О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 505
гр.София, 25.06.2009 година
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Второ гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и втори юни две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
гражданско дело под № 277/2009 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Р. Г. Т. от гр. С., чрез пълномощника й адв. Н от гр. С. е подала касационна жалба вх. № 250 от 20.01.2009 год. срещу въззивното решение № 575 от 05.12.2008 год. по в.гр.дело № 170/2008 год. на Смолянския окръжен съд. Поддържат се оплаквания за съществени нарушения на процесуалните правила с искане за отмяна на решението и връщане на делото на окръжния съд за произнасяне по въззивната жалба. Като основание за допускане на касационно обжалване се сочи противоречие на въззивното решение с практиката на Върховния касационен съд – решение № 109 от 1997 год. І г.о., както и произнасяне по съществен процесуалноправен въпрос, по който в отменения ГПК не е съществувала правна норма, а именно: нищожно ли е определението на първоинстанционния съд за прекратяване на производството по дело, подсъдно вече на въззивния съд.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение поради следните съображения:
За да обезсили първоинстанционното решение № 84 от 08.03.2001 год. по гр.дело № 96/2000 год. на Чепеларския районен съд, въззивният съд приел, че с влязло в сила на 03.06.2005 год. определение № 2 от 06.01.2004 год. районният съд е прекратил производството по делото поради неизпълнение в шестмесечен срок на дадените указания ищцата /сега касатор/ да посочи точните адреси на наследниците на починалия на 14.12.2000 год. ответник Н. Н. В. – Ив В. и А. М. В. Прието било, че прекратителното определение на първата инстанция не е нищожно и е породило своите правни последици.
Не е налице предпоставката по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, тъй като последното не противоречи на практиката на Върховния касационен съд, илюстрирана с посоченото от жалбоподателката решение № 109 от 1997 год. І г.о., според което „нищожно по смисъла на чл.209, ал.2 и 3 ГПК/отм./ е това решение, което не отговаря на основните процесуални изисквания за валидност/ постановено е от незаконен състав, извън пределите на правораздавателната власт на съда, не е изготвено в писмена форма, не е подписано, неразбираемо е дори чрез тълкуване (Р.116/58 ОСГК)”. Цитираното решение е израз на постоянната практика на Върховния касационен съд по приложението на чл.209, ал.2 ГПК/отм./, която разпоредба не посочва конкретни пороци, водещи до нищожност на едно съдебно решение. Съдебната практика обаче е утвърдила съдържанието на понятието „нищожно решение”. На първо място, нищожно е решението, постановено от лице, която няма съдийска правоспособност или е постановено еднолично вместо от съдебен състав. Нищожно би било и решение, постановено по предмет, по който съдът не разполага с правораздавателна власт /напр. когато делото, решено по реда на ГПК не е гражданско/, както и решение по спор, който е извън пределите на личната и териториалната компетентност на българския съд, тъй като е от изключителна компетентност на чуждестранен съд. На последно място, нищожно е устно постановеното решение или решението, изготвено в писмена форма, но останало неподписано, когато липсата на подписи се дължи на отказ на съдиите, образуващи мнозинство от членовете на съдебния състав да го подпишат. Нито една от тези хипотези не е налице при постановяване на определение № 2/06.01.2004 год. на ЧРС.
В случая, жалбоподателката се позовава на нищожност на определението на първоинстанционния съд от 06.01.2004 год., с което е прекратено производството по делото поради неизпълнение от нея на указанията да посочи в шестмесечен срок точните адреси на останалите двама наследници на починалия на 14.12.2000 год./след приключване на устните състезания, но преди постановяване на решението по гр.дело № 96/2000 год. на Чепеларския районен съд/ ответник Н. Н. В. Поддържа, че след като срещу първоинстанционното решение е била подадена въззивна жалба от една от наследниците на починалия-М. И. В./30.07.2002 год./, процесуалното правоотношение между нея и въззивния съд не е било прекратено и Чепеларският районен съд извън правораздавателната си власт е прекратил производството по делото.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че към момента на прекратяване на производството с определението от 06.01.2004 год. на основание чл.183, ал.2, изр.второ ГПК/отм./ производството е продължило да бъде висящо, независимо, че правораздавателната дейност на първата инстанция да е вече приключила, а тази на въззивната инстанция все още да не е започнала. С определение от 23.10.2007 год. окръжният съд е прекратил производството по в.гр.дело № 427/2007 год. и е изпратил делото на районния съд, за да съобщи решението на наследниците на Н. Н. В. В. и А. М. В. , след което делото да се върне за произнасяне по въззивната жалба на М. В. С изпращане на делото на първата инстанция за съобщаване на решението и на другите двама наследници, делото се е намирало в т.н. фаза „между инстанциите”, при която компетентен да се произнесе по последиците от неизпълнението на задължението на ищцовата страна в дадения й шестмесечен срок е именно съдът, постановил решението. При осъществяване на определени юридически факти законът предвижда правомощия на първоинстанционния съд и след обявяване на решението му, както е например с разпоредбата на чл.192, ал.5 ГПК/отм./-да прекрати производството и да обезсили решението, когато двете страни с обща молба поискат това, заявявайки, че са се спогодили. С обявяване на решението се погасяват само правомощията на съда да извършва по-нататъшни действия по разглеждане и решаване на материалноправния спор. Същият съд обаче е оправомощен да извършва определени действия по проверка на въззивната жалба и в негово лице се съсредоточават правомощията, породени от факти, предхождащи нейното подаване. Правомощията на въззивния съд по висящото дело ще настъпят едва след като му бъдат препратени материалите по него от първоинстанционния съд.
Предвид изложеното, не са налице сочените от жалбоподателката основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, поради което Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 575 от 05.12.2008 год. по в.гр.дело № 170/2008 год. на Смолянския окръжен съд по жалба вх. № 250 от 20.01.2009 год., подадена от Р. Г. Т. от гр. С..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: