О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 505
гр.София, 19.05.2009 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на РБ, ГК, ІІІ г.о., в закрито заседание на осми май две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБКА БОГДАНОВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдията Богданова гр.д.N 4896 описа за 2008 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Р. М. П. от гр. П. срещу въззивно решение № 869 от 2.06.2008г. по гр.д. № 623 / 2008г. на Пловдивския окръжен съд в частта, с която е оставено в сила решение от 27.12.2007 г. по гр. д. № 223/2007г. на Пловдивския районен съд, с което е отхвърлен предявеният от Р. М. П. срещу “Е” ЕАД, гр. П. иск за признаване установено, че не дължи сумата 1842.48 лв. за начислена топлинна енергия за периода 1.07.2003 г. до 11.01.2007 г.
В изложение за допускане на касационно обжалване се твърди, че с обжалваното решение съдът се е произнесъл по съществен процесуалноправен въпрос, който е решаван противоречиво от съдилищата относно доказателствените средства и начина на доказване размера на доставената топлинна енергия. Поддържа се че по въпросът дали с експертиза, изготвена въз основа на документи съставени от ответната страна може да се установи размера на задължението на доставената топлинна енергия е разрешаван противоречиво от състави на Пловдивския районен съд и Пловдивския окръжен съд.
От ответника по касационната жалба “Е” ЕАД, гр. П. не е постъпил писмен отговор.
Върховния касационен съд, състав на ІІІ г.о., като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд, че обжалваемият интерес е над 1000 лв., намира същата за допустима.
За да остави в сила решението на първоинстанционния съд, с което е отхвърлен предявеният от жалбоподателката отрицателен установителен иск за недължимост на сумата 1842.48 лв. въззивният съд е приел, че от заключението на съдебно-техническата и съдебно- икономическа експертизи е установена дължимата от жалбоподателката сума за потребена топлинна енергия, която обхваща ТЕ-отопление, ТЕ за БГВ /топла вода /, такса мощност и ТЕ, отдадена от сградната инсталация за процесния период. Приел е, че ответника по иска е доказал, с приетите експертизи изготвени въз основа на документите съставени от ответната страна и дружеството водещо топлинното счетоводство размера на задължението за потребената през процесния период топлинна енергия.
В изложението за допускане на касационно обжалване същественият процесуалноправен въпрос е за вида на допустимите доказателствени средства и начина на доказване размера на доставената топлинна енергия. Към изложението обосноваващо допустимостта на касационно обжалване жалбоподателката представя следните влезли в сила решения: решение от 21.11.2006 г. по гр.д. № 2057/2006 г. на Пловдивския окръжен съд, решение от 19.06.2006 г. по гр.д. № 3422/2005 г., решение от 30.11.2004 г. по гр.д. № 1215/2003 г. на Пловдивския районен съд, решение от 18.07.2007 г. по гр.д. № 1* г. на Пловдивския окръжен съд, решение от 28.05.2007 г. на Пловдивския окръжен съд.
В решенията от 21.11.2006 г. по гр.д. № 2057/2006 г. на Пловдивския окръжен съд, решение от 19.06.2006 г. по гр.д. № 3422/2005 г., решение от 30.11.2004 г. по гр.д. № 1215/2003 г. на Пловдивския районен съд, решение от 18.07.2007 г. по гр.д. № 1* г. на Пловдивския окръжен съд съдилищата са приели, че размера на доставената топлинна енергия не може да се установява само въз основа на изходящи от ответната страна счетоводни документи, на базата на които са изготвени и приетите по делото експертизи.
В решението от 28.05.2007 г. по гр.д. № 2270/2006 г. Пловдивският окръжен съд е приел, че с представените от ответната страна счетоводни документи е доказан размера на доставената топлинна енергия.
За останалите приложени към изложението решения няма отбелязване, че са влезли в сила, поради което същите не следва да се обсъждат, тъй като разпоредбата на чл.280, ал.1, т.2 ГПК визира влезли в сила решения на съдилищата.
При тези данни по делото съдът в настоящия състав намира, че в случая съдът е разрешил съществен правен въпрос, касаещ доказателствените средства, с които може да бъде установен размера на доставена топлинна енергия. Налице е противоречиво решаване на този спор от съдилищата. Ето защо касационното обжалване следва да бъде допуснато на основание чл.280, ал.1, т.2 ГПК.
Държавна такса не следва да бъде определяна, тъй като производството е освободено от такава.
Предвид изложените съображения, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА КАСАЦИОННО обжалване на въззивно решение № 869 от 2.06.2008г. по гр.д. № 623/2008 г. на Пловдивския окръжен съд в частта, с която е оставено в сила решение от 27.12.2007 г. по гр. д. № 223/2007г. на Пловдивския районен съд, с което е отхвърлен предявеният от Р. М. П. срещу “Е” ЕАД, гр. П. иск за признаване установено, че не дължи сумата 1842.48 лв. за начислена топлинна енергия за периода 1.07.2003 г. до 11.01.2007 г.
Указва на Р. М. П. в едноседмичен срок от съобщението да внесе по сметка на Върховния касационен съд държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 36.85 лв.
След внасяне на държавната такса делото да се докладва на председателя на ІІІ г.о. за насрочване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :