2
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 505
С., 01.07.2011г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на втори май през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева Емил Марков
при секретаря прокурора и с участието на като изслуша
докладваното от съдията Емил Марков търг. дело № 872 по описа за 2010 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба с вх. № 18287/19.У.2010 г. на частния съдебен изпълнител С. Д. Я. с рег. № 719 на КЧСИ и р-н на действие, съвпадащ с юрисдикцията на Варненския окръжен съд, подадена от процесуалния й представител по пълномощие от САК против въззивното решение № 462 на същия ОС, ГК, от 141У.2010 г., постановено по гр. дело № 307/2010 г., с което е било изцяло потвърдено първоинстанционното решение № 99 на Варненския РС, ГК, Х1Х-И с-в, от 11.1.2010 г. по гр. дело № 2050/09 г.: за осъждане на Я. в качеството й на ЧСИ и при участието на [фирма] – С. като трето лице-неин помагач, да заплати на [фирма]-гр. В. на основание чл. 45 ЗЗД-във вр. чл. 441 ГПК и чл. 74 ЗЧСИ, както и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, суми както следва: 1/ В размер на 19 920 лв., като обезщетение за претърпените от д-вото имуществени вреди, представляващи адвокатско възнаграждение /разноски по изп. дело № 45/2008 г./, чието плащане е било извършено в резултат на незаконосъобразните действия на ЧСИ с рег. № 719, отменени с влязло в сила решение № 384 на Варненския ОС, ТК, от з.з. на 08.УШ.2008 г. по т. д. № 791/08 г. и ведно със законната лихва върху горепосочената главница, считано от датата на подаване на исковата молба, а именно 6.II.2009 г. и до окончателното й изплащане; 2/ В размер на 2 235.45 лв. като мораторна лихва върху горепосочената главница, считано от 6.У1.2008 г. и до датата на предявяване на исковете; З/В размер на 64.71 лв. като мораторна лихва за същия период върху недължимо платена държавна такса по същото изп. дело в размер на сумата 1 375 лв.
Единственото оплакване на касаторката Я., действаща в качеството й на ЧСИ с рег. № 719, е за незаконосъобразност на атакуваното въззивно решение, поради което тя претендира касирането му /като неправилно/ и постановяване на съдебен акт по съществото на спора от настоящата инстанция за отхвърляне на предявените от [фирма]-гр. В. два осъдителни иска с правно основание по чл. 45 ЗЗД във вр. чл. 441 ГПК и съответно по чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторката Я. /ЧСИ с рег. № 719/, обосновава приложно поле на касационното обжалване с едновременното наличие на предпоставките по т.т. 1 и 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с атакуваното въззивно решение Варненският ОС се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС (Р. № 11/27.1.1995 г. по гр. дело № 559/1994 г. на 1У-то г.о. на ВС-до 1996 г.) по два материално- и процесуалноправни въпроси, имащи значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, както следва: 1/ Дали депозирането на жалба срещу атакуеми действия на съдебен изпълнител води автоматично до спиране на изпълнителното пр-во; 21 Дали частен съдебен изпълнител може по свой почин да намалява /поради прекомерност/ платено от взискател адвокатско възнаграждение или следва да прави това само по довод на насрещната страна /длъжника/.
По реда на чл. 287, ал. 1 ГПК ответното по касация [фирма] – С. писмено е възразило чрез своя юрисконсулт както по допустимостта на касационното обжалване, така и по основателността на оплакванията за неправилност на атакуваното въззивно решение, претендирайки присъждане на юрисконсултско възнаграждение за настоящето пр-во по чл. 288 ГПК в размер по Наредба № 1/9.УП.2004 г..
Ответното по жалбата трето лице-помагач на страната на касаторката [фирма] – С. е изразило становище чрез процесуалния си представител по пълномощие, че същата е основателна и атакуваното въззивно решение следва да бъде касирано, а исковете на търговеца срещу Я. като ЧСИ да бъдат отхвърлени.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното производство пред Варненския ОС, касационната жалба на С. Д. Я., действаща като ЧСИ с рег. № 719, ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на касационното обжалване, са следните:
Неотносима към обосноваване на приложно поле на касационното обжалване е практика на отделен състав на ВС /до 1996 г/, предхождаща с 10 години уредбата на статута и отговорността на ЧСИ за вреди, която е от 1 .IX.2005 г., когато е влязъл в сила законът за частните съдебни изпълнители. Това следва както от текста на чл. 74, ал. 2 от същия, така и от разпоредбата на чл. 441, изр. 1-во ГПК. Съображения за прецизност налагат да се отбележи, че цитираното и представено към изложението на касаторката Р. на ВС /до 1996 г./ под № 11/27.1.1995 г., постановено по гр. дело № 559/1994 г. на 1У-то г.о., всъщност се отнася до неприложимостта на закона за отговорност на държавата за вреди причинени на граждани – при наличните по делото данни за отменени по съответния съдебен ред на ГПК /отм./ действия на съдия-изпълнител.
От гледище задължителните за съдилищата в Републиката постановки по т. 4 на ТР № 1/19.11.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., първият от релевираните в изложението на касаторката Я. два правни въпроса има категоричния си отговор в процесуалния закон /чл. 438 ГПК/, а доводи, че тази разпоредба е непълна, неясна или противоречива не се правят в изложението на Я. към жалбата й. Достатъчно в случая е, че Варненският ОС се е съобразил при постановяване на атакуваното осъдително решение с данните, че по т. д. № 791/08 г. по описа на същия съд не само не е било допускано спиране на принудителното изпълнение, осъществявано от касаторката по изп. дело № 45/2008 г. в качеството й на ЧСИ с рег. № 719, но и че атакуваното по реда на чл. 435, ал. 2 ГПК „определяне на разноски“ всъщност е финализирало този изпълнителен процес, т.е. липсва последващо действие на ЧСИ, което длъжникът да е оправомощен да обжалва.
Що се отнася до релевираният от касаторката втори правен въпрос, а именно дали ЧСИ може да намалява платеното от взискател възнаграждение за един адвокат, ирелевантно е дали намаляването е могло да се предприема служебно /по почин на ЧСИ/ – при данните по делото, че довод от страна на длъжника по изп. дело № 45/2008 г. [фирма] за прилагане правилото на чл. 78, ал. 5 ГПК е бил правен двукратно, но винаги игнориран от длъжностното лице, настоящ касатор. Самата процесуална възможност, предвидена в текста на чл. 435, ал. 2 т /гпе ГПК, длъжникът по изп. дело да може да атакува постановлението на съдебния изпълнител /бил той частен или държавен/ за разноски, извличана до 21.XII.2010 г. единствено по тълкувателен път, ясно препраща към разрешението по чл. 78, ал. 5 ГПК, а то е еднозначно в полза на диспозитивното, а не на служебното начало. Тази констатация налага извод, че и по отношение на втория от релевираните от касаторката Я. два правни въпроса не е налице приложно поле на касационното обжалване в хипотезата по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК.
При този изход на делото в настоящето пр-во по чл. 288 ГПК касаторката С. Д. Я. от [населено място], действаща като ЧСИ с рег. № 719, ще следва, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК и във вр. чл. 9 и чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/9. VII.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения ще следва да бъде осъдена да заплати на ответното по касация [фирма]-гр. В. сума в размер на 660 лв. /шестотин и шестдесет лева/ като юрисконсултско възнаграждение.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
ОПРЕДЕЛИ .1
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 462 на Варненския окръжен съд, ГК, от 14.1У.2010 г., постановено по гр. дело № 307/2010 г.
ОСЪЖДА С. Д. Я., ЕГН [ЕГН], от [населено място], [улица], вх. „Б“, ет. I, ап. № 6, действаща в качеството си на ЧСИ с рег. № 719 – НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 78, АЛ. 2 ГПК – да заплати на [фирма] със седалище и адрес на управление в [населено място], Б.-парк Сграда 6, СУМА в размер на 660 лв. /шестстотин и шестдесет лева/, представляваща юрисконсултско възнаграждение за производството по чл. 288 ГПК.
Настоящето определение, постановено и при участието на [фирма] – С. като трето лице-помагач на страната на касаторката С. Д. Я. от [населено място] /ЧСИ с рег. № 719/, не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ:
Определение на ВКС, Търговска колегия, Първо отделение, постановено по т. д. № 872 по описа за 2010 г.