О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N505
София,03.08.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на деветнадесети март две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М.Славчева
т.дело N 1020/2009 година
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на К. Г. В. и П. Д. В. против въззивно решение № 776 от 29.06.2009 г. по гр.д. № 683/2009 г. на Софийски апелативен съд в частта, с която е оставено в сила решение от 12.12.2008 г. по гр.д. № 01001/2006 г. на Софийски градски съд. С посочената част на първоинстанционното решение са отхвърлени предявените от касаторите срещу “Д” АД искове с правно основание чл.407 (отм.) ТЗ за разликата над присъдените им по 10 000 лв. до пълните им размери от по 40 000 лв.
С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното решение, в частта му, предмет на подадената от страната касационна жалба, по съображения за необоснованост и допуснато нарушение на материалния закон – чл.51, ал.2 и чл 52 ЗЗД, касационно основание по чл. 281, т. 3 ГПК.
В изложението, депозирано съобразно императивното изискване на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, касаторите са обосновали приложното поле на касационното обжалване с наличие на предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК.
Поддържат, че даденото от въззивния съд разрешение по съществения материалноправен въпрос, свързан с приложението на въведения с чл. 52 ЗЗД принцип за справедливост при определяне размера на дължимото обезщетение за причинени от непозволено увреждане неимуществени вреди е постановено в противоречие с практиката на ВКС, според която в хипотезата на чл. 407 ТЗ(отм.) се присъжда в значително по-висок размер от определения от Софийски апелативен съд, застрахователно обезщетение за претърпените от тях неимуществени вреди от смъртта на единствената им дъщеря, настъпила при процесното ПТП. Същевременно считат, че обстоятелството, че по въпроса за размера на застрахователните обезщетения, определени по чл. 52 ЗЗД, съществува твърде разнородна практика на съдилищата, обуславя допускане на касационното обжалване и с цел за уеднаквяване на съдебната практика, което от своя страна е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото по см. на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Ответникът по касация “Д” АД не е взел становище по реда на чл. 287, ал. 1 ГПК.
Настоящият състав на ВКС, второ отделение, търговска колегия, като взе предвид доводите на касатора, във вр. с инвокираното оплакване, съобразно данните по делото и правомощията си по чл. 288 ГПК, намира:
Касационната жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК от надлежна страна в процеса, срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт и е процесуално допустима, а с оглед изложението на касаторите и предвид данните по делото, касационното обжалване е допустимо на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Поставеният от касаторите въпрос за приложение на принципа за справедливост, въведен с чл. 52 ЗЗД при определяне размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди в хипотезата на предявен пряк иск срещу застрахователя по чл. 407 ТЗ (отм.) е обусловил решаващите мотиви на въззивния съд и постановеният въз основа на тях краен резултат по спора, поради което се явява съществен по вложения от законодателя в чл. 280, ал. 1 ГПК смисъл.
Налице е и допълнителната предпоставка по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане касационното обжалване.
Даденото от въззивния съд разрешение по приложението на чл. 52 ЗЗД при определяне на справедливо обезщетение за причинените на ищцата неимуществени вреди от непозволено увреждане противоречи на постоянната практика на ВКС, изразена и в задължителното ППВС № 4/1968 г.
Обстоятелството, че при определяне на конкретния размер на обезщетението, необходимо да възмезди настъпилите в резултат на причиненото ПТП неимуществени вреди на ищците, настоящи касатори Софийски апелативен съд не е съобразил в достатъчна степен и обсъдил конкретните обективно съществуващи факти – характер и степен на претърпените от тях неимуществени вреди от загубата на единствената им дъщеря обосновава правен извод, че в обжалвания съдебен акт е вложено различно от съдържащото се в практиката на ВКС по приложението на чл. 52 ЗЗД разбиране за справедливост като критерий, по който следва да бъде определено обезщетението в размер, достатъчен за възмездяване причинените им морални вреди.
Следователно, доколкото съществуващото различие в сумите на присъдените обезщетения за причинени неимуществени вреди от непозволено увреждане не е обусловено единствено от отделните обективни факти, относими към определянето му, а от различно спрямо даденото в т. 11 от ППВС № 4/1968 г. тълкуване на чл. 52 ЗЗД, то противоречие по см. на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК е налице, поради което искането за допускане касационно обжалване следва да бъде уважено.
Що се касае до правилната преценка на отделните факти по делото, относими към възприетото от съда съпричиняване на вредоносния резултат и степента, в която пострадалата е допринесла за настъпването му, то тя е относима към основанията за касационно обжалване по чл. 281 ГПК, но е ирелевантна в стадия на селектиране на касационната жалба и не следва да бъде обсъждана в настоящето производство.
Водим от горното и като взе предвид, че касаторите са освободени от внасяне на д.т. с разпореждане на председателя на СГС от 13.06.2006 г., настоящият състав на ВКС, Търговска колегия, Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 776 от 29.06.2009 г. по гр.д. № 683/2009 г. на Софийски апелативен съд.
Да се докладва делото на председателя на Второ търговско отделение на ВКС за насрочване в открито съдебно заседание.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: