Определение по гр.д. на ВКС , І-во гражданско отделение стр.2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 505
София, 07.11. 2019 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на 09.10.2019 година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова
ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева
Владимир Йорданов
разгледа докладваното от съдия Йорданов
гр.дело № 1673 /2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е с правно основание чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на З. К. М., Е. С. М., И. С. М. и В. С. Г. срещу въззивно решение № 336 от 02.11.2018 г. по възз. гр. д. № 357 /2018 на Софийски окръжен съд, г.о., с което е потвърдено първоинстанционно решение на Районен съд Своге, с което е допусната делба на УПИ в [населено място], [община] с площ от 560 кв.м., заедно с построените в него масивна двуетажна жилищна сграда с частичен сутерен под нея и с две пристройки към нея със застроена площ около 111 кв.м., масивна лятна кухня със застроена площ 46 кв.м. и масивен гараж със застроена площ 27 кв.м., индивидуализирани в решението.
Насрещната страна А. С. А. твърди в писмен отговор, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване.
Насрещната страна Т. И. И. твърди в писмен отговор, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване.
Останалите насрещни страни не са подали писмени отговори на касационната жалба.
Жалбата е допустима, тъй като обжалваното въззивно решение е постановено по иск за делба, за който в чл.280,ал.3 ГПК не е предвидено ограничение за касационно обжалване.
Въззивният съд се е произнесъл по въззивна жалба на З. К. М., Е. С. М., И. С. М. и В. С. Г. срещу първоинстанционното решение по допускане на делбата с искане за отхвърляне на иска с доводи за липсата на съсобственост върху сградите, поради това, че не са построени от общия наследодател, а от синовете му Й., М. и С., както и че оспорването на к н.а. от 2001 г. в полза на всички наследници е проведено, евентуално с искане за отхвърляне на иска за делба за втория етаж от жилищната сграда и за лятна кухня с довод, че са построени от наследодателя на жалбоподателите и за доказано възражение за придобиването чрез давностно владение.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел за установено следното:
Няма спор, че дворното място е принадлежало на общия наследодател на страните Г. С.. Липсват данни за учредено право на строеж на сградите. През 2001 г. е съставен констативен нотариален акт за собственост по наследство и давностно владение на процесните имоти за всички наследници – страни и праводатели на страни по делото. През 2004 г. един от синовете на Г. С. – М. М. е сключил договор, с който е прехвърлил собствената си 1 /4 ид.ч. на Т. И. И., той е страна по делото.
Правото на собственост върху процесното дворно място и постройки се удостоверява от съставения констативен нотариален акт за собственост.
Жалбоподателите, чиято е доказателствената тежест съгласно ТР № 11 /2012 г. на ОСГК на ВКС, тъй като са оспорващата страна, която не разполага с документ за собственост, не са провели насрещно доказване на признатото от нотариуса право. Не са събрани доказателства кога и от кого са изградени пристройките и надстройките и дали това е станало със съгласието на общия наследодател.
Жалбоподателите, чиито наследодател и те самите са били държатели на идеалните части на останалите сънаследници, не са доказали да са преобърнали държането на идеалните части на останалите сънаследници във владение, за да ги придобият по давност съгласно приетото с ТР № 1 /2012 г. на ОСГК на ВКС.
В изложението си за допускане на касационно обжалване жалбоподателите извеждат два правни въпроса:
Може ли да се придобие по давност самостоятелен обект, строен в чужд имот?
Въпросът не е обуславящ, тъй като въззивният съд не е приел, че не може. Както беше изложено за мотивите му, той е отхвърлил възражението на жалбоподателите за придобивна давност като недоказано.
Може ли да се допусне делба на незаконни постройки, без да се изследва въпросът търпими ли са същите и позволено ли е строителството им с оглед правилата на ЗУТ в рамките на населеното място?
Въпросът не е обуславящ, тъй като пред въззивния съд не е имало спор дали допуснатите до делба постройки са годни обекти на собственост, а спор дали са съсобствени между всички страни или са съсобствени между отделни страни по делото (наследниците и правоприемниците на отделните братя).
Нещо повече, твърди си, че в жилищната сграда са обособени няколко отделни обекта на правото на собственост и че жалбоподателите са придобили един от тях (на втория етаж), както и лятната кухня, за което се съдържат доводи и в касационната жалба.
Поради това не е налице и противоречие с посоченото от жалбоподателите решение № 10 /08.04.2014 г. по гр.д. № 7365/2013 г. на ВКС, I г.о., в което е разгледана друга хипотеза – наличие на спор между страните дали допуснатата до делба едноетажна селскостопанска сграда в груб строеж е законна и търпима и е прието, че при такъв спор съдът е длъжен служебно да назначи съдебно-техническа експертиза за установяване на законността и търпимостта. Видно от мотивите на цитираното решение на ВКС, във въззивната жалба се е съдържало оплакване за необоснованост на фактическите изводи на съда в първоинстанционното решение по въпроса узаконим и търпим строеж ли е допуснатата до делба селскостопанска постройка, подобен спор по отношение на другата допусната до делба сграда не е обсъждан.
Поради изложеното не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1 ГПК.
С оглед изхода от това производство жалбоподателите нямат право на разноски, а исканията на А. С. А. и на Т. И. И. за присъждане на разноски са основателни и доказани за сумите по 500 лева за процесуално представителство, чието уговаряне и заплащане е доказано с представените договори за процесуално представителство.
Воден от изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение № 336 от 02.11.2018 г. по възз. гр. д. № 357 /2018 на Софийски окръжен съд, г.о.
Осъжда З. К. М., Е. С. М., И. С. М. и В. С. Г. да заплатят на А. С. А. сумата 500 (петстотин) лева разноски за процесуално представителство в касационната инстанция.
Осъжда З. К. М., Е. С. М., И. С. М. и В. С. Г. да заплатят на Т. И. И. сумата 500 (петстотин) лева разноски за процесуално представителство в касационната инстанция.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.