О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№506
София, 10.09. 2009 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на четвърти септември през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ХАРИЗАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева частно гр. дело № 282 по описа за 2009г. взе предвид следното:
Делото е образувано по частна жалба, подадена от З. М. З. против определение № ІV548/15.12.2008 г. на Великотърновския окръжен съд, постановено по въззивно ч. гр.д. № 1103/2008 г.
С него е потвърдено определението на първостепенния Горнооряховски районен съд по чл. 229, ал. 1, т. 4 и 5 ГПК за спиране на производството по гражданското дело до приключване на НОХД № 327/2008 г.
Настоящото производството е по реда на чл. 2 74, ал. 3, т. т. 2 ГПК от 2007 г.
Частната жалба е допустима, като подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от 2007 г. от легитимна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Правилно въззивният съд е изискал представяне на обосновка по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Касаторът е развил съображения, че такава не е нужна, но е представил изложение в изпълнение на указанията по чл. 275, ал. 2, вр. чл. 262, ал. 1 ГПК.
От съдържанието му, както и от самата частна жалба, настоящият с. не може да определи на коя хипотеза по чл. 280, ал. 1 ГПК се обосновава касаторът, нито дори да извлече кой е правният въпрос, по който въззивният съд се е произнесъл и, който обуславя допускане на касационното обжалване, защото от него зависи резултата по процесуалния спор. Касаторът е изложил доводи относно различни проблеми – искът подаден ли е преди изтичане на погасителната давност, кой носи тежестта на доказване и различни аспекти, обуславящи основателността на иска, който е предявил.
Няма, обаче, каквито и да са съображения относно заключението на въззивния съд, че висящото гражданско производство трябва да изчака решение по наказателно дело, което е за престъпление от преюдициално значение. Въззивният съд се е аргументирал с разпоредбата на чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК, като е установил, че е налице тъждество между деянието, предмет на присъдата и това, обект на доказване в исковия процес. Посочено е, че наказателното правоотношение следва да се развие преди исковия процес, за да може установеното в присъдата да бъде съобразено от гражданския съд.
Касаторът е приложил към изложението и съдебна практика, която, обаче, няма никакво отношение към проблематиката по спиране на исковото производство по чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК, а и част от решенията са постановени от Върховния административен съд, докато законодателят в чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК има предвид решения на съдилищата по граждански спорове.
Не може да се приеме, че касационното обжалване следва да се допусне и при условията на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК поради прилагане на нова процесуално-правна норма. Хипотезата на чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК от 2007 г. е аналогична на чл. 182, ал. 1, б. „д” ГПК от 1952 г. /отм./. Тълкуването й е ясно, като в практиката на съдилищата се съблюдава изискването гражданският съд да установява факта на престъплението само в хипотезите на чл. 97, ал. 4 ГПК /отм/, съответно чл. 124, ал. 5 ГПК – при нарочен иск или инцидентно по висящ спор. Когато те не са налице, а установяването на престъпното обстоятелство е от значение за гражданския спор, последният трябва да бъде спрян.
Представената от касатора присъда № 28/17.03.2009 г. на Силистренския районен съд по нохд № 327/2008 г. няма отношение към условията за допускане на касационното обжалване. Следва да се посочи, че липсват и доказателства, че представеният документ е официален препис, нито, е че съдебният акт по наказателното дело е влязло в сила. Освен това, ако проюдициалното наказателно производство е приключило, това е основание за възобновяване на гражданското дело, което е от компетентността на съда по съществото на спора и става по реда на чл. 230 ГПК.
В заключение, частната жалба не следва да се допуска до касационно обжалване.
Мотивиран от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА ДО КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на определение № ІV548/15.12.2008 г. на Великотърновския окръжен съд, постановено по въззивно ч. гр.д. № 1103/2008 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: