6
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 506
С., 12.06. 2017 г.
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на 31 май две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светла Димитрова
ЧЛЕНОВЕ: К. Юстиниянова
Д. Стоянова
като разгледа докладваното от съдията К. Юстиниянова
гр. д. № 227/2017 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Т. Т. Б. чрез пълномощник адв. П. И. против въззивно решение № 401 от 31.10.2016г. по в. гр. дело № 619/2016г. на Русенски окръжен съд, с което е отменено решение № 930 от 08.07.2016г. по гр. дело № 1819/2016г. на Русенски районен съд и вместо него са отхвърлени исковете на Т. Т. Б. против Община [населено място] за признаване за незаконно и отмяна на уволнението извършено със заповед № 6 от 02.02.2016г. на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ поради съкращаване на щата и възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност.
В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателката поддържа, че с обжалваното решение в противоречие със задължителна съдебна практика на Върховния касационен съд са разрешени правните въпроси – може ли да се направи извод за наличие на трансформация на щатни длъжности, като вид съкращение в щата, без да се анализират трудовите функции на старите и нови длъжности и този извод да се направи единствено въз основа на правната регламентация на длъжностите в администрацията и в тази връзка може ли да се направи преценка за идентичност между функциите на старата и нова длъжност само въз основа на нивото, които заемат в НПКД, или следва да се извърши конкретен анализ на функциите по длъжностна характеристика, с оглед естеството на работата и вътрешната организация на работата; трябва ли работодателят да установи наличие на обективно възникнала необходимост от промяна в изискванията за определена длъжност и длъжен ли е съдът да се произнесе по въпроса, дали изменението в щатното разписание и изискванията за заеманата длъжност е въведено с оглед нуждите на работата в контекста на направен довод за злоупотреба с право по чл. 8, ал. 1 КТ, като основание за незаконност на уволнението. По поставените правни въпроси жалбоподателката представя съдебна практика на Върховния касационен съд, чрез която обосновава приложното поле за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Ответникът Община [населено място] оспорва наличие на основание за допускане на касационно обжалване по съображения подробно изложени в писмен отговор.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че решението е въззивно, с което са разгледани искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
Поставените правни въпроси са включени в предмета на делото и обуславят правните изводи на съда, поради което са налице основанията за селектиране на касационната жалба по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
По първия въпрос – може ли да се направи извод за наличие на трансформация на щатни длъжности, като вид съкращение в щата, без да се анализират трудовите функции на старите и нови длъжности и този извод да се направи единствено въз основа на правната регламентация на длъжностите в администрацията и в тази връзка може ли да се направи преценка за идентичност между функциите на старата и нова длъжност само въз основа на нивото, които заемат в НПКД, или следва да се извърши конкретен анализ на функциите по длъжностна характеристика, с оглед естеството на работата и вътрешната организация на работата.
Жалбоподателят представя съдебна практика – решение по гр. дело № 1968/2013г., четвърто г. о., ВКС, постановено по реда на чл. 290 ГПК, на която се е позовал й въззивният съд, според което работодателят извършва съкращения, за да оптимизира работата на своето предприятие. Когато се налага някоя дейност да бъде преустановена или да бъде намален нейният обем, както и при наличието на възможност да бъде увеличена производителността и/или интензивността на труда, без да се увеличава обемът на работата, работодателят може да съкрати всички или част от работниците или служителите, заети в извършването на съответната дейност.
Работодателят може да съчетае съществено различаващите се трудови функции на две длъжности по щатното си разписание в една нова, както и да възложи трудовите функции на съществуваща по щатното разписание длъжност на работници и служители с друга длъжност със съществено различаваща се трудова функция или да разпредели трудовите функции на съществуваща по щатното разписание длъжност между работници и служители с други длъжности със съществено различаващи се трудови функции. В тези случаи той извършва трасформация, като общото между двете форми е, че от старото щатно разписание се премахват една или повече длъжности, а разликата – в това, че при първата форма се създават, а при втората не се създават нови длъжности. Характерното за трансформацията е, че новосъздадените или запазените в новото щатно разписание длъжности имат съществено различна трудова функция в сравнение със съществувалите по старото щатно разписание. Има реално съкращение при наличието на трансформация, когато трудовата функция на съкратената длъжност се прехвърля на друга длъжност със съществено различаваща се трудова функция, както и когато тя се преразпределя между други длъжности със съществено различаващи се трудови функции.
В изложението за допускане на касационно обжалване жалбоподателят се позова й на решение по гр. дело № 5342/2013г., четвърто г. о., ВКС, с което се приема, че за преценката дали между стара и нова длъжност има съвпадение, без значение от наименованието им, е естеството на възложената работа. Ако между тях има съвпадение, тогава и между старата и нова длъжност по щата няма същностна разлика. Разминаването в несъщинските и несъществени функции не е определящо и в подобен случай няма съкращаване на щата. Налице е реално съкращаване при наличието на трансформация, при която трудовата функция на съкратената длъжност се прехвърля на друга длъжност със съществено различаваща се трудова функция, както и когато тя се преразпределя между други длъжности, със съществено различаващи се трудови функции. При преценката за идентичност на трудовите задължения следва да се изхожда от естеството на работата, от свойствените задължения за длъжността – от това има ли съществена разлика в трудовите функции с оглед характера и естеството на възложената работа за длъжността. В горния смисъл и решение по гр. дело № 5826/2014г., четвърто г. о., ВКС.
Прието е с обжалваното решение, че е налице реално съкращаване на длъжността заемана от ищцата, като съдът се е позовал на съществено различие в длъжностното ниво – съкратената длъжност „главен специалист” в отдел „Общинска собственост” е експертна със спомагателни функции, а новосъздадената „старши експерт” е с аналитични и контролни функции, констатирано е различие в наименованието и минималните изисквания за образователна степен. Съдът е цитирал разпоредбите на чл. 6 НПКДА и чл. 9 НПКДА и въз основа на тези норамативно установени различия в двете длъжности е направен категоричен извод за реално съкращаване на щата. С обжалваното решение не е извършен анализ на естеството и характера на работата на длъжността заемана от ищцата и не са съпоставени трудовите функции на съкратената и новосъздадената длъжности, с оглед наличието или липсата на съществена разлика в трудовите функции.
Изводът за трансформация на заеманата от ищцата длъжност е направен само въз основа на нормативно установените различия между старата и нова длъжност, което влиза в противоречие с приетото в цитираната съдебна практика – при трансформация на длъжности съдът следва да извърши преценка за идентичност на трудовите задължения, като изхожда от естеството на работата, от свойствените задължения за длъжността, от това има ли съществена разлика в трудовите функции, с оглед характера и естеството на възложената работа за длъжността, особено когато между трудовите функции на старата и нова длъжност има съвпадение и няма същностна разлика, а разминаването в несъщинските функции не е определящо, в които случаи няма съкращаване на щата.
Съдът е приел, че има реално съкращаване на щата при трансформация, в хипотезата – прехвърляне на трудовата функция на съкратената длъжност на друга длъжност, със съществено различаваща се трудова функция, без да е извършил анализ на естеството и характера на работата на длъжността заемана от ищцата и без да е съпоставил трудовите функции на съкратената и новосъздадената длъжности. Тази сравнителна дейност не е извършена, поради което правните изводи за неоснователност на иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ влизат в противоречие с цитираната съдебна практика.
Предвид изложеното по въпроса – може ли да се направи извод за наличие на трансформация на щатни длъжности, като вид съкращение в щата, без да се анализират трудовите функции на старите и нови длъжности и този извод да се направи единствено въз основа на правната регламентация на длъжностите в администрацията и в тази връзка може ли да се направи преценка за идентичност между функциите на старата и нова длъжност само въз основа на нивото, които заемат в НПКД, или следва да се извърши конкретен анализ на функциите по длъжностна характеристика, с оглед естеството на работата, следва да се допусне касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
По въпроса – трябва ли работодателят да установи наличие на обективно възникнала необходимост от промяна в изискванията за определена длъжност и длъжен ли е съдът да се произнесе по въпроса, дали изменението в щатното разписание и изискванията за заеманата длъжност е въведено с оглед нуждите на работата в контекста на направен довод за злоупотреба с право по чл. 8, ал. 1 КТ, приетото с обжалваното решение не влиза в противоречие с цитираната по – горе съдебната практика на ВКС. Работодателят може да извършва съкращения, за да оптимизира работата на своето предприятие, като някоя дейност бъде преустановена или бъде намален нейният обем; той може да увеличи производителността и/или интензивността на труда, без да се увеличава обемът на работата, като съкрати всички или част от работниците или служителите, заети в извършването на съответната дейност – преценка, която не подлежи на съдебен контрол.
По този въпрос съдът е посочил, че ищцата обосновава твърденията си за злоупотреба с право от страна на работодателя с липсата на обективна нужда, която да налага промяна в длъжностното разписание и с проявено тенденционно и неравноправно третиране на служителите, заемали съкратените длъжности. С оглед на тези твърдения е прието, че преценката на работодателя от промяна в длъжностното разписание, чрез съкращаване на длъжности, създаване на нови и въвеждане на изисквания за заемане на определена длъжност, не подлежи на съдебен контрол. Обстоятелството, че на новосъздадените длъжности са били преназначени другите двама служители заемали съкратената длъжност и само ищцата е била уволнена е преценено от съда, че не съставлява различно третиране, тъй като преназначените лица са отговаряли на образователния ценз, какъвто ищцата не е притежавала.
Предвид изложеното по този въпрос не се установява основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 401 от 31.10.2016г. по в. гр. дело № 619/2016г. на Русенски окръжен съд.
Препис от определението да се връчи на страните.
Делото да се докладва да определяне на дата за разглеждането му в открито съдебно заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