О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 506
София, 11.08.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 17.06.2014 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при секретар
и в присъствието на прокурора
като изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
т.дело № 1548 /2014 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на ТД [фирма], гр.Стара З. против въззивното решение на Пловдивския апелативен съд № 121 от 26.02.2014 год., по т.д.№ 1260/2013 год., с което е потвърдено първоинстанционното решение на Старозагорския окръжен съд № 348 от 05.08.2013 год., постановено по т.д.№ 801/2012 год. за откриване на производство по несъстоятелност по отношение на касатора по чл.630, ал.1 ТЗ.
С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното решение, по съображение за необоснованост, допуснато нарушение на закона и на съществените съдопроизводствени правила – касационни основания по чл.281, т.3 ГПК.
Основно касаторът възразява срещу извода на въззивния съд, че в случая са налице материалноправните предпоставки за откриване на производство по несъстоятелност с начална дата 15.10.2010 год. – датата на изпращане писмените уведомления от кредитора за разваляне на последователно сключените помежду им търговски договори за консултантски услуги. Поддържа, че доколкото вземанията на кредитора – ищец [фирма] не произтичат от търговска сделка, поради обстоятелството, че по силата на чл.88, ал.1 ЗЗД развалянето има обратно действие, то елементите от фактическия състав на чл.608, ал.1 ТЗ отсъстват и отношенията между страните подлежат на уреждане на принципа на неоснователното обогатяване в хипотезата на чл.55, ал.1 ЗЗД –връщане на даденото на отпаднало основание.
Касационното обжалване по приложно поле е обосновано с предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 ГПК по отношение на определения за значим въпрос на материалното право, който доуточнен от настоящата инстанция, в съответствие с постановките в т.1 на ТР № 1/ 19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС, е : “След като договора между страните, имащ правната характеристика на търговска сделка, е развален по реда на чл.87, ал.2 ЗЗД, чрез едностранно волеизявление на кредитора, налице ли са основанията за откриване на производство по несъстоятелност по отношение на длъжника?”
Като израз на визираното противоречие с практиката на ВКС е посочено решение № 1389 от 21.09.2001 год., по гр.д.№ 573/2001 год. на V г.о. на ВКС.
Ответната по касационната жалба страна – “З. Ф.”АД в срока по чл.287, ал.1 ГПК е възразила по допускане на касационното обжалване, позовавайки се на отсъствие на допълнителната процесуална предпоставка, въведена от касатора, предвид актуалната редакция на чл. 608, ал.1 ТЗ, обнародвана в ДВ, бр.20/2013 год., към която цитираната практика на състав на ВКС е неотносима. При условията на евентуалност е оспорена и основателността на поддържаните касационни основания.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл.288 ГПК, намира:
Касационната жалба, отговаряща на формалните изисквания на процесуалния закон за редовността и, е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК от надлежна страна в процеса и е процесуално допустима.
За да потвърди първоинстанционното решение за откриване на производство по несъстоятелност по чл.630, ал.1 ТЗ, въззивният съд въз основа на второто допълнително заключение на изслушаната съдебно- счетоводна експертиза за финансово- икономическото състояние на длъжника, възприето като обективно, предвид изготвянето му на база счетоводен баланс към 31.12.2012 год. и съпътстващите същия счетоводни документи, е приел, че затрудненията на последния нямат временен характер, нито търговецът – ЮЛ разполага с имущество, достатъчно за покриване на задълженията му, без опасност за интересите на кредиторите. Изложил е съображения, че доколкото по счетоводния баланс на същия към 31.12.2012 год. въобще не се водят дълготрайни и краткотрайни материални активи, като единственият актив е касова наличност в размер на 31 000 лв., находящи се в каса на трето лице, а задълженията му са: над 1 год., с произход договор за паричен заем – 20 000 лв., данъчни – формирани от корпоративен данък за 2011 год. и данък дивидент за 2011 год., т.е., до 1 год. – 11 000 лв. и текущи – 104 000 лв., при собствен капитал нулева стойност и показатели за ликвидност / обща, бърза, незабавна и абсолютна/ с нулеви стойности, то състоянието на неплатежоспособност на ответното търговско дружество, което е в обективна невъзможност да погаси изискуемото парично вземане на молителя, като кредитор, е доказано, а обстоятелството, че цялото му имуществото не е достатъчно да покрие общия размер на паричните му задължения, обосновава правен извод, че в случая е налице и свръхзадълженост по см. на чл.742, ал.1 ТЗ.
В тази вр. въззивният съд е преценил като неотонсимо, с оглед характера на производството по несъстоятелност, възражението на длъжника, свързано с възможността сключените търговски сделки с молителя [фирма] да бъдат развалени по реда на чл.87, ал.2 ЗЗД, без да е даден подходящ срок за изпълнение.
Съобразени решаващите мотиви в обжалвания съдебен акт позволяват да се приеме, че независимо от липсата на изрично произнасяне на въззивния съд по поставения от касатора материалноправен въпрос, то доколкото разрешението му се съдържа в обжалваното въззивно решение и с оглед материалноправните предпоставки за откриване на производството по несъстоятелност има обуславящо значение за крайния правен резултат по делото, същият попада в обхвата на чл.280, ал.1 ГПК, с което общата главна предпоставка за допускане на касационно обжалване е доказана.
Неоснователно по отношение на същия е твърдението за разрешаването му в противоречие с практиката на Върховния касационен съд – селективно основание по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК.
Съгласно задължителните за съдилищата разяснения в т.2 на ТР № 1/19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС соченият селективен критерий е налице когато в обжалваното въззивно решение, правен въпрос от значение за изхода на делото е разрешен в противоречие с постановления на Пленум на ВС; с тълкувателни решения на общото събрание на гражданска колегия на ВС, постановени при условията на чл.86, ал.2 ЗСВ, в редакцията, обн. в ДВ, бр. 59 от 22.07.1994 г. (отм.); с тълкувателни решения на общото събрание на гражданска и търговска колегии на ВКС, на общото събрание на гражданска колегия, на общото събрание на търговска колегия на ВКС или решение, постановено по реда на чл.290 ГПК.
Цитираното решение на състав на състав на V-то г.о. на ВКС № 1389 от 21.09.2001 год., по гр.д.№ 573/2001 год., според което имуществените последици от развалянето на търговска сделка не представляват материалноправни предпоставки за откриване на производството по несъстоятелност и следователно е възприето различно от разрешението дадено в обжалвания съдебен акт, не попада в нито една от тези категории, поради което няма характер на задължителна съдебна практика и не обосновава визираното селективно основание.
При липса на допълнителна процесуална предпоставка по чл.280, ал.1, т.1 ГПК искането за достъп до касационен контрол е неоснователно, независимо от обстоятелството, че нормата на чл.608, ал.1 ТЗ е материалноправна и в ЗИДТ не се съдържа разпоредба, придаваща обратно действие на изменената и редакция, обнародвана в ДВ бр. 20/ 2013 год., нито самият ЗИДТ има тълкувателен характер.
При липса на предвидена от законодателя процесуална възможност за отъждествяване на предпоставките за достъп до касация с основанията за касационно обжалване по чл.281, т.3 ГПК, евентуалното неправилно приложение на материалния закон в обжалвания съдебен акт е ирелевантно за производството по чл.288 ГПК, предвид уредбата на касационното обжалване като факултативно, а не задължително, обосноваване наличието на критериите за което е възложено в изключителна тежест на касатора.
Ответникът по касационната жалба не е претендирал деловодни разноски за настоящето производството и при този изход на делото в касационната инстанция, съставът на ВКС не дължи произнасяне по отговорността за същите – арг. от чл.78, ал.3 ГПК, във вр. с чл.621 ТЗ
Мотивиран от горното, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, на осн. чл.288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Пловдивския апелативен съд № 121 от 26.02.2014 год., по т.д.№ 1260 / 2013 год., по описа на с.с..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: