О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 505
София, 26.08.2015 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 28.04.2015 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при секретар
и в присъствието на прокурора
като изслуша докладваното от председателя ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
т.дело № 2221 /2014 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
С въззивно решение № 1012 от 07.03.2014 год., по гр.д.№ 1098/2013 год. Благоевградският окръжен съд е обезсилил решението на Петричкия районен съд № 320 от 17.10.2013 год., по гр.д.№ 184/2013 год., в частта за признаване на установено, че ответникът С. И. Д., в качеството и на авалист, дължи на „Т.С. Л. А.” О., гр.София солидарно с „Б.” Е., [населено място], като издател, сумата 11 685.96 евро – главница по запис на заповед от 15.09.2009 год., въз основа на който е издадена заповед за изпълнение № 1853 от 29.11. 2012 год., по ч. гр. д. №1839/2012 год. на ПРС, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение – 28.11.2012 год., до окончателното и изплащане и деловодни разноски за заповедното и за исковото производства, оставил е без разглеждане въззивната жалба на С. И. Д. и е прекратил производството по делото в тази му част. В останалата част, с която е уважен предявеният „Т.С. Л. А.” О., гр.София срещу ответника „Б.” Е., [населено място] установителен иск по чл. 422, ал.1 ГПК за сумата 11 685.96 евро по издаден от него запис на заповед от 15.09.2009 год. с падеж на менителничното задължение на 20.02.2011 год., въз основа на който е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. №1839/2012 год. на ПРС, заедно със законната лихва от 28. 11.2012 год. до окончателното и изплащане и сумата 457.12 лв., направени в заповедното производство деловодни разноски решението на Петричкия районен съд е потвърдено.
Недоволни от съдебния акт на въззивния съд са останали и двете страни по делото, които са го обжалвали в срока по чл.283 ГПК, с оплакване за необоснованост, допуснато нарушение на закона и на съществените съдопроизводствени правила – касационни основания по чл.281, т.3 ГПК.
Касационните жалби на двамата касатори – на „Б.” Е., [населено място] и на С. И. Д. са с напълно идентично съдържание, каквото е и съдържанието на депозираното от всеки един от тях изложение по чл.284, ал.2, т.1 ГПК, поради което настоящият състав на ВКС се произнася общо по основателността на искането за допускане на касационното обжалване, с оглед обосноваността му с въведените предпоставки по чл.280, ал.1, т.1, т. 2 и т.3 ГПК.
Твърдението на жалбоподателите е, че възприетото от въззивната инстанция разрешение на следните значими за изхода на делото въпроси на материалното и процесуално право: 1.”Действителен ли е и съдържа ли всички реквизити по чл.535 ТЗ запис на заповед, в съдържанието на който е предвидено условие за пораждане на действието на поетото задължение за плащане на определена парична сума?”; 2.”Следва ли по иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК поемателят по менителничния ефект да установи валидното възникване и съществуване на въведеното от същия в производството каузално правоотношение, да установи фактите от които вземането му произтича, пораждането на задължението по твърдяното каузално правоотношение и неговия размер, както и връзката на каузалното правоотношение с издаването на записа на заповед, предмет на делото?”;3.”Представлява ли изменението на договора за лизинг по отношение на размера на лизинговите вноски, договорената лихва и сроковете за плащане обективна новация?”, противоречи на практиката на ВКС и на формираната съдебна практика.
Като израз на твърдяното противоречие със задължителната практика на касационната инстанция по първия от поставените правни въпроси са посочени: т.2 на ТР № 1/2005 год. на ОСТК на ВКС и постановени по реда на чл.290 и сл. ГПК решения на отделни състави на ВКС № 85 от 05.07.2012 год., по т.д.№ 438/2011 год. на І т.о., № 78 от 17.07.2009 год., по т.д.№ 29/2009 год. на І т.о., както и определение № 729/03.10. 2013 год., по т.д.№ 1348/2013 год., а по втория – решение на ВКС,ТК № 159 от 20.12.2012 год., по т.д.№ 960/2011 год., решение на ВКС,ТК № 31/05.04.2012 год., по т.д.№ 55/2011 год., решение № 105 от 03.07.2012 год., по т.д.№ 564/2011 год. на ІІ т.о. на ВКС, и решение №102 от 25.07.2011 год., по т.д.№ 672/2010 год. на ІІ т.о..
Селективното основание по т.2 на чл.280, ал.1 ГПК е илюстрирано с различно възприето, спрямо застъпеното в обжалвания съдебен акт, разрешение на поставените правни въпроси във формираната съдебна практика – решение № 144/14.06.2013 год., по гр.д.№ 665/2012 год. на Ш., решение № 44 от 22.02.2013 год., по гр.д.№ 1924/2012 год. на Асеновградския районен съд, решение № 293/13.06.2013 год., по гр.д.№ 437/2012 год. на Казанлъшкия районен съд и определения, постановени от различни по степен съдилища в страната.
Ответникът по касационната жалба в срока по чл.287, ал.1 ГПК е възразил по основателността на искането за допускане на касационното обжалване, поради отсъствие на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК.
За да обезсили първоинстанционния съдебен акт и да прекрати производството по делото по предявения иск, основан на чл.422, ал.1 ГПК по отношение на ответника С. И. Д., като солидарен длъжник по издадената, въз основа на документ по чл.417, т.9 ГПК заповед за изпълнение по ч. гр. д. №1839/2012 год. на ПРС, въззивната инстанция е счела, че същият е недопустим, тъй като за ищеца липсва правен интерес от съдебно установяване на паричните му притезания спрямо този длъжник, предвид неподадено от последния възражение в преклузивния срок по чл.414, ал.1 ГПК. Изложени са съображения, че в случая материалноправната защита срещу заповедта за изпълнение не е осъществена, тя е влязла в сила и е породила присъщите и правни последици. Следователно предпоставките за надлежното упражняване на положителния установителен иск срещу Д., според съжденията в съобразителната част на обжалвания съдебен акт, не са били налице още към датата на предявяване на исковата молба. Позовавайки се на отсъствие на възникнало за солидарните длъжници необходимо задължително другарство по см. на чл.216, ал.2 ГПК въззивната инстанция е счела за неоснователен въведения от Д. довод, че своевременно направеното от солидарния длъжник „Б.” Е., [населено място] възражение я ползва. В този см. подаденото възражение от ЮЛ- длъжник в заповедното производство срещу издадената заповед за изпълнение е без правно значение за процесуалното положение на Д., като солидарен длъжник и не се отразява на правните последици, настъпили от пропуснатия от нея прекратителен срок по чл.414, ал.1 ГПК. Вследствие на различното процесуално поведение на ответниците – солидарни длъжници, въззивният съд е преценил като ирелевантна за допустимостта на исковия процес срещу Д. и подадената молба за присъединяването и към заявеното от „Б. ” Е., възражение.
С обжалваното въззивно решение Благоевградският окръжен съд е потвърдил първоинстанционния съдебен акт на ПРС, в частта, с която е уважена предявената от „Т.С. Л. А.” О., гр.София срещу „Б.” Е., [населено място] установителна искова претенция по чл.422, ал.1 ГПК. Прието е, че менителничният ефект – документ по чл.417, т.9 ГПК, отговаря на установените с чл.535 ТЗ формални изисквания и като редовна от външна страна ценна книга удостоверява възникването и изискуемостта на присъденото на ищеца в заповедното производство по ч.гр.д.№1839/2012 год. на ПРС вземане солидарно срещу двамата ответници – „Б.” Е., като издател и на С. И. Д., като авалист. За неоснователно въззивният съд е преценил направеното след срока за отговор по чл.131 ГПК и въведено за първи път във въззивното производство правопогасяващо защитно възражение на ответника – длъжник за нередовност на ценната книга, поради опорочаване на формата и, независимо, че с оглед разпоредената от закона преклузия не е дължал произнасяне по същото. Изложени са съображения, че вписания в горния десен ъгъл на процесния менителничен ефект текст „ по лизингов договор № 62-F/2008”, не се отразява както на формалната редовност на записа на заповед, до степен да накърнява изискването на чл.535, т.2 ТЗ, така и на правната сила на същия, нито води до промяна в безусловността на поетото задължение за плащане посочената сума, тъй като само по себе си не създава каквото и да е условие за него.
Позовавайки се на възприетото разрешение и на събраните по делото доказателства, вкл. неоспореното заключение на изслушаната съдебно- счетоводна експертиза, които подробно е анализирал, решаващият състав на Благоевградският окръжен съд, е приел за доказано въведеното с исковата молба каузално правоотношение между страните, породено от сключен помежду им договор за лизинг и фактическата връзка на процесния запис на заповед със същото, поради което е изградил краен правен извод, че стойността на неплатените от ответника лизингови вноски, включващи и уговорените с анекс № 3/ 2009 год., падежът на последната от които изтича на датата на посочения в менителничния ефект падеж на менителничното задължение, формира и удостовереното с ценната книга вземане, което е непогасено.
Съобразени решаващите мотиви в обжалвания съдебен акт дават основание на настоящия съдебен състав да приеме, че предпоставките за допускане на касационното обжалване не са налице.
Първият от въпросите в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК е некоректно формулиран и в този смисъл е ирелевантен за постановения по делото краен правен резултат, тъй като въззивната инстанция не е установила, нито се е позовала на твърдения чрез поставянето му от касатора факт – в съдържанието на процесния запис на заповед да е предвидено условие, за пораждане действието на менителничното задължение за плащане на определената в записа на заповед парична сума.
Напротив,съобразявайки конкретното съдържание на текста на вписания текст в горния десен ъгъл на титулната част на процесния запис на заповед – „по лизингов договор № 62-F” въззивният съд е счел, че същият не сочи на въведено условие, извън поето от поемателя безусловно задължение за плащане. В този смисъл поставеният от жалбоподателя въпрос се явява фактически обусловен, което изключва да е относим към общата главна предпоставка за достъп до касация.
