О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№505
София, 24.06.2010 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесет и първи юни през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ : РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
като изслуша докладваното от съдията КОСТОВА ч.т.д. № 421 по описа за 2010 г. и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.274, ал.3, т.1 ГПК.
Жалбоподателят “П” АД – София обжалва определение № 166/18.03.2010 г., постановено по ч.гр.д. № 102/2010 г. на Великотърновския окръжен съд, Гражданска колегия, с което е отменено разпореждане №2332 от 19.12.2008г. на Великотърновския районен съд, постановено по ч.гр.дело №3107/2008г., и издадената въз основа на него заповед за изпълнение, обезсилен е издадения въз основа на заповедта изпълнителен лист и е отхвърлено заявлението на Б. срещу Н. В. Н. за издаване на заповед за изпълнение на главница и лихви по договор за кредит от 25.01.2007г. Жалбоподателят моли отмяна определението, като недопустимо и неправилно. В приложението към частната касационна жалба по чл.284, ал.3 ,т.1 ГПК, частният жалбоподател формулира следните материалноправни и процесуални въпроси : допустимо ли е въззивната инстанция да се произнася по частна жалба срещу разпореждане за незабавно изпълнение без да е подадено възражение с частната жалба, може ли да се оспори незабавното изпълнение без да се оспори вземането, допустим ли е актът на съда, постановен по частна жалба, без да има подадено възражение от длъжника, налице ли е ненадлежно връчване на съобщението, връчено лично на получателя, ако не е посочено неговото качество, въпроси от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Жалбоподателят е посочил въпроси, решени в противоречие с практика на съдилищата / чл.280, ал.1, т.2 ГПК/ : извлечението от счетоводните книги на Б. за вземане по предсрочно изискуем договор за кредит достатъчен документ ли е по смисъла на чл.417 от ГПК за издаване на заповед за незабавно изпълнение и следва ли да се представят и други документи за установяване изискуемост на вземането по чл.418, ал.3 ГПК. Представено е ксерокопие на определение №89 от 8.10.2008г. по дело № 907/2008г. на Окръжен съд – Велико Т. , решение от 13.01.2009г. по гр.дело №924/2008г. на Окръжен съд – В.
Ответникът Н. В. Н. от гр. В. в писмен отговор взема становище за отсъствие на предпоставките на чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК за допускане разглеждането на частната касационна жалба по същество.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 от ГПК, от страна, имаща право на такава, срещу определение на въззивен съд, произнесено по друго производство и по отношение на нея, съгласно чл.274, ал.3 от ГПК намира приложение чл.280, ал.1 от ГПК.
При преценка на допустимостта на касационното обжалване ВКС-ТК-І то.о. приема следното:
За да постанови обжалвания резултат, въззивният съд е приел, че въззивната жалба следва да се счита за подадена в срок, поради неспазване на разпоредбата на чл.44, ал.1 от ГПК връчителят да удостовери качеството на лицето-получател на съобщението. По съществото на частната жалба е прието, че приложените към заявлението документи не удостоверяват претендираното вземане да е изискуемо. Не е представен официален документ или изходящ от длъжника документ, от който да се направи извод, че кредиторът е обявил на длъжника вземането по договора за кредит за предсрочно изискуем.
Настоящият състав на ВКС счита, че формулираните от жалбоподателя въпроси като такива по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК в раздел А не са обусловили решаващият извод на съда за отхвърляне на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение, поради което не е налице както първата, така и допълнителна предпоставка за допускане до касационно обжалване на въззивното определение. Твърдяното обстоятелство не отговаря и на действителността, тъй като от ч.гр.д. № 3107/2008 г. в Районен съд-Велико Т. с вх. № 103/05.01.2010 г. е постъпило писмено възражение срещу издадената заповед за изпълнение. С вх. № 102 от същата дата в същия съд е заведена и частна жалба с основание чл.419 от ГПК. По приложението на чл.44, ал.1 от ГПК има формирана съдебна практика, а и самият текст е ясен, не се нуждае от допълнително тълкуване, поради което отсъства допълнителната предпоставка на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното определение. Поставеният в раздел В от изложението към частната касационна жалба въпрос е релевантен за спора, но в случая не обусловил крайният извод на съда за отмяна на разпореждането на районния съд за издаване на заповед за незабавно изпълнение. Въззивният съд е приел, че извлечението от счетоводната книга на банката е документ по чл.417, т.2 от ГПК за издаване на заповед за изпълнение. Решаващият мотив за отхвърляне на заявлението обаче е липсата на доказателство вземането на кредитора да е изискуемо. Според изискването на чл.418, ал.2 от ГПК изпълнителен лист се издава освен когато документът е редовен от външна страна, но и удостоверява надлежно за изпълнение вземане срещу длъжника. Съгласно чл.418, ал.3 от ГПК, когато според представения документ изискуемостта на вземането е в зависимост от изпълнението на насрещно задължение или от настъпването на друго обстоятелство, те трябва да бъдат удостоверени с официален или изходящ от длъжника документ. В конкретния случай, съгласно клаузите на договора за кредит, предсрочната изискуемост на кредита трябва да бъде обявена от банката на длъжника. Документ, с който е доведено до знанието на длъжника волеизявлението за предсрочна изискуемост на кредита по делото не е представен, а такъв документ не е и представената по делото нотариална покана. И тъй като по приложението на чл.418, ал.3 от ГПК и чл.60, ал.2 от ЗКИ има установена съдебна практика на ВКС в посочения смисъл определение № 17 от 12.01.2010 г. на ВКС по ч. т. д. № 734/2009 г., II т. о., ТК, определение № 70 от 28.01.2010 г. на ВКС по ч. т. д. № 885/2009 г., II т. о., ТК, определение № 77 от 20.01.2010 г. на ВКС по ч. т. д. № 714/2009 г., I т. о., ТК и др не следва да се обсъждат приложените към жалбата съдебните актове на окръжни съдилища.
На ответника Н не се присъждат разноски за настоящата инстанция, тъй като не се доказват такива.
С оглед на приетото, основанието по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 от ГПК не е налице.
Водим от изложеното ВКС, Търговско отделение, Първо отделение в настоящия си състав
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №166/18.03.2010 г., постановено по ч.гр.д. № 102/2010 г. на Великотърновския окръжен съд, Гражданска колегия.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: