О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 505
[населено място], 18.10.2017г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, първо отделение, в закрито заседание на шестнадесети октомври, през две хиляди и седемнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Божилова ч.т.д. № 1446 / 2017 год. и за да се произнесе съобрази следното:
С определение № 421/04.08.2017 год. по настоящото дело е отменено определение № 231/27.04.2017 год. по ч.т.д.№ 208/2017 год. на Варненски апелативен съд, с което е потвърдено определение № 159/28.02.2017 год. по т.д.№ 109/2016 год. на Разградски окръжен съд, в частта му с която е прекратено производството, по предявени от ДФ „З.„ против ЕТ „Ц. Е.„, по реда на чл.422 ГПК, искове за установяване дължими от последния суми от главница и лихва за забава, в общ размер от 72 551,13 лева.Делото е върнато за продължаване на съдопроизводствените действия, по разглеждане на исковете от първоинстанционния граждански съд – Разградски окръжен съд.
Постъпила е молба вх.№ 8862/08.08.2017 год., с която ДФ „З.„, претендира допълване на определението, с присъждане на разноски в полза на същата страна – частен жалбоподател – юрисконсултско възнаграждение и платена държавна такса.
Ответната страна – ЕТ „ Ц. Е. „ – оспорва основателността на молбата. Счита, че доколкото не е дала повод за прекратяване на производството, инициирано по преценка единствено на съда , не следва да отговаря за разноските, понесени от частния жалбоподател в настоящото производство.
Върховен касационен съд, първо търговско отделение намира ,че молбата следва да се остави без уважение, тъй като с постановяване на определението по настоящото дело е възобновена висящността на спора пред първоинстаниционния съд и преди разрешаването му по същество на съответната инстанция не е възможно и не се дължи , респективно само досежно акта по същество в същата инстанция би било възможно и се дължи, съгласно чл.81 вр. с чл.78 ГПК, допълване по отговорността за разноски, по реда на чл.248 ГПК. Разпоредбата на чл.78 ГПК предпоставя възмездяването на разноски от разрешаването на спора по същество, защото само в този случай би бил налице съобразим при разпределяне на отговорността правен резултат. Аналогични са и съображенията относно реда за възмездяване на разноски в производство по отмяна – Глава ХХІV ГПК и в обезпечителното производство, съгласно задължителните указания на т. 4 и т.5 от ТР № 6/06.11.2013 год. по тълк.дело № 6/2012 год. на ОСГТК на ВКС.На същата логика се основава и разпоредбата на чл.294 ал.2 ГПК.По отговорността за разноски и в настоящото производство следва да се произнесе първоинстанционният съд , при разрешаването на спора по същество, респ. произнасянето му подлежи на последващ контрол, съобразно упражнения инстанционен контрол върху съдебния акт по същество, от всяка следваща инстанция.
Предвид горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на ДФ „З.„ , за допълване на определение № 421/ 04.08.2017 год. по ч.т.д.№ 1446 / 2017 год. на І т.о. на ВКС, с произнасяне по отговорността за разноски на ответната страна – ЕТ „Ц. Е.„ , в полза на частния жалбоподател ДФ „ Земеделие „, за настоящото производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :