О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 505
София, 22.06.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 20 юни две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело № 397 /2012 година
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от Д. Г. К., Н. Г. Ч. и С. Г. И. против решение № 49/07.02.2012г. по гр.д.№ 1104/20111г. на Окръжен съд-Пазарджик, с което е потвърдено решение № 405 от 20.12./2011г. по гр.д.№ 80 от 22.03.2009г. на РС-Пещера. С последното е отхвърлен предявеният от касаторите иск да се признае за установено по отношение на ответниците С. Л. Д. и С. Б. Д., че ищците са собственици на избения етаж от едноетажната жилищна сграда, построена в УПИ ІV-524 от кв. 65 по плана на [населено място], както и на ? ид.ч. от дворното место.
В касационната жалба се прави оплакване за неправилност, поради нарушение на материалния закон – чл. 62 от З.:отм/ и чл. 26 ал. 2 пр.1 от ЗЗД, за допуснати процесуални нарушения поради разместване на доказателствената тежест относно факта ползвал ли се е процесния етаж като жилище и за необосновност на извода, че към 17.05.1963г. същия етаж се е ползвал за жилище.
В изложението по чл. 284, ал.1 т.3 от ГПК са формулирани следните въпроси: 1. чия е доказателствената тежест за установяване на изгодни за ответника факти. Твърди се противоречие с Р № 235/15.04.2010г. по гр.д.№ 673/2009г.І гр.о. Р № 467/07.07.2010г. по гр.д.№ 231/2009г.ІV гр.о.2. Нищожна ли е съдебната делба, с която едно жилище се разпределя на две нови жилища без одобрен проект за това, съобразно предвидената процедура по чл. 62 от З. огм/ Твърди се противоречие с ТР № 38/79г. Р № 190/22.03.1994г. по гр.д.№ 1440/1993г.ІV гр.о. Р № 508 от 25.11.1998г. на 5-членен състав на ВКС, и 3.допустимо ли е съдът да въвежда и обсъжда доводи, които не са наведени от ответника в отговора към исковата молба.
Ответниците по касация оспорват допускането на въззивното решение до касационен контрол тъй като поставените въпроси са неотносими, а спогодбата, сключена през 1980г. е действителна, защото всеки от двата етажа от жилищната сграда, строена 1941г. се е ползвал за самостоятелно жилище още към момента на покупката на сградата и към момента на спогодбата.
Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение е, поради което съдът я преценява като допустима.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното:
Ищците са наследници – низходящи на Г. Х. К., починал на 24.10.2002г. Той купува с н.а. № 230,т.ІІ от 30.08.1967г. по време на брака си с В. К. дворно место с къща. След развод между двамата съпрузи, имота е бил предмет на делбено дело № 126/1980г. на РС-Пещера, по което те са постигнали спогодба, по силата на която бившата съпруга получава редовния етаж и ? от двора, а бившия съпруг – избения етаж, пристройката към него, лятната кухня и гаража. Преди да одобри спогодбата, съдът е изслушал заключение на вещо лице относно възможността за обособяване на всеки от етажите в самостоятелно жилище. По реда на ЗСГ с н.а. № 20,т.І02.03.1984г. Г. Хр.К. продава получения в дял имот – ? ид.ч. от дворното место, избения етаж, пристройката гаража и подобренията на ответниците. Съгласно СТЕ, приета от РС по настоящия спор, избения етаж отговаря на изискванията за жилище съобразно броя и вида помещения, тъй като се състои от две стаи, коридор и санитарен възел и избено помещение в същия етаж. Гаража и лятната кухня били преустроени в магазин. Височината на етажа обаче не отговаряла. При изискване за височина 2,70 м. етажа е с височина 2,48 м., а санитарния възел – 2,10 м.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че е безспорно между страните, че приземния етаж от построяването на сградата през 1941г. се е ползвал за жилищни нужди и за него не се прилагат всички изисквания за строителни правила и норми. Съобразно това е приел, че двете жилища са били обособени към момента на сключване на съдебната спогодба, което е било контролирано и от съда при одобряването й, поради което тя не е с невъзможен предмет. Затова иска е отхвърлен.
По първия поставен въпрос – чия е доказателствената тежест за установяване на изгодни за ответника факти. Този въпрос не е свързан с мотивите на съда. Съдът не е прилагал правилата на доказателствената тежест. Те са приложими само когато даден факт, относим към спора не е доказан по делото. В случая съдът е приел за безспорно между страните, че сградата е строена 1941г. и, че приземния /избен/ етаж от построяване на сградата се е ползвал за жилищен. По тези факти страните не са спорели. Това е констатация на СТЕ, която не е оспорена. Тя се подкрепя от съхраняващите се доказателства по приложеното гр.д.№ 126/80г. и от съдържанието на протокола, с който е одобрена спогодбата. Затова този извод не е необоснован, а съдът изобщо не е прилагал правилата за доказателствената тежест при формиране на този извод. По този въпрос не е налице общото основание за допускане до касация по чл. 280, ал.1 от ГПК.
Вторият въпрос е нищожна ли е съдебната делба, с която едно жилище се разпределя на две нови жилища без одобрен проект за това, съобразно предвидената процедура по чл. 62 от З. огм/ Така формулиран въпроса е неотносим към спора. Касае се не до съдебна делба, а до одобрена спогодба, т.е. договор между страните. Не се разделя едно жилище на две нови жилища, а е правена преценка дали всеки от съществуващите два етажа отговаря на изискването на жилище. В тази хипотеза, ако отговора на този въпрос е положителен, не се изготвя архитектурен проект. В този смисъл са разясненията, дадени с ТР № 96/16.11.1971г. на ОСГК на ВС. Приземния и първия редовен етаж са били обособени като жилища още преди спогодбата, поради което не е било необходимо изготвяне на нов архитектурен проект за разделяне на сградата. В този смисъл е Р № 211/11.05.2012г. по гр.д.№ 991/2011г. на ВКС І гр.о. , постановено по чл. 290 от ГПК. Следователно въззивното решение е съобразено със задължителната съдебна практика.
По този въпрос касаторът е навел основанието по чл. 280, ал.1 т.1 и т.2 от ГПК като счита, че въззивното решение противоречи на ТР № 38/79г. С Р № 190/22.03.1994г. по гр.д.№ 1440/1993г.ІV гр.о. се приема, че в производство по спор за собственост следва да се провери дали пропускът да се проведе процедурата по чл. 62 от З. не може да се санира чрез одобряване по-късно на такъв архитектурен проект. С ТР № 38/79г. се приема, че въпросът за разделяне на сграда на реално обособени обекти се разрешава с одобрен архитектурен проект. С Р № 190/22.03.1994г. по гр.д.№ 1440/1993г.ІV гр.о. Р № 508 от 25.11.1998г. на 5-членен състав на ВКС се отнася за хипотеза при която предмет на прехвърляне е била реална част от жилище, за което следва да се представи проект. Хипотезата по настоящото дело е различна, защото двата етажа са се ползвали като жилища от преди 17.05.1963г. и всеки от тях отговаря на изискванията на жилище с изключение на височината. За тази хипотеза се прилага ТР № 96/1971г., на което се е позовал въззивния съд.
По изложените съображения, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 49/07.02.2012г. по гр.д.№ 1104/20111г. на Окръжен съд-Пазарджик по касационна жалба, подадена от Д. Г. К., Н. Г. Ч. и С. Г. И..
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: