Определение по гр.д. на ВКС , І-во гражданско отделение стр.2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 505
София, 26.09. 2014 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на седемнадесети септември две хиляди и четиринадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова
ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева
Владимир Йорданов
разгледа докладваното от съдия Йорданов
гр.дело N 3787 /2014 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. Н. С. срещу въззивно решение № 109 от 04.03.2014 г. по гр.д. № 849 /2013 г. на Софийски окръжен съд, с което е потвърдено решение ) 130 от 01.07.2013 г. по гр.д. № 681 /2012 г. на Ихтимански районен съд, с което е отхвърлен иск на А. Н. С. срещу М. М. Г. за делба на недвижим имот – на приземен етаж – магазин и тавански етаж от масивна двуетажна жилищна сграда – източен близнак и от правото на строеж върху 345 /630 ид.ч. от дворно място в [населено място], индивидуализирани в решението.
Жалбоподателят твърди, че решението е неправилно и иска то да бъде допуснато до касационно обжалване, като излага основания за това, които ще бъдат разгледани по-долу.
Насрещната страна М. М. Г. в писмен отговор оспорва наличието на основания за допускане на касационно обжалване.
Жалбата е допустима, тъй като е обжалвано въззивно решение, постановено в първа фаза на съдебна делба, по което не е налице изключението по чл.280,ал.2 ГПК.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел за неоснователно твърдението на А. С., че е придобила правото на собственост върху идеални части от двата обекта от жилищната сграда по приращение (чл.92 ЗС), т.к. е намерил за неоснователни доводите за нищожност на договора, сключен между съсобствениците на дворното място А. С. и М. Г. за учредяване от А. С. на М. Г. на право на строеж за изграждане на източната сграда срещу задължение на М. Г. да построи за своя сметка и прехвърли на А. С. правото на собственост на втория етаж за цена не по-висока от 400 евро на кв.м.
В. съд е приел,, че договорът е валиден и не страда от сочените от А. С. пороци – липса на основание на учреденото право на строеж поради липса на възмездност (по чл.26,ал.2, пр.4 ЗЗД) и липса на съгласие за цена поради неопределеност на уговорката (по чл.26,ал.2, пр.2 ЗЗД). Съдът е приел, че законът не предвижда като предпоставка за действителността на сделката неговата възмездност чрез заплащане на определена парична сума. В сключения договор се съдържа предварителен договор за покупко-продажба на бъдеща вещ по чл.19 ЗЗД, който съдържа уговорки за обекта и за цената, която е определяема – не по-висока от 400 евро на кв. метър. Размерът на задължението за цената по договора за продажба е уговорен с право на избор и поради това е приложимо законовото правило на чл.130,ал.1 ЗЗД, като този избор, при липса на доказателства за предоставянето му на трето лице, принадлежи на длъжника. За този извод съдът се е позовал на определение № 236 /11 т.д. 420 /2010, на ВКС, ІІ т.о. и решение № 1459 /2008 по гр..д. № 5515 /2007, на ВКС V г.о.. Съдът е приел, че има валидни уговорки относно съществените елементи на бъдещия договор за покупко-продажба и договорът не е нищожен, както и договора за учредяване на право на строеж, поради което А. С. не е придобила идеални части от приземния етаж – магазин и таванския етаж, чиято делба иска.
Във връзка с доводи за неправилни изводи относно нищожността и приращението жалбоподателят извежда материално-правни въпроси извън хипотетичните и извън твърденията за неправилност.
Изведените правни въпроси се свеждат до следните :
Дали има валидна уговорка за цена – определена или определяема, когато в договор за учредяване на право на строеж, страната, в чиято полза то е учредено, е поела задължение да изгради постройката и да прехвърли на учредителя правото на собственост върху етаж от постройката при цена не по-висока от посочена стойност на квадратен метър (визираната цена е 400 евро) или при такава уговорка е налице порок – нищожност поради липса на съгласие;
Дали може да се счита, че такава уговорка е определяема и представлява задължение с право на избор по чл.130 ЗЗД в полза на длъжника по договора.
Въпросите са обуславящи.
Но не са разрешени в противоречие с посочените решения : № 364 /30.04.2010 по гр.д. № 689 /2009 г. на ВКС, ІV г.о., № 288 /02.07. 2012 по гр.д. № 783 /2011 г. на ВКС, ІV г.о., № 475 /08.06.2010 по гр.д. № 1311 /2009 , на ВКС,ІІІ г.о. , № 169 /22.04.2003 по гр.д. № 2520 2002 г. на ВКС, V г.о., № 638 / 15.12.2009 по гр.д. № 2223 /2008 г. на ВКС,ІІ г.о., в които не е разгледана подобна уговорка.
Не следва да се обсъжда наличието или липсата на противоречие с посочени въззивни решения, за които няма данни да са влезли в сила, нито с определения по чл.288 ГПК на ВКС, които съгласно ТР № 1 /2010 г. по т.д. № 1 /2009 г. ОСГТК на ВКС не се включват в обхвата на т.2 на чл.280,ал.1 ГПК (Съдебната практика се формира от всички влезли в сила съдебни решения.)
Жалбоподателят твърди, че въпросите имат значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, т.к. разглеждането им ще допринесе за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика – основание по чл.280,ал.1,т.3 ГПК, но не обосновава твърдението си съгласно приетото с т.4. на ТР 1 /2010 г. на ОСГТК на ВКС.
Поради изложеното следва да се приеме че не са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1 ГПК.
С оглед изхода от това производство жалбоподателят няма право на разноски. Насрещната страна претендира разноски и с представения договор за правна помощ е доказала уговарянето и заплащането на сумата 800 лева за процесуално представителство, които следва да и се присъдят.
Воден от изложеното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение № 109 от 04.03.2014 г. по гр.д. № 849 /2013 г. на Софийски окръжен съд, г.о..
Осъжда А. Н. С. да заплати на М. М. Г. сумата 800 (осемстотин) лева за процесуално представителство, в касационната инстанция.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2