3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 505
София, 15.04.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на пети март през две хиляди и петнадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 14 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на Е. Д. Е. от [населено място], обл. К., чрез процесуалния му представител адв. А. Р., против въззивното решение № 318 от 5 август 2014 г., постановено по в.гр.д. № 335 по описа на окръжния съд в гр. Кюстендил за 2014 г. в частта му за потвърждаване на решение № 164 от 12 март 2014 г., постановено по гр.д. № 1689 по описа на районния съд в гр. Дупница за 2013 г. за осъждането на Е. да заплати на основание чл. 45, ал. 1 ГПК на М. А. Д. от [населено място] дол сумата от 7000 лева като обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания в резултат на средна телесна повреда.
В касационната жалба се поддържа неправилност на решението по всички основания на чл. 281, т. 3 ГПК. Сочи се, че първата инстанция се е произнесла по нередовна искова молба – претендирани са 25 хиляди лева, но не само за средната телесна повреда, а и за причинени леки телесни повреди, по отношение на които присъдата няма сила на пресъдено нещо и не е задължителна за гражданския съд, поради което за тях ищецът е следвало да проведе пълно и главно доказване на всички релевантни факти и обстоятелства. Като недопустимо е посочено позоваването на съдебно-медицинска експертиза, приета в наказателното производство, като от нея са черпени данни за вида и характера на уврежданията и времето на тяхното отзвучаване. Поддържа се, че при определяне на справедливия размер на обезщетението съдът не се е съобразил с възприетата практика от съдилищата в страната, и присъденото обезщетение е силно завишено, като ищецът не е дал доказателства за продължителен период на лечение и търпене на болки и страдания. В изложение на основанията за допускане на касационното обжалване по смисъла на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се търси допускането му в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Ответникът М. А. Д. от [населено място] не взема становище по касационната жалба.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК.
С обжалваното решение е прието наличието на всички кумулативни предпоставки за уважаването на иска за обезщетяване на вреди от деликт с оглед разпоредбата на чл. 300 ГПК. Предвид постигнато споразумение в наказателното производство, според което ответникът се е признал за виновен в извършено престъпление, при което е причинил средна телесна повреда на ищеца, изразяваща се в счупване на челюст, искът е счетен за доказан в основанието си. Съобразявайки сериозността на увредата, времето, необходимо за възстановяването от получените травматични увреждания и прогнозата за бъдещето, съдът е приел, че сумата от 7 хиляди лева ще репарира нанесените вреди, поради което като неправилно е възприето решението на първата инстанция за присъждане на сумата 25 хиляди лева до възприетия от въззивния съд размер. Като неоснователно е прието оплакването на касатора, че първата инстанция се е произнесла по нередовна искова молба, тъй като в нея изрично е посочено, че се претендира обезщетение за претърпените болки и страдания в резултат на причинената на ищеца средна телесна повреда, и не е налице противоречие между обстоятелствена част и петитум на молбата.
К. съд приема, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване по поставения от касатора въпрос.
Пита се може ли първоинстанционният съд да присъди обезщетение за причинени неимуществени вреди вследствие на няколко различни по вид и характер телесни повреди, без ищецът да е конкретизирал в исковата си молба какво обезщетение желае да получи за всяка една от тях, а от своя страна съдът също да не посочи в решението си какво по размер обезщетение присъжда за всяка една телесна повреда. Поставеният въпрос не адресира нито изводите на съда в обжалваното решение, нито пък отразява изложените в исковата молба твърдения, които да са били предмет на преценка, респективно – неправилно възприети от въззивния съд. В. съд ясно сочи, че възприема наличието на една средна телесна повреда (изразила се във фрактура на горна челюст в областта на предна и външна стена на ляв максиларен синус и на лява зигоматична кост с кръвоизлив в синуса и навлизане на въздух в лява орбита), както е възприел и първоинстанционният съд – решението му е съобразено със събраните сведения за състоянието на ищеца през възстановителния период при счупване на челюстта. Искането на ищеца, заявено в исковата молба, е за обезщетяване на претърпени болки и страдания от причинената му средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на челюст. При обясняване на състоянието си след счупването в излагането на обстоятелствата, на които се основава иска, ищецът описва оток в областта на лявото око, разкъсно-контузна рана в лявото слепоочие, лицева асиметрия, гърч по време на оперативна интервенция, но обезщетяване на подобни вреди не е искано, съответно – не е съобразявано от съда. Ето защо поставеният от касатора правен въпрос не държи сметка както за мотивите на съда в обжалваното решение, така и за действително изложените от страна на ищеца съображения по претенцията му.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 318 от 5 август 2014 г., постановено по в.гр.д. № 335 по описа на окръжния съд в гр. Кюстендил за 2014 г. в обжалваната му част.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: