4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 506
София, 12.10.2017 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в закрито заседание на единадесети октомври през две хиляди и седемнанадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Петрова т.д. № 1218 по описа за 2017 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационни жалби на двете страни срещу Решение № 169 от 30.12.2016г. по в.гр.д.№ 508/2016г. на АС Бургас, с което е потвърдено решението по гр.д.№ 1339/2015г. на ОС Бургас за отхвърлянето на иска за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата от 32 000лв. до пълния предявен размер от 60 000лв. и в частта за уважаването му за разликата над 20 000лв.
Касаторът Д. А. Х. обжалва решението в частта за потвърждаване на първоинстанционния акт за отхвърлянето на иска. Позовава се на неправилност на изводите на апелативния съд за съпричиняване от страна на ищеца поради допуснато нарушение на ЗДвП. Поддържа, че предприетото пресичане на пътното платно е правомерно, тъй като разпоредбата на чл.113,ал.2 ЗДвП изрично разрешава пресичане на двулентов двупосочен път в населено място. Счита, че съдът е приложил разпоредбата на чл.51,ал.2 ЗЗД и поради това, че ищецът е употребил алкохол. Позовава се на неправилност и на този извод поради отсъствие на нормативна забрана за употреба на алкохол от пешеходците и поддържа, че тя сама по себе си не съставлява закононарушение. Навежда доводи за допуснати процесуални нарушения при кредитиране на доказателствата и възприемане на фактическата обстановка, както и на нарушение на разпоредбата на чл.52 ЗЗД при определяне размера на обезщетение за причинените телесни увреждания.
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се иска допускане на обжалването по въпросите: Налице ли е нарушение на разпоредбата на чл.113 ЗДвП, когато пешеходец пресича двупосочен път с по две ленти за движение в посока при липса на обозначена пешеходна пътека. Позовава се на допълнителната предпоставка на т.1 на чл.280 ГПК – решението по т.д.№ 936/2011г. на 1 т.о.; 2/Налице ли е нарушение на ЗДвП от пешеходец, който пресича пътното платно след употреба на алкохол и налице ли е основание за ангажиране на отговорността му в рамките на приетото съпричиняване, когато по делото няма данни за такова поведение; дали сам по себе си фактът на употребата на алкохол от страна на пострадалия пешеходец е достатъчен, за да се приеме наличие на съпричиняване. Позовава се на противоречие на обжалваното решение с решението по н.д.№323/2014г. на 3 н.о. на ВКС; 3/ След като употребата на алкохол не води автоматично до наличието на причинно-следствена връзка между поведението на пешеходеца и настъпилото птп, то тогава длъжен ли е съдът при обосноваване на извода си за наличие на съпричиняване да прецени наличието на такава причинна връзка като съобрази изричните възражения за липса на такава и съответно събрания доказателствен материал. Позовава се на основанието по т.1 на чл.280 ГПК – на решението по гр.д.№ 4265/2014г. на 4 г.о.; 4/ Следва ли съдът да съобрази целия доказателствен материал в неговата съвкупност като твърди несъответствие на мотивите на обжалваното решение с решението по гр.д.№ 4744/2008г. на 1 г.о.
Касаторът Застрахователна компания [фирма] обжалва решението в частта за уважаване на иска за разликата над 20 000лв. като счита, че въззивният съд неправилно е приложил материалния закон – разпоредбата на чл.51,ал.2 ЗЗД и чл.52 ЗЗД.
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се посочва, че е налице основание за допускане на обжалването поради противоречие със задължителна практика – цитирани решения по чл.290 ГПК по т.д.№ 1102/15 на 2т.о., т.д. № 936/11 на 1 т.о. и т.д.№ 271/14 на 2 т.о., „в които се касае за пътно произшествие с пострадала пешеходец, пресичал на необозначено за целта място, в които е прието наличието на съпричиняване като най-ниският размер на допринасяне е 25% – многократно под необосновано приетия от първоинстанционния и от въззивния съд“. Касаторът счита, че въззивното решение подлежи на инстанционен контрол доколкото въпросът за обема на съпричиняване при пресичане на необозначено за това място е решаван противоречиво от съдилищата. Цитира решението по гр.д.№ 1878/15 на ОС Бургас и решение по гр.д.№ 17143/13 на СГС. Поддържа наличието на още едно основание за касационен контрол по реда на чл.280,ал.1,т.3 ГПК, тъй като въззивният съд се е произнесъл по въпрос, обусловил изхода на спора и същевременно такъв от значение за развитието на правото- какви са обективните критерии, по които съдът определя степента и обема на приетото и доказано съпричиняване.
С писмен отговор ищецът оспорва основателността на касационната жалба на застрахователното дружество. Отговор от последното по касационната жалба на ищеца не е депозиран в срока по чл.287 ГПК.
За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното:
Въззивната инстанция е била сезирана с жалба на ответника и с насрещна въззивна жалба на ищеца, които са оспорвали по аналогичен начин размера на определеното обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди, настъпили при пътното произшествие на 23.12.2014г. Приела е за установено, че ищецът е предприел пресичане на [улица]в [населено място] в тъмната част на денонощието, на прав и осветен участък на пътно платно, разделено на три ленти за еднопосочно движение без наличие на обозначено място за пресичане от пешеходци; че както водачът на лекия автомобил, така и пешеходецът са имали възможност и достатъчно време да се възприемат като опасност и да предприемат действия за предотвратяване на произшествието. Мотивирано е, че ищецът е допуснал нарушение на правилата за движение, предприемайки пресичане на платното на необозначено място и в тъмната част на денонощието. Не са споделени изводите на ОС, че наличието на алкохол в кръвта на пострадалия пешеходец е фактор, допринесъл за настъпване на произшествието, като е мотивирано, че извод, че ищецът не е бил в състояние да направи адекватна преценка за безопасно пресичане поради употреба на алкохол може да бъде направен само след ангажиране на специализирана експертиза, която да установи по несъмнен начин наличието на тези обстоятелства. Независимо от преценката за отсъствие на съпричиняване поради употреба на алкохол, съставът на АС е приел, че определеният от първоинстанционния съд процент на съпричиняване – 5% напълно съответства на приноса на ищеца за настъпването на пътното произшествие и причинените с него увреждания, изразяващ се единствено в предприемане на неправилно пресичане на пътното платно в тъмната част на денонощието. След обсъждане на причинените на ищеца телесни увреждания – счупване на черепа и контузия на мозъка, фрактури на два лумбални прешлена на гръбначния стълб и увреждане на нерв на дясната ръка, след преценка възрастта на пострадалия четиридесет седем годишен ищец, търпените болки и затруднения в обслужването, отсъствие на усложнения и нормално протичане на оздравителния процес, е прието че определеното от първоинстанционния съд, след приспадане на съпричиняването от 5% обезщетение от 32 000лв., е съобразеното с критерия на чл.52 ЗЗД.
По искането на касатора Д. Х. за допускане на обжалването:
Искането е неоснователно:
Първият поставен в изложението въпрос по приложението на разпоредбата на чл.113,ал.2 ЗДвП е извън приетите за установени факти по делото. Законът допуска извън населените места и по двулентовите двупосочни пътища в населените места, когато в близост до пешеходците няма пешеходна пътека, те да могат да пресичат платното за движение и извън определените за това места, като спазват правилата по ал. 1, т. 1, 2 и 4, докато в конкретния случай безспорно установено е, че ищецът е предприел пресичане на участък на пътно платно на [улица]в [населено място], което е разделено на три ленти за еднопосочно движение. Поради това въпросът е несъответен на фактите по спора, следователно е и хипотетичен. Съставът на апелативния съд не е дал отговор на въпроса в отрицателен смисъл, а е обосновал неприложимост на хипотезата на разпоредбата като неотговаряща на безспорно установената фактическа обстановка. При довода си за приложението на разпоредбата на чл.113,ал.2 ЗДвП касаторът не държи сметка и за установения от заключението на вещото лице факт, че на 50 м. от мястото на удара има пешеходен подлез. С оглед на изложеното, безпредметно е обсъждането на въведената допълнителна предпоставка.
Вторият и третият въпроси също не могат да обосноват допускане на касационното обжалване, тъй като въззивната инстанция не е приложила разпоредбата на чл.51,ал.2 ЗЗД по отношение поведението на пострадалия, изразяващо се в употреба на алкохол.
Четвъртият въпрос не е правен, а е твърдение за допуснати процесуални нарушения, което също изключва основателността на искането за допускане на обжалването по него.
По искането на ЗК [фирма] за допускане на касационното обжалване:
Неоснователността му пряко произтича от обстоятелството, че първият въпрос няма характеристиката на правен. При наличие на задължителна практика на ВКС по приложението на разпоредбата на чл.51,ал.2 ЗЗД, изключено е приложното поле на допълнителните предпоставки на т.2 и на т.3 ГПК, на които касаторът се позовава при формулирането на последните два въпроса, което изключва възможността за допускане на обжалването по тях.
Поради необосноваване кумулативното наличие на общата и допълнителна предпоставки за допускане на обжалването, което задължение е в тежест на касаторите, искането им за допускане на решението до факултативния касационен контрол е неоснователно.
Разноски за настоящото производство не се присъждат.
Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т.о
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на Решение № 169 от 30.12.2016г. по в.гр.д.№ 508/2016г. на АС Бургас.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: