3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 505
С., 05,06,2013 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на двадесет и седми май две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
РОСИЦА БОЖИЛОВА
изслуша докладваното от съдията Чаначева т.дело №`644/2012 година.
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на Д. ф. „З.”- [населено място] против решение №521 от 02.04.2012 г. по т.д. № 3811/2011 г. на Софийски апелативен съд.
Ответникът по касация – [фирма] –гр. П. е на становище, че не са налице предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК, поради което решението не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
С изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът, чрез пълномощника си – юрк. М. П., е посочил, че счита, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.1, 2 и 3 ГПК. Лаконично е отбелязано, че с обжалваното решение въззивния съд „ неточно е приложил закона”. Страната, под надслов „материалноправен въпрос” –е разгледала накратко своето разбиране за „неправилната представа за действителността/ заблуждението”. Като въпрос е формулирала – „ Дали лъжливото деклариране, относно достоверността на представените документи е предизвикало измама… у ДФ „З. да сключи процесния договор”. Направен е извод, че въззивния съд „ повратно” бил приел, че заблуждението следвало да се отнася до фактическия състав на сделката. Посочено е, че това е прието в противоречие с решение на ВКС, ІІ г..о , а въпроса / неуточнен/ бил решаван противоречиво от съдилищата – изброени са две решения – на ОС – Габрово и на ПАС. Страната е формулирала като въпрос и това- в кои случаи се прилага т.8.1 по договора за предоставяне на безвъзмездна помощ при условията на специалната предприсъединителна програма на ЕС за развитие на земеделието и селските райони в РБ. Възпроизвела е текста на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, като е заявила лаконично, че липсва практика и била налице непълна правна уредба.Други доводи не са развити.
Касаторът не обосновава довод за приложно поле на чл.280, ал.1 ГПК.Формулираните от него въпроси, дори и да бъдат приети за релевантни въпреки, че са фактически, като не е обоснована връзката им с решаващите изводи на съда, съставляват само установяване на наличие на общото основание за допускане на касационно обжалване.
Касаторът е поддържал, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.Това основание, предполага обосноваване от негова страна, че съдът с атакуваното решение при разрешаване на точно определен конкретно поставен въпрос, обусловил решаващите му изводи и рефлектирал върху изхода на спора, се е отклонил от установената задължителна практика на ВКС, респективно ВС/ подробно изброени актовете, попадащи в тази хипотеза с т.2 ТРОСГТК на ВКС на РБ № 1 /2009г. / и неговото разрешение е в противоречие с възприетото по посочени от касатора конкретни актове и излагане на доводи, свързани с наличие на такова противоречие при установен фактически идентитет на хипотезите. В случая, с оглед изложеното, страната не е сочила каквито и да било доводи във връзка с това основание. Поддържаното за противоречие с казуална практика на ВКС и противоречиви разрешения на съдилищата са изцяло относими към чл.280, ал.1, т.2 ГПК, но и това основание не е налице, с оглед изложението на касатора. Поставеният въпрос – „ Дали лъжливото деклариране, относно достоверността на представените документи е предизвикало измама / представляват такива обстоятелства без които ДФ „ З.” не би извършил волеизявлението за сключване на договор”, изобщо не е бил разглеждан в изброените като противоречиви съдебни актове. Освен това и същите не могат да обосноват наличие на поддържаното основание, тъй като са постановени при различна фактическа и правна обстановка по различни от разглеждания искове и съответно предполагат и различни правни изводи. Така например – решение №532/03 на ВКС ІІ г.о.третира разваляне на договор за дарение, с оглед създадената у дарителката представа за това, че същата ще бъде издържана и гледана, решенията на ОС – Габрово и ПАС също не съдържат противоречиви изводи-първото разглежда иск за унищожаване на договор за покупко- продажба на недвижим имот, с оглед заблудата у продавача, че ще бъде издържан и гледан , второто третира иск за унищожаване запис на заповед, с оглед каузалната сделка между страните.
Развитите от страната доводи за неправилност на постановения съдебен акт,в контекста на нейното разбиране по фактическата и правна обстановка по спора са ирелевантни спрямо основанията по чл.280, ал.1 ГПК, тъй като са предмет на разглеждане от съда след като решението бъде допуснато до касационно обжалване.
Основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК/ на което се е позовал касатора/, предполага, обосноваване от негова страна, че конкретно формулирания правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона/когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на това тълкуване / и за развитие на правото / когато законите са непълни, неясни и противоречиви/, като приносът в тълкуването, осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите – т. 4 ТР ОСГТК № 1/2009г. С оглед тези предпоставки страната, не е изложила доводи, водещи до извод за наличие на приложно поле на сочената разпоредба, тъй като такъв довод не е поставянето на фактически въпрос и общото твърдение, че липсва съдебна практика и уредбата била непълна. Липсват доводи за неяснота или непълнота на приложена правна норма, която би обосновала нуждата от тълкуване, поради което не се установява и наличие на основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
С оглед изложеното не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №521 от 02.04.2012 г. по т.д. № 3811/2011 г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: