6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 506
гр. София, 12.07.2011 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и втори март през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: Л. И.
Е. В.
като изслуша докладваното от съдия Е. В. т. дело № 839 по описа за 2010г.
Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1ГПК.
Образувано е по касационни жалби на ищцеца [фирма], [населено място] чрез процесуални представители адв. Т. Н., адв. В. П. и адв. Р. Т. и ответниците [фирма], [населено място] чрез адв. Г. Н. А. и адв. П. Е. А., [фирма], [населено място] чрез адв. А. К. и [фирма], [населено място] чрез юрисконсулт Д. М. срещу решение № 214 от 19.04.2010г. по т. дело № 3416/2009г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 6 състав.
Ищецът [фирма], [населено място] – ищец обжалва въззивния съдебен акт в частта, с която е обезсилено решение № 473/28.05.2009г. по т. дело № 1364/2005г. на Софийски градски съд в частта, с която са отхвърлени предявените от [фирма], [населено място] срещу [фирма], [населено място], [фирма], [населено място] и [фирма], [населено място] искове за установяване, че ищецът е титуляр по правата по временно удостоверение № 044/24.04.2002г. за 19 000 поименни акции с право на глас от капитала на [фирма], временно удостоверение № 054/26.04.2002г. за 20 000 поименни акции с право на глас от капитала на [фирма] и временно удостоверение № 056/26.04.2002г. за 19 000 поименни акции с право на глас от капитала на [фирма] и срещу направените временни вноски срещу тези временни удостоверения следва да получи 58 000 акции от капитала на [фирма] с номинална стойност 10 лв. на акция, и е прекратено производството по тези искове като недопустимо.
Касаторът прави оплакване за неправилност на решението на САС поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. В приложено изложение релевира доводи за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК – въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправни въпроси от значение за спора в противоречие с практиката на ВКС, които се решават противоречиво от съдилищата и са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото:
1/ Въпросът „Допустимо ли е съединяването на иска по чл. 26 за прогласяване на нищожност на прехвърлителната сделка с ценна книга с установителния иск по чл. 71 ТЗ във връзка с чл. 97, ал. 1 ГПК /отм./ за установяване на членствените права на прехвърлителя на тази ценна книга” е решен в противоречие с т. ІV от Тълкувателно решение № 1/06.12.2002г. по т. дело № 1/2002г. на ОСГК на ВКС и решение № 14/25.03.2010г. по т. дело № 524/2009г. на ВКС – основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК;
2/ Въпросът „Преждевременно ли е заведен искът за установяване на едно право /искът по чл. 71 ТЗ във връзка с чл. 97, ал. 1 отм. ГПК/, ако същият е обективно кумулативно съединен с обуславящия го иск по чл. 26, ал. 1 ЗЗД за прогласяване нищожността на сделките, осуетяващи упражняването на правата – предмет на обусловения иск” се решава противоречиво от съдилищата, като е налице противоречие между обжалваното решение и влязло в сила решение № 98/16.02.2010г. по гр. дело № 291/2009г. на ВКС, ГК, ІІІ г. о. – основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК;
3/ Въпросът „Преждевременно ли е заведен искът по чл. 71 ТЗ, ако на ищеца все още не е отказано вписване на правата, на които се позовава, в книгата на акционерите, но органите на дружеството оспорват тези права в самия съдебен процес и извънсъдебно” е решен в противоречие с Тълкувателно решение № 1/06.12.2002г. по т. дело № 1/2002г. на ОСГК на ВКС – основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК;
4/ Въпросът „При дружества, чийто капитал е разпределен в безналични акции и съответно, регистрационната система се води и поддържа от Централния Депозитар, какво е правното средство за защита на членствените права на акционерите” е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото – основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Ответникът [фирма], [населено място] обжалва въззивното решение в частта, с която след отмяна на решението на СГС в частта по иска с правно основание чл. 26, ал. 2, пр. 1 ЗЗД е прието за установено по отношение на всички страни, че сключеният на 30.09.2002г. между [фирма], [населено място] и [фирма] договор и джира от 02.10.2002г., с които са прехвърлени 58 000 обикновени поименни акции с право на глас от капитала на [фирма], както следва: по временно удостоверение № 044/24.04.2002г. за 19 000 поименни акции с право на глас от капитала на [фирма], временно удостоверение № 054/26.04.2002г. за 20 000 поименни акции с право на глас от капитала на [фирма] и временно удостоверение № 056/26.04.2002г. за 19 000 поименни акции с право на глас от капитала на [фирма], са нищожни поради невъзможен предмет на основание чл. 26, ал. 2, пр. 1 ЗЗД /погрешно посочено чл. 26, ал. 1, т. 1, пр. 1 ЗЗД/.
Касаторът поддържа становище за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон – чл. 187, ал. 3 във връзка с чл. 185, ал. 2 ТЗ във връзка с чл. 26, ал. 2, пр. 1 ЗЗД. В приложено към касационната жалба изложение релевира доводи за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК – въззивният съд се е произнесъл по материалноправни въпроси в противоречие с практиката на ВКС, които се решават противоречиво от съдилищата и са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото:
1/ Въпросите относно правната същност на временните удостоверения и дали прехвърлянето с джиро на акциите, правата върху които временните удостоверения обективират, поражда транслативен ефект и за временните удостоверения, са решени в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение № 204/16.04.2010г. по т. дело № 813/2008г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение № 1067/07.01.2008г. по т. дело № 638/2007г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение № 145/19.05.2008г. по т. дело № 695/2007г. на ВКС, ТК, І т. о. – основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК;
2/ Въпросът „Има ли законоустановено задължително съдържание /реквизити/ като условие за валидност сделката „джиро” /в качеството на изпълнителна сделка при транслативни сделки с налични поименни акции или временни удостоверения/ и ако има, кои са те” е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото – основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Ответникът [фирма], [населено място] обжалва въззивното решение в частта, с която СГС е прогласил нищожността на сключения на 30.09.2002г. между [фирма], [населено място] и [фирма] договор и джира от 02.10.2002г. за прехвърляне на временни удостоверения № 044/24.04.2002г. за 19 000 поименни акции, № 054/26.04.2002г. за 20 000 поименни акции и № 056/26.04.2002г. за 19 000 поименни акции.
Касаторът инвокира доводи за неправилност на решението в обжалваната му част поради нарушение на материалния закон – чл. 187, ал. 3 ТЗ. Съгласно императивното изискване на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК допускането на касационно обжалване е обосновано с твърдението, че съдът се е произнесъл по материалноправни въпроси в противоречие с практиката на ВКС и които са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК, а именно:
1/ Въпросът „Дали когато се поема задължение посредством договор за прехвърляне на акции, а след това се прехвърлят съществуващите към този момент временни удостоверения, е налице нищожност поради липса на предмет, изразил се в отсъствието на издадени акции” е решен в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в определение № 818/30.12.2009г. по т. дело № 779/2009г. на ВКС, ТК, ІІ т. о. и решение № 153/14.12.2009г. по т. дело № 116/2009г. на ВКС, ТС, ІІ т. о. – основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК;
2/ Въпросът „Необходимо ли е джирото на временно удостоверение да съдържа точно определени изрази, напр. упоменаване, че се джиросва именно временно удостоверение, за да прояви прехвърлителното си действие” е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото – основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Ответникът [фирма], [населено място] обжалва въззивното решение в частта, с която СГС е приел за установено, че сключеният на 30.09.2002г. между [фирма], [населено място] и [фирма] договор и джира от 02.10.2002г. за прехвърляне на временни удостоверения № 044/24.04.2002г. за 19 000 поименни акции, № 054/26.04.2002г. за 20 000 поименни акции и № 056/26.04.2002г. за 19 000 поименни акции, са нищожни поради невъзможен предмет и в частта за разноските.
Касаторът поддържа становище за неправилност на въззивното решение в обжалваната му част поради нарушение на материалния закон /чл. 185, ал. 3 ТЗ и чл. 187, ал. 3 ТЗ/ и необоснованост. Съгласно императивното изискване на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК релевира доводи за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК – съдът се е произнесъл по материалноправен въпрос в противоречие с практиката на ВКС, който се решава противоречиво от съдилищата и е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото: какъв е точният смисъл и съдържание на нормата на чл. 187, ал. 3 ТЗ и нейното прилагане зависи ли от текста /съдържанието/ на положеното джиро върху временното удостоверение. Позовава се на противоречие с решение № 1067/07.01.2008г. по т. дело № 638/2007г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение № 1097/29.07.2009г. по гр. дело № 501/2008г. на САС, решение № 153/14.12.2009г. на ВКС.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди релевираните доводи и прецени данните по делото, приема следното:
Касационните жалби са подадени от легитимирани страни в предвидения в чл. 283 ГПК преклузивен едномесечен срок и са насочени срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
За да направи извод за нищожност на сключения между [фирма], [населено място] и [фирма] на 30.09.2002г. договор и джира от 02.10.2002г. за прехвърляне на временни удостоверения № 044/24.04.2002г. за 19 000 поименни акции, № 054/26.04.2002г. за 20 000 поименни акции и № 056/26.04.2002г. за 19 000 поименни акции, въззивният съд е приел, че в конкретния случай са прехвърлени не временните удостоверения, а удостоверените с тях поименни акции, които са друг вид ценни книги и чието валидно прехвърляне може да бъде извършено след издаването им. Поради това, че към момента на джиросването посочените в процесните временни удостоверения акции не съществуват реално, решаващият съдебен състав е заключил, че извършената сделка е нищожна като сключена при невъзможен предмет– чл. 26, ал. 2 ЗЗД.
По отношение на предявения от [фирма], [населено място] срещу [фирма] и [фирма] установителен иск въззивната инстанция е изложила съображения, че искът по чл. 71 ТЗ е предоставен безсрочно на всеки член на дружеството за защита правото му на членство и на отделните му членствени права, когато твърди, че са нарушени от органи, различни от общото събрание на дружеството, като с оглед търсената защита искът може да бъде установителен, конститутивен или осъдителен и процесуално легитимиран ответник по него е дружеството, чийто член е ищецът. Поради това, че предявяване на установителен иск с правно основание чл. 71 ТЗ по отношение на трети, различни от дружеството, лица е недопустимо, е направен извод за недопустимост на решението по отношение на предявените в субективно съединение искове с правно основание чл. 71 ТЗ срещу [фирма] и [фирма].
Искът по чл. 71 ТЗ срещу [фирма] е приет за недопустим като преждевременно заведен, тъй като исканото вписване в книгата на поименните акционери може да се извърши само след влизане в сила на постановено по чл. 26, ал. 2 ЗЗД решение, т. е. след като със сила на пресъдено нещо се установи качеството на акционер на [фирма], в който случай евентуалния отказ на [фирма] да извърши съответното вписване може да се обжалва от акционера по реда на чл. 71 ТЗ.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за решаване на възникналия между страните спор, по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК.
По касационната жалба на [фирма], [населено място]:
Първите три въпроса, поставени от касатора – ищец, са относими към допустимостта на иска по чл. 71 ТЗ с оглед наличието или липсата на правен интерес, поради което са релевантни за спора. Тези въпроси са решени в противоречие със задължителната съдебна практика по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, обективирана в Тълкувателно решение № 1/06.12.2002г. по т. дело № 1/2002г. на ОСГК на ВКС, решение № 14/25.03.2010г. по т. дело № 524/2009г. на ВКС и решение № 75/31.05.2010г. по т. дело № 538/2009г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., двете решения постановени по реда на чл. 290 ГПК. Абсолютната процесуална предпоставка за допустимост на установителния иск по чл. 71 ТЗ във връзка с чл. 97, ал. 1 ГПК /отм./ е наличието на правен интерес, а такъв съществува винаги, когато органите на дружеството нарушават с действията си законово регламентирани членствени права на конкретния акционер или изобщо отричат правото му на членство. Отричането на правата на ищеца като акционер от ответника [фирма] извънсъдебно или в съдебния процес обосновава извод за наличие на правен интерес от търсената с предявения установителен иск защита, който е допустимо да бъде съединен с обуславящия го иск по чл. 26, ал. 2, пр. 1 ЗЗД, предвид връзката и обусловеността между тях.
Предвид факта, че процесуално легитимиран ответник по иска с правно основание чл. 71 ТЗ във връзка с чл. 97, ал. 1 ГПК /отм./ е [фирма], въззивното решение следва да се допусне до касационно обжалване по отношение на този иск само спрямо посочения ответник.
Четвъртият въпрос, поставен от касатора – ищец, е ирелевантен по делото, тъй като решаващият съдебен състав не е обезсилил решението в частта по иска с правно основание чл. 71 ТЗ във връзка с чл. 87, ал. 1 ГПК /отм./ поради липса на правно средство за защита на членствените права на акционери при дружества, чийто капитал е разпределен в безналични акции и съответно, регистрационната система се води и поддържа от Централния Депозитар.
По касационните жалби на [фирма], [фирма] и [фирма]:
Посочените от касаторите – ответници материалноправни въпроси относно правната същност на временните удостоверения, дали прехвърлянето с джиро на акциите, правата върху които временните удостоверения обективират, поражда транслативен ефект, въпроса за приложението на чл. 187, ал. 3 ТЗ относно действието на прехвърлянето на временните удостоверения, респективно на удостоверените с тях акции са релевантни за спора, тъй като от тях зависи изходът на делото. Тези въпроси са решени в противоречие със създадената по реда на чл. 290 ГПК задължителна съдебна практика по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, обективирана в решение № 153/14.12.2009г. по т. дело № 116/2009г. на ВКС, ТС, ІІ т. о.и решение № 204/16.04.2010г. по т. дело № 813/2008г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., съгласно която липсата на издадени от ответното акционерно дружество към датите на отделните джира акции няма за своя правна последица недействителност на прехвърлителните сделки. Когато предмет на прехвърляне са посочените във временното удостоверение поименни акции, сделката не е нищожна поради невъзможен предмет съгласно чл. 26, ал. 2 ЗЗД, обоснован с липса на тяхното реално съществуване. Поради изложените съображения въззивното решение в частта по исковете с правно основание чл. 26, ал. 2, пр. 1 ЗЗД следва да се допусне до касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по отношение на тримата ответници по исковата молба.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 214 от 19.04.2010г. по т. дело № 3416/2009г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 6 състав в следните части:
1/ с която е обезсилено решение № 473/28.05.2009г. по т. дело № 1364/2005г. на Софийски градски съд в частта, с която са отхвърлени предявените от [фирма], [населено място] срещу [фирма], [населено място] искове за установяване, че ищецът е титуляр по правата по временно удостоверение № 044/24.04.2002г. за 19 000 поименни акции с право на глас от капитала на [фирма], временно удостоверение № 054/26.04.2002г. за 20 000 поименни акции с право на глас от капитала на [фирма] и временно удостоверение № 056/26.04.2002г. за 19 000 поименни акции с право на глас от капитала на [фирма] и срещу направените временни вноски срещу тези временни удостоверения следва да получи 58 000 акции от капитала на [фирма] с номинална стойност 10 лв. на акция, и е прекратено производството по тези искове като недопустимо;
2/ с която е прието за установено по отношение на [фирма], [фирма] и [фирма], че сключеният на 30.09.2002г. между [фирма], [населено място] и [фирма] договор и джира от 02.10.2002г., с които са прехвърлени 58 000 обикновени поименни акции с право на глас от капитала на [фирма], както следва: по временно удостоверение № 044/24.04.2002г. за 19 000 поименни акции с право на глас от капитала на [фирма], временно удостоверение № 054/26.04.2002г. за 20 000 поименни акции с право на глас от капитала на [фирма] и временно удостоверение № 056/26.04.2002г. за 19 000 поименни акции с право на глас от капитала на [фирма], са нищожни поради невъзможен предмет на основание чл. 26, ал. 2, пр. 1 ЗЗД /погрешно посочено чл. 26, ал. 1, т. 1, пр. 1 ЗЗД/.
УКАЗВА на касаторите в едноседмичен срок от съобщението да представят документи за внесена държавна такса по сметка на ВКС на РБ всеки един от тях по 11 600 лв.
След представяне на вносните документи в срок делото да се докладва на Председателя на Второ отделение на Търговска колегия на ВКС на РБ за насрочване в открито заседание. При непредставяне на доказателства за внесена държавна такса в определения срок делото да се докладва за прекратяване.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 214 от 19.04.2010г. по т. дело № 3416/2009г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 6 състав в останалата обжалвана част.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.