Определение №505 от по гр. дело №229/229 на 4-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 505
София,10.05.2010 година
 
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ВТОРО ГРАЖДАНСКО  ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на  двадесет и осми април две хиляди и десета  година в състав:
             ПРЕДСЕДАТЕЛ:   Жанета Найденова
                       ЧЛЕНОВЕ:         Светла Цачева                                                                                                                     Албена Бонева
    
изслуша докладваното от съдията  Цачева  гр. д. № 229 по описа за 2010 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
        Производство по чл. 288 ГПК.
С решение от 27.10.2009 година по гр.д. № 333/2009 година на Монтански окръжен съд е потвърдено решение от 01.07.2009 година по гр.д. № 83/2009 година на Монтански районен съд, с което са отхвърлени обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ, предявени от П. И. П. от гр. М. против А. “М”, гр. С. за отмяна на уволнение, извършено със заповед № 27 от 05.01.2009 г.; за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност и за присъждане на обезщетение по чл. 225, ал.1 КТ в размер на 5630,90 лева. В решението е прието, че ищецът Й е работел като “монтьор на оловни акумулатори” в цех “Монтажен” на А. “М”, гр. С.. С щатно разписание от 29.12.2008 година са били съкратени седемнадесет щатни бройки от общо съществуващите по предходно щатно разписание от 24.11.2008 година 74 щатни бройки за длъжността “монтьор на оловни акумулатори”. След извършен подбор по икономически критерии – по-висока квалификация и по-добра работа, работодателят е прекратил със заповед № 27 от 05.01.2009 г. на основание чл. 328, ал.1, т.2 КТ поради съкращаване на щата трудовото правоотношение с работника П. И. П., чиито показатели за ниво на справяне с работата са били преценени като по-ниски от тези на работниците, предпочетени да останат на работа,. Преди извършване на уволнението, работодателят е събрал сведения относно обстоятелствата, сочещи за предварителна закрила по чл. 333 КТ. В попълнената от работника анкетна карта е било отразено, че не страда от заболяванията, определи в Наредба № 5 от 1987 г. на Министъра на здравеопазването. В хода на съдебното производство са събрани доказателства, от които е установено, че през 2007 година ищецът е бил на лечение и изследване в УБАЛ “Св. Иван Рилски”” ЕА. , гр. С., откъдето е изписан с окончателна диагноза: Стетоазис Хипатис и придружаващи заболявания: Оловоносителство и Дислипопротеинемия. В медицинското досие на ищеца, намиращо се при работодателя са отразени периодично правените лабораторни изследвания, в които не са отразени противопоказания за работата, която изпълнява. В решението е прието, че уволнението е извършено законно при наличие на предпоставките на чл. 328, ал.1, т.2 КТ – след реално извършено съкращаване на щата и при спазване разпоредбата на чл. 329 КТ за провеждане на подбор между работниците, изпълняващи еднородни трудови функции. Прието е, че уволнението не е извършено в нарушение на чл. 333, ал.1, т. 3 КТ, тъй като работодателят е спазил изискванията по Наредба № 5, събрал е предварителни сведения за здравословното състояние на работника и при липса на данни за наличие на заболяване, ползващо се с предварителна закрила по чл. 333, ал.1, т. 3 КТ не е имал задължение за вземане на предварително разрешение за уволнението от районната инспекция по труда.
Касационна жалба против решението на Монтански окръжен съд е постъпила от П. И. П. от гр. М.. Поддържа се, че по обуславящия изхода на делото въпрос по приложението на чл. 333, ал.1, т.3 КТ, длъжен ли е работодателят при наличие на професионално заболяване на работника да спази изискванията за предварителна закрила, обжалваното решение е постановено в противоречие с практиката на съдилищата. Приложено е решение № 1* от 08.10.1999 година по гр.д. № 1147/1998 г. на Върховен касационен съд, Трето гражданско отделение, съгласно което работодателят има задължение съгласно Наредба № 5 да събере предварителна информация относно заболяванията по чл.1 от Наредбата, но той няма задължение без да му е представена такава медицинска документация да извършва медицински изследвания на работниците и служителите.
Ответникът по касационната жалба А. “М”, гр. С. не взема становище.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Въпросът следва ли длъжен ли е работодателят при наличие на професионално заболяване на работника да спази изискванията за предварителна закрила не е разрешен в противоречие с практиката на съдилищата. В съответствие с трайно установената практика по приложението на чл. 333, ал.1 КТ, израз на която е и приложеното към изложението по чл. 274, ал.3, т.1 КТ съдебно решение на Трето гражданско отделение на Върховния касационен съд, въззивният съд е приел, че когато работодателят е изпълнил задълженията си по чл.1, ал.2 от Наредба № 5/1987 г. за събиране на предварителна информация относно заболявания, попадащи в списъка на МЗ; че когато работникът е отрекъл наличие на такива заболявания, нито в личното му трудово досие е имало данни за заболяване, попадащо в обхвата на списъка на МЗ, за работодателя не е съществувало задължение за получаване на предварително разрешение от инспекцията по труда. В съответствие с така установената практика, изхождайки от доказателствата, че работникът е попълнил анкетна карта, декларирайки, че не страда от болест по Наредба № 5 на МНЗ от 1987 г. – анкетна карта, в която заболяванията са отразени изчерпателно и в която работникът е отрекъл наличието на всяко от тях; от доказателствата, че данни за заболяване са липсвали и в медицинското досие на ищеца, в което при периодично извършваните изследвания не са отразени противопоказания за изпълняваната работа, съдът е формирал извод, че когато работодателят не разполага с информация за заболяване на работника, въпреки положените грижи за това, уволнението, извършено без предварително разрешение на инспекцията по труда, не е в нарушение на закона.
Воден от изложеното, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
 
О П Р Е Д Е Л И :
 
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 27.10.2009 година по гр.д. № 333/2009 година на Монтански окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
 
 
 
 
 
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
 
 
 
 
 
ЧЛЕНОВЕ:
 
 
 
 

Scroll to Top