О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 505
София 06.07.2012г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК,ІV г.о.в закрито заседание на трети юли през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
при секретаря…………………….. и в присъствието на прокурора………………..
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева ч.гр.дело № 140 по описа за 2012 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е образувано е по частна жалба на Л. Н. Т. срещу определение от 2.12.2011г.по в.ч.гр.дело № 355 /11г.на Окръжен съд – Монтана.С него е потвърдено определение от 12.08.11г.по гр.дело № 594/11г.на Районен съд-Лом,с което е оставено без уважение искането на същата страна за конституиране на М. Б. С. като трето лице-помагач.
Правят се доводи за съществени нарушения на съдопроизводствените правила и се иска отмяна на определението.
В писмен отговор ответникът по частната жалба О. Д. И. счита,че е недопустима.
Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,като прецени данните по делото, приема следното:
Частната жалба е НЕДОПУСТИМА.
Определението на въззивния съд за потвърждаване на определението на първоинстанционния съд,с което е оставена без уважение молбата за привличане на подпомагаща страна в процеса, не подлежи на последващ инстанционен контрол пред Върховния касационен съд.Дадените в т.5 на ТР № 1/17.07.2001г.на ОСГК на ВКС задължителни разяснения са приложими и при действащия ГПК предвид идентичността на процесуалноправната уредба на участие на третите лица в процеса – чл.218 ГПК,чл.219 ГПК и чл.220 ГПК.Определението,с което е отказано встъпване или привличане на трето лице не прегражда развитието на конкретното дело,поради което не попада в обсега на съдебните актове по т.1 на чл.274 ал.3 ГПК.Третото лице няма качеството на главна страна по делото,което означава,че обратната искова претенция от него или срещу него може да бъде предявена всякога и в отделно самостоятелно производство,включително след приключване на спора,по който е отказано допускането му като подпомагаща страна.С постановяване на въззивното определение предвиденият от законодателя в чл.220 ГПК процесуален ред е изчерпан и последващият инстанционен контрол пред ВКС е недопустим.Липсата на процесуална възможност за последващ инстанционен контрол над определението на Монтанския окръжен съд изключва възможността за неговото обжалване пред Върховния касационен съд.
По изложените съображения настоящият състав на ІV г.о. на ВКС приема,че следва да остави без разглеждане частната жалба на Л. Н. Т. като процесуално недопустима.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната жалба на Л. Н. Т. против определението от 2.12.11г.,постановено по ч.гр.дело № 355/11г.на Окръжен съд – Монтана.
Определението може да се обжалва в едноседмичен срок от съобщаването му на страната пред друг състав на ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.