О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 505
София, 24.07.2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на десети юли през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ………………………………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков търг. дело № 313 по описа за 2009 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба с вх. № 1351/2.ІІ.2009 г. на „С” ООД – гр. Ст. З. с вх. № 5009/26.V.2008 г., подадена чрез процесуалния представител на търговеца адв. Р от АК-Ст. Загора, против въззивното решение № 109 на С. ОС, ТК, от 1. ХІІ.08 г., постановено по т. д. № 417/08 г., с което, като неоснователни и недоказани, са били отхвърлени обективно съединените искове на търговеца-настоящ касатор с правно основание по чл. 327 ТЗ, по чл. 92 и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, предявени срещу „П” Е. – гр. Ст. З. , както следва: 1/ за заплащане на сума в размер на 4 969.90 лв., като неизплатена част от цената на доставеното на този ответник арматурно желязо, съгласно сключен помежду им на 25.І.2007 г. договор за продажба; 2/ за заплащане на законната лихва върху посочената главница, считано от датата на завеждане на исковата молба /16. Х.07 г./ и до окончателното й изплащане; 3/ за заплащане на сума в размер на 2 963.98 лв. като уговорена неустойка за забавеното плащане на горепосочената част от цената по сделката.
Оплакванията на касатора „С” ООД са за необоснованост, незаконосъобразност и за постановяване на обжалваното въззивно решение при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Инвокирани са доводи, че въззивната инстанция необосновано е игнорирала законовото предположение на чл. 301 ТЗ. Поради това се претендира касиране на атакуваното решение като неправилно /арг. чл. 281, т. 3 ГПК/ и постановяване на съдебен акт по съществото на облигационния спор от настоящата инстанция, който да е идентичен по смисъл и съдържание с този на първостепенния съд.
В инкорпорирано в текста на жалбата му изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, обосноваващо приложно поле на касационното обжалване, дружеството-касатор изтъква, че с атакуваното решение въззивният съд се е произнесъл по материалноправния въпрос за времето на плащане в хипотеза, в която документите, които са давали право на купувача да получи стоката-предмет на продажбата, са били подписани от лице, което не е било изрично овластено да го представлява. Тази въпрос бил решен в противоречие с Р. № 1859/16. ХІ.2001 г. на ВКС, V-то г.о. по гр. д. № 359/01 г., с което е било прието, че освен двустранен, възмезден и консенсуален, продажбата е още и комутативен договор: поради това, че страните по нея са наясно с насрещните си задължения „още към момента на сключването на договора”, както и че ако веднага след узнаването й търговецът не се противопостави на сключената от негово име, но без представителна власт за това продажба, тя следва да се счита потвърдена, с което „търговският оборот се рационализира”. В същия аспект обжалваното въззивно решение било постановено в противоречие и с Р. № 499/10.V.2005 г. на ВКС, ТК, Второ отделение, по т.д. № 797/04 г., досежно приетото, че дори и в случай на изрично ограничаване на представителната власт на изп. директор на търговско д-во, узнаването от страна последното на действия, извършени от негово име, но без представителна власт и без да е било обективирано противопоставянето му срещу същите веднага след този момент, има за своя правна последица потвърждаването им, понеже се касае до отношения между търговци – нещо различно от потвърждаването по чл. 42, ал. 2 ЗЗД.
Ответното по касация „П” Е. – гр. Ст. З. не е ангажирало становище на свой представител нито по допустимостта на касационното обжалване, нито по основателността на изложените в жалбата на „С” ООД оплаквания.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното производство пред С. ОС, касационната жалба на „С” ООД – гр. Ст. З. ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в конкретния случай е налице приложно поле на касационното обжалване са следните:
Налице е предпоставката по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като материалноправният въпрос, по който въззивният съд се е произнесъл /диаметрално противоположно на постановено по неговото същество от първостепенния съд/, е бил в крайна сметка решен в противоречие с цитираната от касатора практика на ВКС, разбирана според вложения в това понятие смисъл с мотивите на Конституционния съд на РБ към неговото решение от 16 юни 2009 г., постановено по конст. дело № 4/09 г., а именно: „трайна и повтаряща се съдебна практика, схващана като множество от съдебни актове, които съдържат съвпадащо тълкуване на една и съща разпоредба” – в случая тази на чл. 301 ТЗ.
В заключение не се констатира едновременното наличие и на визираната от касатора предпоставка по т. 2 на чл. 280, ал. 1 ГПК, имплицитно предпоставяща сравняване на влезли в сила съдебни решения, тъй като предмет на касационното обжалване е винаги и само решение на въззивната инстанция. Затова, дори и когато тези на долустоящите инстанции по казуса са в противоположен смисъл, не е налице въпрос, разрешаван противоречиво от съдилищата в Републиката, защото това на първостепенния съд е вече отменено. Що се отнася до предпоставката по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, тя е била въведена от страна на търговеца-касатор бланкетно, т.е. без той да е аргументирал защо същият материалноправен въпрос, решен от С. ОС, е такъв, който отговаря на кумулативното изискване на законодателя да е от значение за точното прилагане на закона, но в равна степен – и за развитие на правото въобще.
С оглед изложеното касационното обжалване на атакуваното от „С” ООД ще следва да бъде допуснато при условията на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 109 на С. окръжен съд, ТК, от 1. ХІІ. 2008 г., постановено по търг. дело № 417/08 г.
У К А З В А на касатора „С” ООД – гр. Ст. З. чрез управителя му А. В. Д. В ЕДНОСЕДМИЧЕН СРОК от съобщението да внесе по с/ка на ВКС допълнителна държавна такса в размер на 158.68 лв. /сто петдесет и осем лева и шестдесет и осем стотинки/, като в пределите на същия представи в канцеларията на този съд препис от банковото бордеро, тъй като в противен случай настоящето касационно производство ще бъде прекратено.
След внасянето на допълнителната д.т. делото да се докладва на председателя на Първото отделение от Търговската колегия на ВКС за насрочването му в открито съдебно заседание с призоваване на страните.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1
2