О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 505
гр. София, 24.07.2018 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди и осемнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА
АННА БАЕВА
като изслуша докладваното Костадинка Недкова т. д. N 3092 по описа за 2017г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Джорданс 2” ООД, П. Б. и Й. Б. срещу решение № 75 от 10.07.2017г. по в.т.д. № 163/2017г. на Апелативен съд – Б., с което е потвърдено решение № 13 / 22.03.2017г. по т.д. № 39 / 2016г. на Окръжен съд – Сливен, с което по реда на чл. 422 ГПК е признато за установено по отношение на „Обединена Българска Банка” АД, че в условията на солидарност „Джорданс 2” ООД, представлявано от управителя си П. Б., в качеството си на кредитополучател, и П. Д. Б. и Й. Г. Б., в качеството им на поръчители, дължат сумата 19 252,80 евро – главница по договор за бизнес ипотечен кредит от 25.04.2007г., изменен и допълнен с допълнително споразумение от 08.06.2012г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 18.02.2016г. до окончателното изплащане; както и сумата от 410,06 евро, представляваща дължима договорна лихва по процесния договор за периода от 10.06.2015г. до 17.02.2016г.; сумата от 932,13 евро, представляваща дължима наказателна лихва по процесния договор за периода от 10.06.2015г. до 17.02.2016г., ведно със сторените в заповедното производство разноски по ч.гр.д. № 636/2016г. на СлРС в размер на 1939,81 лева.
В касационната жалба се твърди, че обжалваното решение е недопустимо, съответно неправилно като незаконосъобразно, необосновано и постановено в нарушение на съдопроизводствените правила. Касаторите поддържат, че въззивният съд не е извършил преценка с оглед изискването на чл.12 ГПК и чл.235 ГПК; нарушил е материалния закон – чл.60, ал.2 ЗКИ и неправилно е приел, че кредитът е станало предсрочно изискуем по реда на чл.47, ал. 1 ГПК. Претендират се разноски за заповедно и исковото производство.
Ответникът, „Обединена Българска Банка” АД, счита, че не са налице основанията за допускане на касационен контрол, а при евентуалност се позовава и на неоснователност на жалбата. Претендира разноски за касационното производство.
В. касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да потвърди първоинстанционното решение, въззивният съд е приел следното: Между „ОББ” АД и „Джорданс 2” ООД е подписан договор за бизнес ипотечен кредит на 25.04.2007г. под № LD [ЕГН], изменен и допълнен с допълнително споразумение № 1 от 08.06.2012г., отчитан под № LD [ЕГН]. Сключен е договор за поръчителство от 08.06.2012г., с който П. Б. и Й. Б. са поели задължение солидарно да отговарят за изпълнение на задълженията на главния длъжник по процесния договор за кредит. С подписването на допълнителното споразумение от 08.06.2012г., режимът на кредита от 25.04.2007г. от бизнес ипотечен кредит е променен на инвестиционен кредит с остатъчен размер по главницата 48 628.70 евро, като е променен и крайният срок за погасяване на кредита на 10.04.2017г. Във връзка с възражението на касаторите относно предмета на делото е прието, че предмет на претенцията на банката е установяването, че по отношение на банката ответниците „Джорданс2” ООД и поръчителите дължат солидарно сумите, предсрочно изискуеми по договор за ипотечен кредит от 25.04.2007г., отчитан под № LD [ЕГН], изменен и допълнен с допълнително споразумение от 08.06.2012г., но вече отчитан под нов номер LD № [ЕГН]. По делото са представени както първия договор за ипотечен кредит от 25.04.2007г., така и последващите подписани между страните допълнително споразумение № 1/08.06.2012г. и договор за поръчителство от същата дата По договора за кредит от 25.04.2007г. кредитополучателят е усвоил на 02.05.2007г. предоставената му сума от 75 000 евро. По делото е изслушана счетоводно-икономическа експертиза, която е установила, че общо погасената сума по договора за кредит, отчитан под № LD [ЕГН] е в размер 51 986.34 евро, а впоследствие под № LD [ЕГН] – 38 149.11 евро. Най-старата непогасена вноска по договора за банков ипотечен кредит от 25.04.2007г., изменен с допълнително споразумение от 08.06.2012г., е от 10.06.2015г. – главница в размер на 664 евро, а не както банката е считала от 10.11.2014г. С оглед на това, кредитополучателят е изпаднал в просрочие от датата на най-просрочената вноска – 10.06.2015г. Предсрочната изискуемост е обявена съобразно изискванията на т.18 от ТР № 4/2013г. по тълк.д. № 4/ 2013г. на ОСГТК на ВКС, като по делото е представено уведомление – нотариална покана от 03.12.2015г., изпратено до „Джорданс 2” ООД, П. Б. и Й. Б., с което е заявена забавата на плащанията по процесния договор и съответно настъпване на последиците, произтичащи от т.14 от общите условия към договора за кредит. Според клаузата на чл.14 от ОУ, обявяване на предсрочната изискуемост става при просрочие на вноска – главница или лихви за повече от 90 дни. Единият от поръчителите, Й. Б., е лично уведомен за обявената от банката предсрочна изикуемост на същата дата, на която е изпратено уведомлението за нея. Дружеството, представлявано от П. Б., и П. Б., като поръчител, са уведомени по реда на чл.47, ал.1 ГПК, като връчването е изпълнено от нотариус по реда на 592 ГПК, във вр. чл.37-чл.58 ГПК и чл. 50 ЗННД. Главният длъжник не е бил открит на адреса на управление, поради което нотариусът е приложил реда, визиран в чл. 50, ал.4 ГПК, препращаш към чл.47 ГПК. Посочено е, че връчването е изпълнено и удостоверено от нотариус, видно от приложената по делото разписка. Аргументирано е, че нотариусът е длъжностно лице, с правомощия по връчване, поради което разписката е официален свидетелстващ документ, доказващ редовното връчване, който може да бъде оборен единствено по реда на чл.193 ГПК, което не е сторено в настоящия случай. Уведомяването е станало на 04.01.2016г., преди подаването на 18.02.2016г. от О. на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.417, т.2 ГПК, която заповед е издадена на 19.02.2016г. След постъпилото възражение от страна на ответниците по реда на чл.414 ГПК, са предявени и настоящите искове по реда на чл.422 ГПК. В заповедта за изпълнение е разпоредено дружеството – главен длъжник и поръчителите да заплатят солидарно паричните задължения в размер на сумите, съответстващи на тези, заявени в уведомлението за обявяване на предсрочна изискуемост от 03.12.2016г., както и на тези, предмет на исковото производство. За неоснователно е счетено от решаващия състав твърдението, че не е спазен срокът по чл.147 ЗЗД по отношение на поръчителите. Аргументирано е, че шестмесечният срок, визиран в чл.147 ЗЗД, започва да тече от датата, на която е достигнало до поръчителите уведомлението на банката, че кредитът се счита за предсрочно изискуем, като заявлението по чл.417, т.2 ГПК е подадено в рамките на шестмесечния срок. За неоснователно е прието и възражението, че в полза на банката недопустимо са присъдени разноски за заповедното производство. Посочено е, че съдът е присъдил разноските за заповедното производство като се е съобразил с указанията, дадените в т.12 от ТР № 4/2013г. по тълк. дело № 4/ 2013г. на ОСГТК на ВКС, според които исковият съд е длъжен да се произнесе и за дължимостта на разноските, направени в заповедното производство. Констатирани са размерите на задълженията по договора за ипотечен кредит към 17.02.2016г. (деня, предхождащ датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение) – 19 252.80 евро – дължима главница, 410.06 евро – договорна лихва, 932.13 евро наказателна лихва.
Допускането на касационното обжалване е обосновано в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК с твърдението, че атакуваното решение съдържа произнасяне по следните правни въпроси, включени в предмета на спора и имащи значение за изхода на делото:
„1/ Дали целият дълг от кредита става предсрочно изискуем при сбъдване на определени, посочени в договора факти, или е необходимо и волеизявление на банката до длъжника за предсрочна изискуемост, досежно настъпването й?
2/ Може ли да бъде издадена заповед за незабавно изпълнение за законната лихва за периода от датата на падежа на главното вземане до подаване на заявлението?; Допустимо ли е издаването от заповедния съд на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК за законната лихва за периода от датата на падежа на главното вземане до подаване на заявлението?
3/ Настъпила ли е предсрочна изискуемост на вземането по отношение на главния длъжник и двамата поръчители?
4/ Кога настъпва предсрочна изискуемост? Кога настъпва предсрочна изискуемост по банков заем? Правото на банката да обяви кредита за предсрочно изискуем следва ли да е упражнено преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение? Може ли неуведомяването на главния длъжник да се породят правни последици същевременно да е налице предсрочна изискуемост?
5/ По какъв начин следва да е удостоверено връчването на длъжника на документ, съдържащ волеизявлението на банката, че счита кредита за предсрочно изискуем, за да се приеме, че това волеизявление е достигнало реално до длъжника, същевременно реално до всички адресати, и е настъпила предсрочна изискуемост на кредита?
6/ Следва ли волеизявлението на банката, че счита кредита за предсрочно изискуем реално да е достигнало до всеки един адресат главен длъжник същевременно двамата поръчители?
7/ Разпоредбата на чл. 47, ал. 1 ГПК поставя ли изискване ответникът да не е напуснал адреса, достатъчно ли е същият да не може да бъде намерен на адреса и да не се намери лице, което е съгласно да получи съобщението?
8/ Може ли да е налице редовно връчени книжа по чл. 47 ГПК за дружество –длъжник от нотариус без приобщена по делото разписка от нотариуса за извършените от него фактически действия?
9/ Изискуемо ли е в хипотезата на предявен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК вземането, произтичащо от договор за банков кредит, чиято предсрочна изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение от банката –кредитор по реда на чл. 481, вр. чл. 417, т. 2 ГПК и чл. 60, ал. 2 ЗКИ?
10/ Настъпва ли предсрочна изискуемост с факта на неплащане на определен брой вноски по договор за банков кредит или е необходимо изявление на банката в този смисъл?
11/ Допустимо ли е в производство по иска по чл. 422, ал. 1 ГПК да се приеме за съвместно разглеждане друг иск на ищеца?
12/ Допустимо ли е с исковата молба да се сочат основания, различни от тези, посочени в заявлението по чл. 417, т. 2 ГПК?
13/ Може ли съдът да променя материалноправната характеристика на вземането, като се произнася по нещо различно от предявеното в заповедното производство?
14/ Физическо лице – съдлъжник по договор за банков кредит, по който кредитополучателят е търговец, има ли качеството на потребител по Закона за защита на потребителя и може ли да се позовава на неравноправност на клаузи в договора за кредит релевирани възражения в отговора на исковата молба?
15/ Срокът по чл. 147, ал. 1 ЗЗД краен и преклузивен ли е с изтичането му погасява ли се възможността за принудително изпълнение, и прекратява ли самото поръчителство?
16/ Прекратява ли се поръчителството по вноските за кредит, чийто падеж е настъпил преди повече от шест месеца преди подаване на заявлението по чл. 417 ГПК в хипотезата на обявена предсрочна изискуемост по кредит, обезпечен с поръчителство?
17/ Кога настъпва предсрочната изискуемост и настъпила ли е в случая по отношение на главен длъжник и поръчители?
18/ При разглеждане и решаване на делото предвид разпоредбата на чл. 269, изр. 2-ро ГПК и в частност следи ли въззивният съд служебно за допуснати от първоинстанционния съд нарушения във връзка с доклада по делото, разрешени в противоречие с т. 1 и т. 2 от ТР № 1 от 09.12.2013г. по тълк. дело № 1 от 2013г. ОСГТК на ВКС?
19/ Може ли да бъде издадена заповед за незабавно изпълнение за законната лихва за периода от датата на падежа на главното вземане до подаване на заявлението?
20/ Допустимо ли е издаването от заповедния съд на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК за законната лихва за периода от датата на падежа на главното вземане до подаване на заявлението -оспорен иск по основание и размер в това число релевирана давност?
21/ Решението постановено ли е при основание за отвод?
22/ Нарушен ли е чл. 122, ал. 2 ГПК предвиждащ, че гражданите и юридическите лица имат право на защита във всички стадии на процеса?
23/ Основния закон гарантира ли възможността конкретното дело да бъде разгледано от независим и безпристрастен съд във всяка негова фаза, досежно релевирани от страните възражения и искания?
24/ В предмета на делото по установителния иск, предявен по реда на чл. 422 ГПК, включват ли се разноските за заповедното производство?
25/ Обективираната в процесния договор сметка IBAN [банкова сметка], по която са установени паричните средства, следва ли по същата сметка да се извършват всички плащания по процесния кредит до крайната дата на погасяване на кредита?
26/ В случая датата 31.12.2010г., последно плащане /установена с приета по делото експертиза съдът следва ли да обсъди със съдебният акт релевирана давност и безспорно установено датата на спиране на плащанията и релевирани възражения за липса на валидни възникнали облигационни отношения между ищец и ответник, досежно представения договор и допълнителни споразумения, които са оспорени?
27/ Обстоятелството, че крайният падеж за връщане на кредита е настъпил, преди постановяване на решението може ли да бъде отчетено като относим факт по чл. 235, ал. 3 ГПК съгласно т. 18 от ТР № 4/2013г. от 18.06.2014г. по тълк.дело № 4/2013г. на ВКС, ОСГТК?
28/ На основание т. 11.б от посоченото ТР допустимо ли е в исковото производство по иск, предявен по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, да се изменя основанието, от което произтича вземането по издадената заповед за изпълнение?
29/ Предвид недоказаност на твърдяната предсрочна изискуемост на целия остатък от кредита преди подаване на заповедта за изпълнение предявеният иск може ли да се приеме за основателен?
30/ Решаващият съдебен състав може ли да приеме друга начална дата извън събраните по делото доказателства?
31/ Следва ли съдът да обсъди обстоятелството, че банката не е обявила кредита за предсрочно изискуем в продължение на пет години, считано от 31.12.2010г., като крайният срок на погасяване на кредита е настъпил преди датата на постановеното решение?
32/ От кой момент настъпва предсрочната изискуемост на вземането по договор за потребителски кредит с договорна клауза кредитът да стане по преценка на банката изцяло или частично предсрочно изискуем при допуснато предсрочие на погасителната /анюитетна/ вноска по кредита – от изпадането на кредитополучателя в забава и неплащането на договорената месечна погасителна /анюитетна/ вноска на нейния падеж, или от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение или от упражняване на правото на банката да направи кредита предсрочно изискуем преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение?
33/ Дали исковата молба следва да съдържа всички обстоятелства, на които се основава искът?
34/ Редовността на исковата молба и надлежното предявяване на иска представляват ли абсолютна процесуална предпоставка, за която съдът следи служебно в това число и за давност?
35/ Недостатъците на исковата молба, включително и относно обстоятелствата по чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК, могат да бъдат отстранени по всяко време в първоинстанционното производство, а ако същите се констатират за пръв път във въззивното производство, въззивната инстанция следва да процедира по същия начин?
36/ В случая тежестта на доказване настъпила предсрочна изискуемост пада ли на ищеца?
37/ Първоинстанционният и въззивният съд следва ли да съобрази релевирани възражения пропускането на двуседмичния срок по чл. 47, ал. 2 ГПК за явяване в канцеларията на нотариуса следва залепено уведомление покрива ли целия фактически състав на фингираното връчване, и отклонил ли се е от формираната практика?
38/ От кой момент настъпва предсрочната изискуемост на вземането по договор за ипотечен кредит, със спиране на плащанията от кредитополучателя обективирани с договорна клауза кредитът да стане по преценка на банката изцяло или частично предсрочно изискуем при допуснато просрочие на погасителна /анюитетна/ вноска по кредита – от изпадането на кредитополучателя в забава и неплащането на договорената месечна погасителна /анюитена/ вноска на нейния падеж, или от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, или от упражняване на правото на банката да направи кредита предсрочно изискуем преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение?
39/ Налице ли е валидно уведомяване на нотариалната покана от нотариус – връчени книжа по чл. 47 ГПК, ако липсва уведомление до главния длъжник и липсва приобщена разписка от нотариуса за извършените от него фактически действия, оборена по чл. 193 ГПК с възражение на ответниците?
40/ Тежестта на доказване пада ли върху ищеца да установи с надлежните за това доказателства, връчени реално до адресатите нотариални покани и уведомления?
41/ Дали исковата молба следва да съдържа всички обстоятелства, на които се основава искът?
42/ Дали въззивният съд следва да съобрази всички доказателства и доводи на страните, които са от значение за правилното решаване на делото?
43/ Исковата молба следва да съдържа всички обстоятелства, на които се основава искът?
44/ Може ли ищеца упражнил правата си по заповедното производство да прави нови искания с исковата молба по предявен иск по чл. 422 ГПК, да сочи нови доказателства да не представя доказателства по направеното искане по чл. 183 ГПК, досежно направени искания и възражения с отговора на исковата молба като преклудирани?
45/ Съгласно задължителната практика на ВКС, съдът длъжен ли е да се произнесе по искова молба, която отговаря на изискванията на чл. 127 и чл. 128 ГПК?
46/ Исковата молба следва ли да съдържа индивидуализация на спорното право, която се извършва чрез изложение на обстоятелствата, на които се основава искът /основанието на иска/, и заявеното искане /петитума на исковата молба/ съгласно разпоредбите на чл. 127, ал. 1, т. 4 и т. 5 ГПК?
47/ Редовността на исковата молба и надлежното предявяване на иска представляват абсолютна процесуална предпоставка, за която съдът следи служебно?
48/ Ако съдържанието на исковата молба не отговаря на посочените разпоредби, респективно ако в исковата молба не са посочени обстоятелствата, на които се основава искът, съдът длъжен ли е да предостави възможност на ищеца да отстрани нередовността на исковата молба в определен срок, в съответната хипотеза да конкретизира ясно и точно обстоятелствата, въз основа на които заявява исковата претенция, съгласно нормата на чл. 129, ал. 2 ГПК и може ли да се уточняват след даден ход и отговора на исковата молба, както и да се ангажират доказателства?
49/ При неотстраняване в предоставения срок на указаните нередовности, съдът длъжен ли е да върне исковата молба, на основание чл.129, ал. 3 ГПК?
50/ Недостатъците на исковата молба, включително и относно обстоятелствата по чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК, могат ли да бъдат отстранени по всяко време в първоинстанционното производство, а ако същите се констатират за път във въззивното производство, въззивната инстанция следва ли да процедира по същия начин?
51/ Относно поискания отвод на първоинстанционния съд, досежно оспорен доклад приети за неоснователни исканията по чл.183 ГПК чл.193 ГПК –липсата на мотиви в този смисъл обуславят ли нарушение на съдопроизводствените правила?”
Касаторите се позовават на допълнителните критерии по чл.280, ал.1, т.1, т. 2 и т.3 ГПК.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационен контрол на обжалваното въззивно решение, предвид следното:
Въпроси № 1, 3, 4, 6, 9, 10, 17, 29, 31, 32, 36 и 38, поставени във връзка с предсрочната изискуемост на банковия кредит, не могат да предпоставят допускането на решението до касация. Въззивният съд е приел, че не само са настъпили предвидените в ОУ към договора за кредит предпоставки за предсрочната изискуемост, но същата е обявена от банката с нейно волеизявление до кредитополучателя и поръчителите, достигнало до всички адресати преди датата на подаване на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение, поради което даденото от апелативния съд разрешение относно настъпването на предсрочната изискуемост е в съответствие с т.18 от Тълкувателно решение № 1/ 2013г. по тълк.д. № 1/ 2013г. на ОСГТК на ВКС, което изключва проявлението на основанието по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК (редакция ДВ бр. 47/2009г.), както и приложението на основанията по чл. 280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК (редакция ДВ бр. 47/2009г.), съобразно т.3 и т.4 от Тълкувателно решение № 1/ 2010г. по тълк.д. №1/2009г. на ОСГТК на ВКС.
Въпроси № 2, 19 и 40 за присъждане на законна лихва за период преди заявлението за издаване на заповед за изпълнение не могат да обусловят допускането на решението до касация, тъй като даденото от апелативния съд разрешение е в пълно съответствие с постановеното в т.4а от Тълкувателно решение № 1/2013г. по тълк.д. № 1/ 2013г. на ОСГТК на ВКС. Според него, по смисъла на чл.417 ГПК може да се издаде заповед за незабавно изпълнение и за акцесорни вземания /вкл. лихва/, стига основанието на тези вземания да е предвидено в документ и размерът да е определен в самия документ или определяем по посочен в него начин. Такива вземания се основават на посочените в чл. 417, т.2 и т.3 ГПК документи, тъй като не се установяват въз основа на данни, стоящи вън от изпълнителното основание. В случая, размерът и периодите на лихвите /възнаградителна и наказателна/ са посочени в извлечението от счетоводна сметка като документ по чл.417, т.2 ГПК.
Въпрос № 5 за начина на удостоверяване на връчването на уведомлението за предсрочната изискуемост е общо зададен, без да е съобразен с мотивите на съда във връзка с конкретния начин на връчване на уведомлението и удостоверяването му, поради което не покрива общото основание по чл. 280, ал.1 ГПК.
Въпроси № 7, 8, 39 и 40, касаещи приложението на чл.47, ал.1 ГПК, чл.154 ГПК и чл.193 ГПК, също не обуславят допускането на касационния контрол. Въззивният съд е приел, че доказателствената тежест за връчване на уведомлението за обявяване на предсрочната изискуемост се носи именно от ищеца, като е счел, че банката е доказала факта на връчването на уведомлението чрез нотариус, тъй като не е оборено официалното удостоверяване на връчването, извършено от длъжностното лице. Ето защо, съдържащите се във въпрос № 39 твърдения, че липсва уведомление до главния длъжник, съответно удостоверяването на нотариуса е оборено по реда на чл. 193 ГПК, не кореспондират на приетото в мотивите на обжалваното решение, поради което същите не са обусловили изхода на спора, а от там – не е осъществен общият критерий по чл.280, ал.1 ГПК. Той не е налице и спрямо поддържаната във въпроси № 8 и 39 липса на приобщена разписка от нотариуса, тъй като по делото липсва искане от страна на касаторите – ответници по иска за приобщаването й по делото, като направеното от тях искане е нотариусът да представи справка, с която да посочи как е извършил връчването на нотариалната покана – уведомление. Това искане е уважено и именно въз основа на справката от нотариуса съдилищата са приели, че не е оборено официалното удостоверяване от нотариуса върху нотариалната покана за връчването й на жалбоподателите. Въпрос № 7 също не може да обуслови допускането на решението до касация, с оглед на това, че въззивната инстанция е приложила нормата на чл.47, ал.1 ГПК в редакцията й към момента на връчването на поканата от нотариуса.
Спрямо въпроси № от 11 до № 13 вкл., № 28, от № 33 до № 35 вкл., №41, от № 43 – до № 50 вкл., не е налице общото основание за допускане на решението до касация, тъй като: не е налице поддържаната в тях нередовност на исковата молба, доколкото предмет на предявените по реда на чл. 422 ГПК искове са вземанията, предмет на заповедното производство; липсва навеждане на основания, различни от тези, посочени в заявлението по чл.417, т.2 ГПК; не е налице изменение на основанието; в исковата молба са наведени всички обстоятелства, на които се основава иска и от които се извежда спорното право; исковата молба не страда от пороци, които да подлежат на отстраняване.
На въпрос № 14 е даден отрицателен отговор в първоинстанционното решение, като във въззивната си жалба касаторите не са направили оплакване относно приетото от първата инстанция разрешение, с оглед което липсва и произнасяне от апелативния съд по този въпрос. Ето защо, същият не е обусловил изхода на спора и не покрива общия критерий по чл.280, ал.1 ГПК.
Въпроси № 15 и № 16 относно приложението на чл.147, ал.1 ЗЗД също не покриват общия критерий по чл.280, ал.1 ГПК. Въззивният съд е приел, че шестмесечният срок по чл.147, ал.1 ЗЗД тече от обявяване на предсрочната изискуемост на кредита, а не е обвързал течението на срока с просрочие на отделни вноски по кредита, поради което въпрос № 16 не е обусловил изхода на спора, като даденото разрешение от съда не е в разрез с твърдението, на което се основава въпрос №15, че срокът по чл.147, ал.1 ЗЗД е преклузивен, поради което отговорът на този въпрос сам по себе си не може да доведе до промяна на правния резултат по делото.
Въпрос № 18 е поставен общо, без в него да се съдържа посочване на допуснатите във връзка с доклада по делото нарушения, поради което дори само на това основание не се явява обуславящ за изхода на спора. Нещо повече, оплакване относно допуснати във връзка с доклада нарушения не се съдържа във въззивната жалба на ответниците по исковете, с оглед на което въпросът не е бил предмет на разглеждане от въззивния съд и не е обусловил крайния изход на спора. Същият не може да бъде поставян за първи път пред касационната инстанция.
Въпроси № 21, 22, 23, 25 и 30 касаят правилността на акта, поради което не подлежат на разглеждане в селективната фаза на касационното производство.
Въпрос № 24 не покрива общия критерий по чл.280, ал.1 ГПК, тъй като въззивният съд не е приел, че разноските по делото са част от предмета на исковото производство, а в съответствие с даденото разрешение в т.12 от ТР № 4/2013г. по тълк. дело № 4/ 2013г. на ОСГТК на ВКС, е посочил, че исковият съд дължи произнасяне по тях съобразно изхода на производството по чл.422 ГПК.
В срока за отговор на исковата молба не е въведено в предмета на делото възражение за давност, поради което спрямо въпрос № 26 в частта относно необсъждането на „релевирана давност” не е осъществен общият критерий по чл.280, ал.1 ГПК. Съдът не следи служебно за давността с оглед чл. 120 ЗЗД. Противно на съдържащото се в останалата част на този въпрос твърдение, апелативният съд е обсъдил възраженията относно датата на спиране на плащанията и валидността на възникналите между страните облигационни отношение на плоскостта на сключения договор за кредит и допълнителното споразумение към него. Съдът е обсъдил доказателствата по делото в тяхната съвкупност и се е произнесъл по доводите на страните, поради което въпрос № 42 също не покрива общото основание по чл.280, ал.1 ГПК.
Въпрос № 51 също не предпоставя наличието на общата предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК. В него се съдържа твърдение за направено искане за отвод на първоинстанционния съд, поради неправилност на извършените от него процесуални действия, което не съставлява основание за отвод по см. на чл.22 ГПК. Нещо повече, дори да са били налице основания за отвод на първата инстанция, това не води до недопустимост на акта й и не би могло да се отрази на разрешаването на спора от въззивната инстанция, която е инстанция по съществото на спора.
Предвид липсата на общото основание по чл. 280, ал. 1 ГПК по поставените правни въпроси, безпредметно е обсъждането на наведените допълнителни критерии по чл. 280, ал. 1, т. 1 –т. 3 ГПК.
С оглед изложеното, въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
В изложението е инкорпорирано искане за отправяне на преюдициално запитване до съда на ЕС по следните буквално възпроизведени въпроси:
„1/ Образуваното производство по внесено ми чл.28 ЗОПДИППД –образувано гр.д. № 144/2011г., висящо, явява ли се преюдициално пред ново образувани дела в случая настоящото дело по чл. 422 ГПК по реда на заповедното производство?
2/ По издадената обезпечителна заповед в полза на ищеца по производство по ЗОПДИППД ищецът привилегирован кредитор ли е пред останалите кредитори, досежно уважено искане по чл. 23, ал. 4, т. 7 освободено имущество за разноски в това число и адвокатско възнаграждение, същевременно имота е предмет на принудително изпълнение по иск с правно основание чл. 422 ГПК?
3/ В случая КОНПИ представляваща държавата може ли да се противопостави на всички останали кредитори по по-късно образуваните дела в случая /банката снабдила се с ЗНИ чл. 417 ГПК –по прекратен договор за ипотечен кредит изтекъл срок на кредита преди постановения въззивен акт предмет на обжалване?
4/ Следва ли да се конституира като страна КОНПИ по издадена обезпечителна заповед, досежно имотите предмет на отнемане обективирани в ми чл. 28 ЗОПДИППД –същевременно ипотекирани в полза на банката образуван настоящ спор по иск по чл. 422 ГПК?
5/ Има ли право съдебният изпълнител да приеме в случая ипотекирания кредитор за привилегирован преди държавата, досежно издадена в нейна полза обезпечителна заповед образувано преди това дело в случая 144/11г. по описа на СЛ.ОС, същевременно банката не предявила правата и не е страна в образуваното преюдициално производство по ЗОПДИППД?
6/ Следва ли да бъде допуснато като трето лице КОНПИ и подпомагаща страна по иска с правно основание чл. 422 ГПК – направено и неуважено искане приключило окончателно по входираната частна жалба?
7/ Налице ли са основанията за спиране на принудителното изпълнение по издадената ЗНИ чл. 417 ГПК от заповедния съд и съдът по същество по късно образувано дело /по реда на заповедното производство/ до решаване на висящия преюдициален спор по ЗОПДИППД?
8/ На обжалване подлежи ли отказът да бъде привлечено за участие трето лице помагач в случая КОНПИ, същевременно силата на постановеното решение кака ще се отрази на решението на висящото производство по ЗОПДИППД?
9/ Налице ли са предпоставките на закона за привличането участие трето лице помагач в случая КОНПИ?
10/ Налице ли са основанията съдия докладчикът, наложил обезпеченията по ч.гр.д. № 657/2009г. производство по ЗОПДИППД с ответници дружеството „Джорданс” ООД, П. Д. и Й. Б. –входиран сигнал за нарушения до В., същевременно първоинстанционният съд и членове на състава на въззивния съд – разглеждали и делото и по същество внесено ми чл. 28 ЗОПДИППД по образувано дело 144/2011г., което е висящо, да участват по образуваното по късно настоящо дело с предмет един и същи имоти посочени по-горе без О. банка да се е конституирала като страна по производството внесено по чл. 28 ми ЗОПДИППД решението?
11/ Налице ли са основанията за отвод на първоинстанционния и въззивен състав по чл. 22, ал. 1, т. 6 ГПК и отказ от правилно правораздаване и злоупотреба с права?
12/ Налице ли са основания за отвеждане на съдебните състави недопуснали трето лице помагач /обжалвано определение потвърдено от въззивния състав/ и предубеденост?”.
Формулираните въпроси в искането за преюдициално запитване са неясни формулирани. Те не са от значение за настоящия спор, не са били предмет на разглеждане по настоящото дело и не са посочени като основание за допускането на решението до касация. Съгласно разпоредбата на чл.628 ГПК, преюдициално запитване може да бъде отправено от национална юрисдикция на страна – членка, когато преюдициалното заключение ще е от значение за правилното решаване на спора по висящо дело, какъвто не е настоящият случай. Предмет на запитване трябва да бъде тълкуването на разпоредба от правото на Европейския съюз или валидността на акт на органите н