О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№505
гр. София, 11.10.2018 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на втори октомври през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Камелия Маринова
ЧЛЕНОВЕ: Веселка Марева
Красимир Влахов
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр.д.№1311 по описа за 2018 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение №531 от 06.12.2017г. по гр.д. № 759/2017г. на Русенски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 1039 от 07.08.2017г. по гр.д.№ 1564/2017г. на Русенски районен съд. С него е признато за установено по отношение Х. Д. В., че Т. Н. В. е собственик на 42 кв.м. от поземлен имот №147 в кв.6, ограничена между буквите точките А-Б-В-Г на комбинираната скица Приложение №1 към експертизата, която да се счита за неразделна част от решението, която площ погрешно е заснета като част от поземлен имот № 147, вместо като част от поземлен имот № 148 в кв.6 по кадастралния план на [населено място], обл. Р..
Касационната жалба е подадена от ответника Х. Д. В. чрез пълномощника адв. П.. Твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване излага, че съдът се е произнесъл по съществени материалноправни въпроси, обусловили решаващите му изводи, които са решени в противоречие с практиката на ВКС, а също и че решението е очевидно неправилно поради противоречие с материалния и процесуалния закон. Правните въпроси са следните: 1/ налице ли е грешка в приложен план по чл. 33, ал.1, вр. чл.32, ал.1, т.5 З., ако имотните граници по него съвпадат с регулационните граници по предходния; ако е налице владение при тези имотни граници повече от 10 години, допустимо ли е изменение на плана на основание грешка в плана; 2/ дори дворищната регулация да е незаконосъобразна, може ли да се придобие придадената част чрез владение. По тези въпроси се изтъква противоречие с Тълкувателно решение № 3 от 1993г. на ОСГК; 3/ ако след сроковете по §8 ПР ЗУТ не бъдат върнати автоматично придадените части, значи ли това, че регулацията по отношение на тях се счита приложена. Този въпрос, според касатора, не е коментиран в обжалваното решение, но е от значение за изхода на спора. Очевидната неправилност на съдебния акт е обоснована с противоречие с материалния закон и по-конкретно с §6, ал.5 ПР ЗУТ, §8 ПР ЗУТ и § 22 ЗУТ, както и с необоснованост и непълнота на доказателствата.
Ответницата Т. Н. В. изразява становище, че не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, нито визираната очевидна неправилност. Претендира разноски.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима.
Искът е по чл. 54, ал.2 ЗКИР за установяване на кой от два съседни имота принадлежи спорната площ от 42 кв.м. Ищцата е собственик на дворно място от 860 кв.м., парцел Х.-61, а понастоящем ПИ № 148 в кв.6 по плана на [населено място]. Ответникът е собственик на дворно място от 575 кв.м. по скица и 510 кв.м. по нотариален акт, съставляващо ПИ № 147, преди парцел Х.-60.
Приетата техническа експертиза сочи, че според кадастралния план от 1963г. кадастралната граница между имотите №61 на ищцата и №60 на ответника, е по буквите Г-В на комбинираната скица; по изработения през 1997г. кадастрален план имотът на ищцата е с № 148, на ответника е с № 147 и границата помежду им е по линията А-Б, така че навлиза в имота на ищцата. Площта между буквите А-Б-В-Г е 42 кв.м. и тя е спорната. Регулационният план от 1963г., видно от скиците на л.10, 13, 18, предвижда придаване на част от имот №61 към имот № 60. Вещото лице не е открило документи за уреждане на границата между имотите и за прилагане на регулацията. Представеният протокол от 08.03.1977г. за оценка на придаваеми по регулация места засяга границата на имота на ответника със съседния му от запад парцел ХХ-59, а не с имота на ищцата Х.-61, който е на север. В скицата на 18, заверена за 16.05.2002г., изрично е отбелязано, че регулацията от 1963г. не е приложена.
Не се спори, че между имотите няма материализирана ограда. Събраните свидетелски показания сочат, че двата имота от 60-те години са били собственост на двама братя – дядото на ищцата и бащата на ответника; границата не е била обозначена, тя била между лозето на ответника и цветната градина на бабата на ищцата. Спорове възникнали през 2002г. по повод предприето от ответника поставяне на ограда, строителното разрешение за която е отменено по жалба на майката на ищцата.
Въззивният съд е приел, че спорната площ се явява придаваемо място от имота на ищцата към имота на ответника и няма доказателства то да е заплатено в срока по §6, ал.2 ПР ЗУТ. Затова, след като регулацията не е приложена в предвидения от закона срок, то отчуждителното действие на плана от 1997г. е отпаднало съгласно §8 ПР ЗУТ. Наведеното от ответника възражение за придобиване по давност на спорната част съдът е намерил за неоснователно предвид разпоредбите на чл. 59 З./отм./ и чл. 200 ЗУТ. Поради това е заключил че ищцата е собственик на частта от 42 кв.м. между буквите А-Б-В-Г на комбинираната скица на вещото лице.
При преценка на сочените основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1 ГПК съдът намира, че такива не са налице.
