О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 505
София, 16.07.2015г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България,ГК,ІV г.о.,в закрито заседание на четиринадесети юли през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
изслуша докладваното от съдията Бояджиева ч.гр.дело № 2967 по описа за 2015 година и за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.278 ал.1 ГПК във връзка с чл.274 ал.3 т.1 ГПК.
Постъпила е касационна частна жалба от Н. Й. Б. срещу определение № 7632 от 8.04.15г.по ч.гр.дело № 1912/15г.на Софийски градски съд.С него е потвърдено определение от 15.01.15г.по гр.дело № 38786/14г.на Софийски районен съд,24 състав в частта,с която е прекратено делото и е върната исковата молба.
В приложеното към жалбата изложение се сочи,че са налице основанията по чл.280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване по следните въпроси:1.допустимо ли е при произнасяне по искане за реално разпределение на съсобствен имот,който не може да се ползва по предназначение от всички съсобственици,съдът да извърши разпределение,като съобрази фактическото ползване от част от съсобствениците и присъди на ищеца съответните на правата му граждански плодове ; 2.в рамките на производството на спорна съдебна администрация по чл.32 ал.2 ЗС,в случай,че не може да се представи за самостоятелно ползване площ,равняваща се на квотата от съсобствеността,както и когато това е невъзможно или създава неудобство,искането за парично обезщетение квалифицира ли се като отделно исково производство или е форма на възможно решение за разпределение ползването на съсобствения имот.
Върховният касационен съд,състав на ІV г.о. като прецени данните по делото ,намира следното:
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275 ал.1 от ГПК от легитимирана страна в процеса,срещу подлежащ на обжалване при условията на чл.280 ал.1 ГПК съдебен акт.
С обжалваното определение въззивният съд е приел неизпълнение на дадените от районния съд с разпореждане от 27.10.14г.указания по отстраняване нередовности на исковата молба в частта относно исковата претенция за обезщетение за ползването на съсобствен имот,от което е лишен ищеца и е прекратил производството в тази част.
Настоящият състав като разгледа изложението към частната касационна жалба счита,че в него не се съдържат основания за допускане на касационното обжалване по смисъла на чл.280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК.Поставените въпроси са разрешени от съда в съответствие със задължителната практика на ВКС. В решение № 291 от 29.11.11г.по гр.дело № 212/11г.на ІІ г.о.на ВКС,постановено по реда на чл.290 ГПК,на което се е позовал и въззивния съд,е прието,че съдебна администрация по разпределение на ползването се осъществява според правата на всеки съсобственик в съсобствеността. Когато даден съсобственик ползва площ по-голяма от правата му в съсобствеността за сметка на по-малката от правата в съсобствеността площ, разпределена за ползване на друг съсобственик, неравенството се изравнява чрез парично обезщетение при условията на чл.31, ал.2 ЗС. По същия начин се постъпва и когато с оглед фактическото състояние на имота липсва възможност даден съсобственик да реализира правото си на лично служене с общата вещ. Искането за реално ползване обхваща и искането за парично обезщетяване независимо дали поради предоставяне на реално ползване неотговарящо на правата в съсобствеността или поради липса на възможност за предоставяне на реално ползване. В рамките на производството по чл.32, ал.2 ЗС съдът следва да изясни дали ищецът желае парично обезщетение, ако не може да получи реално ползване, съответстващо на правата му в съсобствеността, доколкото исковата молба се явява покана по смисъла на чл.31, ал.2 ЗС
Обжалваното определение не се разминава по правни изводи с изложеното по-горе.Прието е,че наличието на исковата молба с искане за парично обезщетение,ако разпределението на ползването се окаже невъзможно,е достатъчно основание,за да се приеме,че е налице изискуемото се от разпоредбата на чл.31, ал.2 ЗС писмено поискване,но същата трябва да е предявена в съответствие с изискванията на ГПК за редовност,за да се приеме,че съдът е надлежно сезиран.В случая не е отстранена нередовност на исковата молба в частта й относно претендираното обезщетение,като не е посочен период и размер.
С оглед на горното Върховният касационен съд,състав на ІV г.о
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване определение № 7632 от 8.04.15г.,постановено по ч.гр.дело № 1912/15г.на Софийски градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.