3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 505
гр. София, 21.07.2014 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на седемнадесети юли през две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
изслуша докладваното от съдия Анна Баева т.д. № 1765 по описа за 2014г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна жалба на [фирма] срещу определение № 2317, постановено на 25.11.2013г. по ч.т.д. № 1286/2013г. на Апелативен съд – П., с което е потвърдено определение по т.д. № 175/2013г. на Пловдивския окръжен съд, с което е оставено без уважение искането на жалбоподателя за изменение на първоинстанционното решение в частта за разноските.
Частният жалбоподател поддържа, че обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно, тъй като съдът е постановил определението си, без да обсъди всички събрани по делото доказателства. Излага подробни съображения за основателност на направеното от него искане за изменение на първоинстанционното решение в частта му за разноските. Допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК. Поддържа,че поставеният за решаване с жалбата въпрос е от значение за точното прилагане на закона.
Ответникът А. П. оспорва частната жалба. Счита, че нито от изложението, нито от жалбата става ясно какъв е точно поставеният въпрос, който изисква точното прилагане на закона. Счита частната касационна жалба за неоснователна.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, констатира, че частната жалба е подадена от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване по реда на чл. 274, ал.3, т.2 от ГПК, като е спазен преклузивният срок по чл. 275, ал.1 от ГПК.
Производството пред Апелативен съд – П. е образувано по частна жалба на [фирма] срещу определение № 1815/09.10.2013г. по т.д. № 175/2013г. на Пловдивски ОС, с което е оставено без уважение искането на жалбоподателя за изменение на постановеното решение в частта за разноските.
За да потвърди обжалваното определение, въззивният съд е приел, че по делото липсват данни жалбоподателят – ответник по иска, да е създал условия за изплащане на сумата, за която е извършено признаване на исковата претенция, още преди нейното завеждане, като към момента на изплащането на задължението то е било оспорвано изцяло. Поради това въззивният съд е приел, че липсват предпоставките по чл.78, ал.2 ГПК.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на определението на въззивния съд. Съгласно дадените в т.1 на ТР № 1/19.02.2010г. по т.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС разяснения, в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът следва да постави ясно и точно правния въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правните изводи на въззивния съд по конкретното дело. Правният въпрос може единствено да бъде уточнен или конкретизиран от ВКС, но с оглед принципа на диспозитивното начало в гражданския процес, съдът не разполага с правомощията за извежда и формулира този въпрос, ако той не е посочен от жалбоподателя. В настоящия случай касаторът само формално е изпълнил изискването на чл.284, ал.3, т.1 ГПК за представяне на изложение на основания за допускане на касационно обжалване, тъй като в него не е посочил кой е разрешеният от въззивния съд материалноправен въпрос, обусловил изхода на спора. Касаторът не е формулирал никакъв правен въпрос, който според него е разрешен неправилно в обжалвания акт. Посочените предпоставки за обжалване – че определението е неправилно и незаконосъобразно, могат да бъдат обсъждани само след допуснато касационно обжалване при констатирано наличие на основанията за допускане на касационен контрол. Касационният съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от твърденията на касатора и от сочените в касационната жалба факти и обстоятелства.
Поради това следва да се приеме, че липсва общото основание за допускане на касационен контрол, което само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 2317, постановено на 25.11.2013г. по ч.т.д. № 1286/2013г. на Апелативен съд – П..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: