О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 505
[населено място], 26,06,2015 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. България , Търговска колегия , първо търговско отделение, в закрито заседание на шестнадесети март ,през две хиляди и петнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ИВО ДИМИТРОВ
като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д.№ 2614 по описа за две хиляди и четиринадесета година, съобрази следното:
Производството е по чл.288 ГПК .
Образувано е по касационна жалба на [фирма] против решение № 211/ 08.04.2014 год. по т.д.№ 1204 / 2013 год. на Пловдивски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 380 / 08.08.2013 год. по т.д. № 879/2011 год. на Пловдивски окръжен съд, в обжалваните му части,с които касаторът е осъден да заплати на [фирма],на основание чл.327 ТЗ,сумата от 56 452,57 лв. – продажна цена на доставени от ищеца на ответника стоки, за която продажба е съставена фактура № 20 281 / 30.03.2011 год., както и на основание чл.92 ЗЗД , сумата от 8 185,62 лева – неустойка за забава върху главницата,за периода 28.06.2011 год. – 20.11.2011 год.,както и в частта с характер на определение,с което е оставено без разглеждане заявеното от касатора възражение за прихващане със сумата от 18 971,98 лв. – обезщетение за вреди от лошото изпълнение на ищеца, поради доставката на стоки със скрити недостатъци, правещи ги напълно негодни за предвидената употреба,съизмерими със заплатените от ответника транспортни разходи по сключени с последващи купувачи на стоките , предявили рекламация за същите,договори за продажба.Касаторът оспорва правилността на въззивното решение,като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила,предвид недопускането на своевременно заявени,относими и годни доказателствени средства за установяване лошото изпълнение на задълженията на продавача – ищец / съдебно-технически експертизи относно качеството на доставеното, освен по процесната фактура № 20 281 / 30.03.2011 год. и по предходни доставки , цена за които не е предмет на исковете /. Изразява съображения и за постановяване на решението в противоречие с материалния закон, досежно извода относно ирелевантността на изходящи, от трети спрямо страните по спорното правоотношение лица,рекламации относно качеството на доставените стоки .
Ответната страна – [фирма] – оспорва касационната жалба,със съображения по същество относно правилността на въззивното решение.Претендира разноски за настоящото производство.
Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт .
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване настоящият състав съобрази следното :
Няма спор между страните относно факта на доставката от ищеца на ответника,на стоките,за които е издадена и двустранно осчетоводена фактура № 20 281/ 30.03.2011 год , с цена на продажбата 56 452,57 лева, както и относно факта на незаплащането й от ответника,респ. за основанието на предявените искове – договор за доставка и договор за ексклузивно представителство от ответника на територията на Р. Ф. по отношение стоките, произвеждани и продавани от ищеца , и двата договора от 16.12.2010 година.Ответникът е противопоставил възражения, че предвид декларираното от ищеца – производител качество на продаваните стоки, относно специфичните показатели на които следва да отговарят, в допустими стойности при изпитване, отразени в съответни спесификации , доставените му с процесната фактура подови системи не отговарят на предмета на договореното, т.е. налице е престация с различен от договорения предмет .В евентуалност е противопоставено възражение за скрити недостатъци на доставените подови системи , които ги правят негодни за използване по предназначение – екстериорно полагане.Възражение за доставени стоки със скрити недостатъци, проявяващи се само при продължително излагане на атмосферните условия , ответникът е противопоставил освен по отношение стоките по процесната фактура, така и по предходни доставки от ищеца. Предявил е насрещни искове за връщане заплатената по тези предходни доставки цена,както и за заплащане на обезщетение за вреди от неточното изпълнение на договорите за доставка, материализирани с предходни на процесната фактури,които вреди съизмерява с понесени транспортни разходи за последващо експедиране на получените от ищеца стоки до трети лица – купувачи на територията на Р. Ф..В алтернативност касаторът е предявил насрещни осъдителни искове за предаване на качествени стоки,по вид и количество съобразно материализирания предмет на доставките както в предходно съставени, така и в процесната фактури.Предявил е и възражение за прихващане със сумата, претендирана и като насрещен иск за обезщетяване на вреди, съизмерими с понесени транспортни разходи за доставка до трети лица, предявили рекламации по отношение доставеното.Всички насрещни искове първоинстанционният съд не е приел за разглеждане , а отделил в самостоятелно производство, образувано и висящо паралелно с настоящото.Приетото възражение за прихващане е оставено без разглеждане от първоинстанционния съд, респ. е потвърдено от въззивния съд това му определение, по съображения, че идентична по съдържание претенция е предмет на един от насрещните искове,отделени в самостоятелно производство и постижимата с осъдителния иск по-интензивна защита за страната изключва правния интерес от предявяването й чрез процесуалния способ – възражение за прихващане.
За да уважи предявеният иск по чл.327 ТЗ въззивният съд е счел, че възражението за скрити недостатъци на доставената стока е неотносимо към предмета на настоящото производство, а е предмет на изследване по насрещните искове,отделени и висящи в самостоятелно исково производство. Поради това е отказал изобщо произнасяне по доводите и доказателствата,свързани с възражението за скрити недостатъци, а по същите съображения е оставил и без уважение направените от касатора с въззивната му жалба доказателствени искания, на основание чл.266 ал.3 ГПК – за съдебно-техническа експертиза, с предмет идентичен на тази, оставена без уважение от първоинстанционния съд.
В изложението по чл.280 ал.1 ГПК касаторът е формулирал следните въпроси: 1/ Следва ли въззивният съд да постанови мотивирано определение по допустимостта на доказателства, на основание чл. 266 ал.3 ГПК,при релевирано с въззивната жалба възражение за допуснати от първоинстанционния съд съществени нарушения на съдопроизводствените правила по допускането на същите тези доказателства ? – въпросът е обосноваван в хипотезата на чл. 280 ал.1 т.3 ГПК; 2/ Разпоредбите на чл.7 ал.1 ГПК и чл.10 ГПК задължават ли съда да съдейства на страните за попълването на делото с необходимите доказателства,с оглед релевирани надлежни доводи и възражения по предмета на делото ? – въпросът обосноваван в хипотезата на чл. 280 ал.1 т.1 ГПК – поради противоречие на въззивното с решение № 224 по гр.д.№ 177 / 2010 год. на ІІ г.о. на ВКС и с решение № 72 по т.д.№ 398 / 2011 год. на ІІ т.о. на ВКС . Повторно е формулиран въпрос за дължимата от въззивния съд, по реда на чл. 266 ал.3 ГПК преценка – за неотносимост и недопустимост на искано от страната доказателства , респ. необходимостта от изрично и подробно мотивиране, но обоснован с идентичен на предходния въпрос допълнителен селективен критерий – същите касационни съдебни решения.
Настоящият състав намира, че всеки от формулираните два въпроса не покрива общия селективен критерий по чл.280 ал.1 ГПК вр. със задължителните указания в т.1 на ТР № 1/2010 год. по тълк.дело № 1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС,поради което излишно, а и невъзможно е коментирането на допълнителните селективни критерии по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК.
Видно от мотивите на въззивното решение,както и от определението на въззивния съд по доказателствените искания на въззивника [фирма], искът по чл.327 ал.1 ТЗ е уважен без произнасяне по възражението на страната за скрити недостатъци на доставеното,с правно основание чл.193 ЗЗД , по съображения за висящо производство по иск на касатора против [фирма] с предмет отговорността на продавача за недостатъци на доставената вещ и за осъждането му да предаде идентично количество вещи от дължимото съобразно договореното и съответно на спесификациите на производителя – продавач качество,който единствено насрещен иск ,отделен в самостоятелно производство, касае процесната доставка – по фактура № 20 281/30.03.2011 година. Очевидно въззивният съд е приел, че доколкото с такъв иск се упражнява право по чл.195 ал.3 ЗЗД , което не изключва дължимост на цената по договора за продажба, възражение за недостатъци в настоящото производство,с последици, различни от предявеното право по чл.195 ал.3 ЗЗД ,е недопустимо . Това е именно решаващият извод на въззивният съд,обусловил отказа за допускане на доказателства относно установяване качеството на доставената стока и изключването му от предмета на произнасяне при преценка основателността на иска по чл. 327 ТЗ .Тези мотиви са изрично включени в определението му по чл.267 ГПК, поради което и формулираният първи въпрос не кореспондира с действителното съдържание на извършените от въззивния съд процесуални действия .Несъгласието на страната с мотивите обосновава довод за неправилност на въззивното решение,но с различен от този на формулирания въпрос – немотивирано определение по чл. 267 ГПК – предмет.
По идентични съображения не кореспондира с решаващите мотиви на въззивния акт и вторият формулиран въпрос. Уважаването на иска по чл. 327 ал.1 ТЗ не е резултат от неоказано на страната, дължимо от съда съдействие за осъществяване защитата й по спора.Отречена е допустимостта на защита със заявения от ответника предмет, но именно и единствено с оглед висящо исково производство между същите страни, по което купувачът упражнява право по чл.195 ал.3 ЗЗД, основано на същите възражения за скрити недостатъци на доставените вещи.Релевантен на този решаващ извод правен въпрос касаторът не е формулирал и дори не е мотивирал касационната си жалба с доводи за неправилност на въззивното решение в този аспект.
Водим от горното,Върховен касационен съд,първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 211/ 08.04.2014 год. по т.д.№ 1204 / 2013 год. на Пловдивски апелативен съд.
ОСЪЖДА [фирма], на основание чл. 81 вр. с чл. 78 ал.1 ГПК , да заплати на [фирма] разноски за настоящото производство,в размер на 3 700 лева – платено адвокатско възнаграждение .
Определението не подлежи на обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :