О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 506
София, 12,10,2009 година
Върховният касационен съд на Република България,ТК, първо търговско отделение, в закрито заседание на осми октомври две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЕМИЛ МАРКОВ
изслуша докладваното от съдията Чаначева ч.т.дело № 426/2009 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.213-217 ГПК/отм./ вр. пар.2, ал.14 ПЗР ГПК , образувано по частна жалба на “ М. 78” Е. – гр. П. срещу определение № 633 от 10.03.09г. по гр.д.2411/04г. на Пловдивски окръжен съд. Изложени са съображения за допуснати нарушения и се иска отмяна на постановения съдебен акт.
Ответникът по частната жалба-Д. аг “ Д. р” – гр. С. не е заявил становище.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като прецени данните по делото и доводите в частната жалба, приема следното :
Частната жалба е подадена в срока по чл.214, ал.1 ГПК/отм./ и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна.
С определението, предмет на обжалване, състав на Пловдивски окръжен съд е осъдил дружеството –жалбоподател да заплати направените в производството по чл.414, ал.2 ГПК / отм./ разноски в размер на 72лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 725лв. на основание чл.64, ал. 2 и 5 ГПК/отм./.
С определение от 16.02.2009г. по гр.д. 2411/04г. състав на Пловдивски окръжен съд е уважил искането на Д. аг “ Д. р” – гр. С. по чл.414, ал.2 ГПК / отм./. Това определение е обжалвано пред ВКС и с определение от 07.10.2009г. по ч. т.д. 425/09 на ВКС, І т.о. е било оставено в сила. Производството пред Пловдивски окръжен съд е било инициирано от държавната агенция. При тези фактически данни съгласно разпоредбата на чл.64, ал.2 ГПК/отм./ на ответника се дължат направените разноски. Следователно, при валидно процесуално въведено в производството пред Пловдивски окръжен съд искане за присъждане на разноски правилно, въззивният съд е уважил претенцията. Правилно е била съобразена и разпоредбата на чл.64,ал. 5 ГПК.
Правно необосновано е разбирането на жалбоподателя, че след като производството по чл.414, ал.2 ГПК /отм./ не е исково, то и разноски за него не се дължат. Разпоредбата на чл.64 ГПК / отм./ съставлява част от общите регламенти на ГПК, поради което намира приложение по отношение на всички уредени с кодекса производства. Поради това и без правно занчение е посоченото от страната, че липсата на вещите била установена още към момента на разглеждане на иска. Разноските се дължат на ответника по спора на основание чл.64, ал.2 ГПК/отм./ и са зависими единствено от постановения със съдебния акт правен резултат.
Не променя горния извод и лаконичното твърдение на жалбоподателя, че присъденото на основание чл.64, ал.5 ГПК / отм./ юрисконсултско възнаграждение не съответствувало на адвокатското възнаграждение съобразно Наредба № 1 /09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, тъй като то не е подкрепено с конкретни оплаквания. Самия текст на цитираната норма установява присъждане на адвокатско възнаграждение ако юридическото лице е било защитавано от юрисконсулт, какъвто е и разглеждания случай. Същото е било и правилно определено от въззивния съд на основание чл.7, ал.2, т.4 от Наредбата, поради което и довода за неговата прекомерност се явява неоснователен.
Не са допуснати нарушения на закона, поради което обжалваното определение следва да бъде оставено в сила.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ В СИЛА определение № 633 от 10.03.09г. по гр.д.2411/04г. на Пловдивски окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: