* отреден за парцел **** от кв. 134 по ПУП на същия град.
Оплакванията на търговеца-касатор са за необоснованост, незаконосъобразност и постановяване на въззивното решение в обжалваната му част при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствени правила – основания за касирането му като неправилно по чл. 281, т. 3 ГПК. Инвокирани са доводи, че по делото не е било надлежно установено наличието на правоприемство между стопанското предприятие „П”, впоследствие общинска фирма „П” и накрая ответното „П” ЕООД-гр. Лясковец, за да бъде уважен положителният установителен иск за собственост върху процесната постройка, предявен от последното срещу търговеца-настоящ касатор.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът изтъква, че с атакуваната част от своето въззивно решение Великотърновският ОС. се е произнесъл по материалноправния въпрос за собствеността на процесната сграда, включена в капитала на едно Е. , образувано с изцяло общинско имущество, който бил от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото въобще. Едновременно с това налице били и останалите две предпоставки, обосноваващи приложно поле на касационното обжалване, защото имало „показателна” константна практика на ВКС. за придобивните основания по чл. 77 ЗС.
По реда на чл. 287, ал. 1 ГПК ответното по касация „П” ЕООД-гр. Лясковец писмено е възразило чрез процесуалния си представител адв. Д. Д. от АК-В. Търново единствено по основателността на изложените в касационната жалба на „Л” Е. оплаквания, претендирайки за оставянето й без уважение и за присъждане на направените пред ВКС. съдебно-деловодни разноски.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното производство пред Великотърновския ОС. , касационната жалба на „Л” Е. /в ликвидация/-гр. Лясковец, ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на касационното обжалване, поради което достъпът до него на дружеството в л. ще следва да бъде отказан, са следните:
Предпоставките по трите точки на чл. 280, ал. 1 ГПК са дадени алтернативно, а в изложениието си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът се позовава бланкетно единствено на тези по т. 1 и т. 3 от цитирания законов текст. Недопустимо е обаче първото от отменителните основания по чл. 281, т. 3 ГПК /нарушението на материалния закон/ да се отъждествява буквално с предпоставката по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, толкова повече, че в изложението си касаторът не аргументира в какъв смисъл формулираният от него материалноправен въпрос /за признатото вещно право на собственост/ е такъв, който да удовлетворява и кумулативното изискване на законодателя: „да е и от значение за развитие на правото”. Такава хипотеза би била мислима ако бяха налице такива неясноти или непълноти в материалния закон /ЗС. , респ. по-новият ЗОбС. , а също и чл. 62, ал. 2 ТЗ/, налагащи преодоляването, респ. попълването им посредством тълкуване или когато е наложително едно утвърдено в практиката на съдилищата тълкуване да бъде изоставено, за да бъде възприето друго. Такива доводи обаче, в изложението на касатора по релевиране предпоставката на т. 3 от текста на чл. 280, ал. 1 ГПК, не се навеждат.
Не е налице и предпоставката по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК, обосноваваща приложно поле на касационно обжалване. Не се твърди, а и не се констатира, въззивното решение на Великотърновския ОС. – в неговата обжалвана от „Л” Е. част, да е било постановено в противоречие с всяко едно от трите решения на отделните състави на ВКС. , които се цитират и представят: 1/ Р. № 1143/2. ХІІ.2008 г. на ВКС. , V-то г.о.; 2/ Р. № 230/2.VІ.1994 г. на ВС. по гр.д. № 779/93 г. на ІV-то г.о. и 3/ Р. №І 643/1.VІІ.2004 г. на ВКС. , ТК, Второ отделение, по гр.дело № 1480/03 г. Напротив, при установеното с годни доказателствени средства по ГПК /вкл. неоспореното заключение на комплексната СТЕ по делото/ правоприемство и продължилото непрекъснато владение върху процесната сграда от страна на ищцовото „П” ЕООД-гр. Лясковец и юридическите лица-негови праводатели, считано от 1 юни 1986 г. и към датата 29.ІІ.1992 г., откогато датира преобразуването му по реда на чл. 62, ал. 2 ТЗ от общинска фирма в еднолично д-во с ограничена отговорност и понастоящем, въззивното решение на Великотърновския ОС. в неговата обжалвана част по иска на този търговец срещу настоящия касатор с правно основание по чл. 97, ал. 1 ГПК /отм./, не разрешава материалноправния въпрос за вещното право на собственост по отношение включен в капитала на Е. недвижим имот, в противоречие с нито едно от горецитираните решения на отделни състави на ВКС.
С. оглед всичко изложено не следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение на Великотърновския ОС. в атакуваната негова част, с която е бил уважен положителният установителен иск за собственост на ответното по касация „П” ЕООД-гр. Лясковец по чл. 97, ал. 1 ГПК /отм./ срещу търговеца-касатор. При този изход на настоящето пр-во по чл. 288 ГПК, касаторът ще следва да бъде осъден да заплати на ответното по касация „П” Е. – гр. Л. направените за тази инстанция разноски в размер на 350 лв. за изплащане хонорар на един адвокат.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 358 на Великотърновския окръжен съд, ГК, от 8.VІІІ.2008 г., постановено по гр. д. № 947/08 г. В ЧАСТТА, с която по установителния иск на „П” ЕООД-гр. Лясковец с правно основание по чл. 97, ал. 1 ГПК /отм./ е било признато спрямо касатора „Л” Е. /в ликвидация/-гр. Лясковец, че последното не било собственик на производствена сграда /индустриален цех/, изградена на площ от 520 кв.м. в имот с пл. № 1* отреден за парцел **** от строителен квартал 134 по ПУП на гр. Л..
О С. Ъ Ж Д А „Л” Е. /в ликвидация/ със седалище и адрес на управление в гр. Л., ул. „М” № 34 да заплати на „П” ЕООД-гр. Лясковец със седалище и адрес на управление в гр. Л., ул. „М” № 33, направените за настоящето пр-во по чл. 288 ГПК съдебно-деловодни разноски в размерна сумата 350 лв. /триста и петдесет лева/.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2
Продължение от диспозитива на определението на ВКС. , ТК, І-во отделение, постановено по търг. дело № 326 по описа за 2009 г.