3
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 506
С., 1.07. 2014 г.
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на 26 юни две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Л. Богданова
С. Димитрова
като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
ч. гр. д. № 3302/2014 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производство по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК, образувано по частна касационна жалба на Л. А. В. чрез пълномощник адв. К. Б. – Пернишка адвокатска коления против въззивно определение № 286 от 13.03.2014 г. по в. гр. дело № 166/2014 г. на Пернишки окръжен съд, с което е потвърдено определение от 15.11.2013 г. по гр. дело № 450/2011 на Пернишки районен съд, с което е прекратено производството по иска на С. Г. Криводолска против жалбоподателката поради направен от ищеца отказ от иска на основание чл. 233 ГПК.
В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателката поддържа, че предявеният от ищцата иск е за признаване на частична трансформация на недвижим имот по отношение наследниците на Стана Димитрова Т. – бивш жител на [населено място]; отказът от иска е направен на основание представено по делото удостоверение за наследници с невярно съдържание, в което тя не фигурира като наследник. Поддържа, че представеното с частната й жалба удостоверение за наследници, в което тя фигурира като наследник е действително, както и че тя се явява необходим другар в производството по предявения иск, че решението по това дело би имало значение по отношение съсобствениците в друго делбено производство, поради което всички съсобственици са задължителни другари в процеса, затова съдът не е следвало да прекрати производството по отношение на жалбоподателката, въпреки направения отказ от иска. В изложението няма формулиран правен въпрос, който да обуславя решаващите изводи на съда, но с оглед на изложеното се поддържа приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответниците С. Г. В. чрез пълномощник адвокат С. И. и С. Г. Криводолска чрез пълномощник адвокат С. С. в писмени отговори оспорват наличие на основание за допускане на касационно обжалване.
Ответникът К. А. Я. в писмено становище не оспорва частната касационна жалба.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., намира частната касационна жалба процесуално недопустима.
Отказът от иска е изявление на ищеца отправено до съда, че не поддържа занапред иска си, тъй като е неоснователен.
Отказът от иска е процесуално действие, с което ищецът десезира съда със спора и за разлика от оттеглянето на иска, отказът от иска може да се направи по всяко време на висящността на делото (не и след влизане на решението в сила), без да е необходимо съгласието на ответника. Отказът от иска пресича възможността на ищеца да предяви отново същия иск срещу ответника, той се ползва със сила на присъдено нещо и важи между страните по делото и техните правоприемници. Последиците от отказа от иска дават на ответника всички, което той би получил чрез отхвърлянето на иска като неоснователен, така се отказът от иска лишава ответника от правен интерес да настоява делото да се продължи. В този смисъл определение по т. д. № 287/2012 г., първо т. о., ВКС.
По различно е положението при отказ от предявен иск за делба – ако ищецът се откаже и производството се прекрати, той може да предяви наново същия иск, а ако е предявен от друг съсобственик да участва в производството (ТР № 99/09.07.1980г. ОСГК на ВС), какъв не е настоящият случай.
Предвид изложеното частната касационна жалба се явява недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частна касационна жалба на Л. А. В. чрез пълномощник адв. К. Б. – Пернишка адвокатска коления против въззивно определение № 286 от 13.03.2014 г. по в. гр. дело № 166/2014 г. на Пернишки окръжен съд.
Определението може да се обжалване в едноседмичен срок от връчване на препис до страната пред друг тричленен състав на Върховния касационен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