Първият правен въпрос е: налице ли е грешка в приложен план по чл. 33, ал.1, вр. чл.32, ал.1, т.5 З./отм./, след като имотните граници по него съвпадат с регулационните граници по предходния; ако е налице владение при тези имотни граници повече от 10 години, допустимо ли е изменение на плана на основание грешка в плана. Въпросът е некоректно поставен, не кореспондира с мотивите на въззивния съд, а и с фактите по делото. Вярно е изтъкнатото в жалбата, че съдът погрешно възприема плана от 1997г. като регулационен и му придава отчуждително действие, което счита за отпаднало по силата на §8 ПР ЗУТ. Планът от 1997г. е кадастрален и не притежава отчуждително действие. Въпреки това, соченият въпрос е неотносим към решаващите изводи. От значение за спора е дали регулационния план от 1963г., в частта му досежно придаваемата площ между имоти №№ 61 и 60, е приложен и къде следва да бъде установена границата при създаване на новия кадастрален план от 1997г. – по първоначалното положение преди регулацията или по парцелните граници – чл. 33, ал.1 З./отм./. Ето защо, формулировката на въпроса, съдържаща предпоставка, че плана е приложен, е неточна; същото се отнася и предпоставката, че имотните граници да съвпадат с регулационните граници по предходния план – нали точно за това се спори. Не е налице визираното противоречие с Тълкувателно решение № 3/1993г. на ОСГК. В него са дадени разяснения по приложението на чл. 33, ал.1 и 2 З./отм./. П. дворищнорегулационен план става кадастрална основа за следващия, а регулационните линии по предходния – имотни граници, но само ако са налице предвидените в закона и разяснени в тълкувателния акт условия. Именно тези условия подлежат на доказване в настоящия процес и според съда то не е успешно проведено.
Що се отнася до възможността регулацията относно придадена част да се приложи посредством заемане и десетгодишно владение на тази част – такава възможност съществува и е призната в Тълкувателно решение № 3/1993г. на ОСГК, при което соченото противоречие с тълкувателния акт не е налице. Една от разгледаните хипотези в тълкувателния акт е по чл. 33 ал.1 З. – при незаконосъобразна регулация, ако придаваемите части бъдат заети и владението им продължи повече от десет години, то отчуждителното действие се стабилизира и при следващо регулиране парцелните граници ще бъдат приети за имотни. В настоящия случай такава хипотеза не е доказана. При безспорните данни, че материализирана граница и ограда между двата имота няма, то твърдяното от ответника владение е твърде съмнително и не се подкрепя от гласните доказателства. Следователно по делото не е доказано придадената площ да е заплатена или да е завзета и върху нея да е осъществено десетгодишно владение, така че да настъпи съвпадане на парцелните граници с имотните и следващият план да има за основа регулационните линии – чл.33, ал.1, пр.2 З./отм./
Третият въпрос: ако след сроковете по §8 ПР ЗУТ не бъдат върнати автоматично придадените части, значи ли това, че регулацията по отношение на тях се счита приложена. Самият касатор признава, че този въпрос не е коментиран от съда в обжалваното решение, а такъв въпрос не би могъл да обуслови допускане на касационно обжалване – Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. по тълк.д. № 1/2009г. на ОСГТК. Отделно, разяснения относно отпадането на отчуждителното действие на предвижданията на дворищнорегулационните планове след приемането на ЗУТ, са дадени в Тълкувателно решение №3/2010г. на ОСГК. Според него, с изтичането на сроковете по § 6, ал.2 и 4 от ПР на ЗУТ правото на собственост върху парцела се трансформира в право на собственост върху имота, за който е бил отреден дворищнорегулационния парцел, а придаваемите части се връщат в патримониума на собственика на имота, от който са били отчуждени. Така че, очевидно отговорът е отрицателен – след приемане на ЗУТ възможността да се приложи регулацията е само в сроковете по §6, ал.2 и 4 от Преходните разпоредби, а след това отчуждителното действие отпада автоматично, което означава, че имотите остават в границите отпреди предвижданията на последния дворищнорегулационен план и собственикът на парцел, към който по силата на неприложената регулация е била придадена част от съседен имот, загубва правото на собственост върху тази придадена част. Той би могъл да го придобие с договор за прехвърляне на собствеността, сключен в изискуемата от закона нотариална форма – §8, ал.2,т.1 ПР ЗУТ. Изводите на въззивния съд, макар и непрецизни относно това отчуждителното действие на кой план се прекратява – на този от 1963г. или на този от 1997г., в крайна сметка не са в отклонение от горепосочените постановки.
Очевидната неправилност на съдебния акт е обоснована от касатора с противоречие с материалния закон и по-конкретно с §6, ал.5, §8 и § 22 ПР ЗУТ, както и с противоречие с процесуалния закон – необоснованост и непълнота на доказателствата. Такива противоречия не произтичат от мотивите на съда и предвид горните разсъждения не са налице.
Поради изложеното следва да се откаже достъп до касационен контрол.
В полза на ответницата следва да се присъдят направените от нея разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №531 от 06.12.2017г. по гр.д. № 759/2017г. на Русенски окръжен съд по касационната жалба Х. Д. В. .
ОСЪЖДА Х. Д. В. от [населено място], [улица] да заплати на Т. Н. В. от [населено място] [улица] № сумата 300 /триста/ лева разноски за касационната инстанция.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: