1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№505
гр. София, 03.07.2012 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на осемнадесети май през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 891 по описа за 2011г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ответника [фирма], [населено място], представлявано от едноличния собственик на капитала К. Л. П. от [населено място], чрез процесуален представител адв. Р. К. срещу решение № 709 от 21.04.2011г. по в. гр. дело № 406/2011г. на Софийски апелативен съд, с което се потвърждава решение № 26 от 13.12.2010г. по т. дело № 429/2010г. на Пернишки окръжен съд, с което е прекратено [фирма], [населено място] и дружеството е осъдено да заплати на Д. А. Д. от [населено място] сумата 116 лв. – разноски по делото.
К. прави оплакване за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. В депозирана на 29.07.2011г. молба релевира доводи за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК – въззивният съд се е произнесъл по материалноправен и процесуалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Поддържа становище, че казусът, разрешен с това решение, е специфичен и няма постановени тълкувателни и други решения от ВКС по идентичен или сходен казус. Излага доводи, че не дължи процесното вземане, никой не го е уведомил за изпълнителното производство и е разбрал за образуваното през 2003г. изпълнително дело от гр. дело № 429/2010г. на Пернишки окръжен съд.
Ответникът Д. А. Д. от [населено място] оспорва касационната жалба и поддържа становище за правилност и законосъобразност на обжалваното решение. Прави възражение за липса на предпоставките за допускане на касационно обжалване, тъй като касаторът не е посочил конкретен закон или законов текст, който според него трябва да се прилага по-правилно и да се тълкува в духа на закона, не е посочил някаква законова празнота или противоречива съдебна практика, която да изисква принос към развитието на правната наука.
Касационната жалба е подадена от легитимирана страна в предвидения в чл. 283 ГПК преклузивен едномсечен срок срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като взе предвид данните по делото и поддържаните доводи, приема следното:
С обжалваното решение въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение, с което е уважен предявеният конститутивен иск по чл. 517, ал. 4 ГПК, като е прекратено [фирма], [населено място]. Прието е с оглед данните по делото, че е налице процесуалната предпоставка за предявяване на иска – ищецът взискател е овластен с постановление № 04057/02.06.2010г. на ЧСИ Е. Д. да предяви иск за прекратяване на ответното дружество.
Анализирайки събрания доказателствен материал, съдът е приел, че са налице материалноправните предпоставки за уважаване на иска – по делото е установено, че по молба на ищеца Д. Д. и приложен към нея изпълнителен лист от 17.10.2003г., с който К. Л. П. е осъден да заплати на Д. Д. сумата 38 000 лв., е образувано изпълнително дело № 20097510400071/2009г. по описа на ЧСИ Е. Д. и е наложен запор на дружествените дялове на длъжника в [фирма]. Тъй като по делото не са представени доказателства за погасяване вземането на взискателя по изпълнителното дело, съдът е направил решаващия извод за основателност на предявения иск. Въззивната инстанция е изложила съображения, че когато изпълнението е насочено върху всички дялове в дружеството, искът за прекратяването му може да бъде предявен след вписването на запора и без да се спазват изискванията на чл. 96, ал. 1 ТЗ, без връчването на изявление за прекратяване на дружеството или на участието на длъжника в дружеството.
Относно възраженията на ответното дружество за съществуване на вземането решаващият съдебен състав е приел, че вземането по изпълнителния лист, издаден въз основа на несъдебно изпълнително основание по чл. 237 ГПК /отм./, може да бъде оспорено от длъжника чрез предявяване на отрицателен установителен иск, но не и инцидентно в производствата по обжалване действията на съдебния изпълнител или в производството по конститутивния иск по чл. 517, ал. 4 ГПК. Изложени са и съображениая за недопустимост в производството по настоящия иск да се проверява правилността на предхождащите самото овластяване действия на съдебния изпълнител, свързани с образуване на изпълнителното производство, както и насочването на изпълнението върху дяловете от капитала на [фирма], принадлежащи на длъжника, тъй като би се стигнало до заобикаляне на предвидения процесуален ред за обжалване действията на съдебния изпълнител и установените от закона ограничения на вида на подлежащите на обжалване изпълнитгелни действия.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по релевантен за спора материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК.
Въпросът „дали касаторът дължи на ищеца посоченото в изпълнителния лист вземане“ не е релевантен за настоящия спор, тъй като е недопустимо да бъде разглеждан в производството по чл. 517, ал. 4 ГПК. Този впрос е предмет на отрицателен установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК.
Въпросът „дали касаторът е уведомен от съдебния изпълнител за образуваното срещу него изпълнително производство“ е конкретен, не е правен, а зависи от събраните доказателства и установените факти, в случая приложеното копие на изпълнителното дело и намиращите се в него призовки.
По въпроса относно представянето от ответника на доказателства за удовлетворяване на вземането на взискателя е налице трайноустановена съдебна практика, съгласно която, за да бъде отхвърлен искът по чл. 517, ал. 4 ГПК, в тежест на търговското дружество – ответник е да докаже по надлежния ред прекратяване участието на ограничено отговорния съдружник – длъжник в дружеството или удовлетворяване вземането на взискателя чрез изплащане на дълга. В този смисъл са решение № 450 от 10.05.2005 г. на ВКС по т. д. № 746/2004 г., ТК, II о., решение № 347 от 4.05.2005 г. на ВКС по т. д. № 631/2004 г., II т. о. и други.
По въпроса „дали преди прекратяване на търговското дружество съдът е длъжен да провери дали дружеството работи, има ли дейност и има ли възможност за удовлетворяване на вземането“ не е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Съгласно т. 4 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009 г., ОСГТК правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. По посочения въпрос има формирана трайноустановена съдебна практика, съгласно която погасяването на задължението по изпълнителния лист е единственият релевантен към спора факт, наличието на който би довело до неоснователност на иска по чл. 517, ал. 4 ГПК.
Предвид изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че не са налице твърдените основания по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на Софийски апелативен съд. С оглед изхода на делото разноски на касатора не се дължат. На основание чл. 78 ГПК касаторът трябва да заплати на ответника направените от последния разноски за касационното производство в размер 200 лв. – платено адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 709 от 21.04.2011г. по в. гр. дело № 406/2011г. на Софийски апелативен съд,търговско отделение, 5 състав.
ОСЪЖДА [фирма], [населено място],[жк], ет. 5, ап. 13, представлявано от едноличния собственик на капитала К. Л. П. да заплати на Д. А. Д. от [населено място],[жк][жилищен адрес] сумата 200 лв. /двеста лева/ – разноски по делото.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.