Що се касае до въпроса дали добавянето в записа на заповед на допълнителен елемент – конкретната каузална сделка, която ценната книга обезпечава, води до опорочаване на формата, според императивно установеното в чл.535, т.2 ТЗ изискване за безусловно обещание за плащане на конкретна сума пари, то отговор на същия е даден освен с цитираното в обжалвания съдебен акт на Благоевградския окръжен съд решение по чл.290 и сл. ГПК на ВКС,ТК № 88 от 27. 05. 2013 год., по т.д.№ 374/2012 год., така и със служебно известното на настоящия съдебен състав решение на ІІ т.о. на ВКС № 95 от 08.07.2014 год., по т.д.№ 2473 / 2013 год., споделящо се напълно от настоящия съдебен състав. Според така формираната по реда на чл.290 и сл. ГПК практика на касационната инстанция, имаща задължителен за съдилищата в страната характер, не е нищожен поради опорочаване на формата относно изискването на чл.535, т.2 ТЗ , запис на заповед, в който наред с поетото от издателя му задължение да се плати определена парична сума е добавен като елемент каузалната сделка, по повод на която същият е издаден. Тази добавка не се отразява на безусловния характер на обещанието за плащане на конкретната посочена сума, тъй като сама по себе си не създава нито условие, при което да се извърши плащането, нито променя породеното от менителничния ефект задължение за плащане, а единствено цели да осигури доказателство за гаранционната функция на ценната книга за каузалните отношения, по повод на които е била издадена.
Вторият формулиран правен въпрос е релевантен за крайния изход на делото и попада в обхвата на чл.280, ал.1 ГПК, с което общата главна предпоставка за допускане на касационното обжалване е доказана.
Неоснователно по отношение на същия се явява поддържаното селективно основание по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК.
В съответствие със задължителните разяснения в т.17 на ТР № 4/2013 год. на ОСГТК на ВКС, според които при въведени твърдения или възражения от поемателя или от издателя за наличие на каузално правоотношение, по повод, или във вр. с което е издаден редовният запис на заповед всяка от страните, съобразно процесуалното правило на чл.154, ал.1 ГПК, следва да докаже фактите, на които основава твърденията и възраженията си, релевантни за претендираното, респ. отричаното право – за съществуването, съотв. несъществуването на вземането по записа на заповед Благоевградският окръжен съд е обсъдил връзката между представения по делото договор за лизинг и издадения менителничен ефект, като е приел за доказано въведеното с исковата молба твърдение, че същият фактически обезпечава задълженията на ответника по неизплатените лизингови вноски по процесния финансов лизинг, вкл. и уговорените със сключения анекс № 3/ 2009 год..
При наличие на Тълкувателно решение на касационната инстанция по поставения правен въпрос, постановените по реда на чл.290 и сл. ГПК решения по същия, част от които цитирани и от касатора, не следва да бъдат обсъждани, независимо дали противоречат или са в съответствие с дадените от ОСГТК на ВКС задължителни разяснения, свързани с приложението на конкретната законова разпоредба.
По третият от формулираните в изложението на касатора въпроси липсва произнасяне от въззивния съд, поради което същият се явява ирелевантен за решаващите правни изводи в обжалвания съдебен акт.
Следователно поставен хипотетично, дори и да е важен, този правен въпрос не може да обоснове общата главна предпоставка за допускане на касационното обжалване и съобразно задължителните постановки в т. 1 на ТР № 1/19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС съставът на касационната инстанция не е задължен да го обсъжда в производството по чл.288 ГПК.
Единствено за прецизност следва да се посочи, че практиката на ВКС по приложението на чл.107ЗЗД, израз на която са постановените по реда на чл.290 и сл. ГПК решения на ІІ т.о.: №138 от 22.08.2013 год., по т.д.№ 27/2012 год. и по т.д.№ 650/2008 год. е последователна. Същата е в см., че за да е релевантна волята за подновяване на задължението трябва да е изрична и недвусмислена. Същевременно, доколкото обективната новация по чл.107 ЗЗД предполага нов елемент в състава на облигационното отношение, то разликата със старото трябва да засяга някои от съществените му елементи и да води до поемане със споразумение между длъжника и кредитора на нов дълг, с нов предмет или основание, в замяна на старото задължение, при изрично изразено новационно намерение. Затова, ако страните в рамките на нови дълг са изменили само размера на отделните дължими вноски и/ или размера на договорената лихва и срокове за плащане, които не са съществени елементи от облигационното отношение, няма новация. Старият дълг не е погасен и не е извършена промяна нито в предмета, нито в основанието му.
При наличие на задължителна практика на ВКС, селективното основание по т.2 на чл.280, ал.1 ГПК е въобще неприложимо.
Ответникът по касационната жалба не е претендирал деловодни разноски, поради което при този изход на делото в касационната инстанция и процесуалното правило на чл.78, ал.3 ГПК, съставът на ВКС,ТК не се произнася по отговорността за същите.
Мотивиран от горното, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на. Благоевградският окръжен съд № 1012 от 07.03.2014 год., по гр.д.№ 1098 /2013 год., по описа на с.с..
ОПРЕДЕЛНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: