3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 506
София, 16.04.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на петнадесети април през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:МИМИ ФУРНАДЖИЕВА ЧЛЕНОВЕ:ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
ЛЮБКА АНДОНОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ЛЮБКА АНДОНОВА
гр.дело № 2352/2013 год.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. на з. чрез процесуалния му представител главен юрисконсулт А. Г. срещу решение от 15.11.2012 г, постановено по гр.дело № 879/11 г на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение от 14.2.2010 г по гр.дело № 3012/2006 г на Софийски градски съд.С първоинстанционното решение съдът е признал за установено на основание чл.71 ал.1 т.1 вр.чл.74 ал.2 от Закона за защита от дискриминация, че от страна на М. на з. е извършено нарушение на чл.4 от същия закон, изразяващо се в пряка дискриминация, основана на възраст, в резултат на което в периода юни-август 2006 г на ищцата не е осигурен лекарствен препапарт „З.” ; на основание чл.71 ал.1 т.2 вр.чл.74 ал.2 М. на з. е осъдено да преустанови дискриминационното третиране като осигури на М. необходимото количество „З.”, да се въздържа за в бъдеще от такова поведение и на основание чл.71 ал.1 т.3 вр.чл.72 ал.2 да заплати на Е. А. М. сумата 10 001 лв представляваща неимуществени вреди за периода 1.6.2006 г-31.8.2006 г, произтекли от посоченото дискриминационно третиране.
В касационната жалба се релевират доводи за неправилност и необоснованост на решението, нарушение на материалния и процесуалния закон.
Ответницата по касационната жалба Е. М. чрез процесуалния си представител адв.К. Б. оспорва същата по съображения, изложени в писмен отговор.Подържа, че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване, отделно от това подържа, че касационната жалба е неоснователна, а обжалваното решение правилно и законосъобразно поради което моли да бъде оставено в сила.
Установено е, че през 2004 г било констатирано, че Е. М. страда от онкологично заболяване –рак на гърдата, като било проведена химиотерапия, лъчетерапия и хормонотерапия.Осъществяването на хормонотерапията включвало прием на лекарството „З.” чрез подкожни инжекции на всеки 28 дена в продължение на няколко години.Стойността на една инжекция била 400 лв.С този препарат се осъществявала химична кастрация /лекарствено премахване на функциите на яйчниците/, което спомагало при лечението на хормонално чувствителни тумори, какъвто е рака на гърдата.С указание изх.№ 91-00-135 от 30.5.2006 г М. на з. е разпоредило на ръководителите на 17 лечебни заведения, специализирани в лечението на онкологични заболявания да издават протоколи за безплатно получаване на лекарствения продукт само на жени до 35 годишна възраст.Лекарството е предоставяно на ищцата до м.юни 2006 г след което за периода юни –август 2006 г предоставянето му е преустановено по силата на горното указание. За да постанови обжалвания резултат въззивният съд е приел от правна страна, че това поведение на ответника представлява дискриминационно третиране на основание „възраст” по смисъла на чл.4 ал.1 от Закона за защита от дискриминация, поради което е уважил предявените искове.
В изложението на основанията по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК М. на з. сочи, че е налице касационното основание по чл.280 ал.1 т.2 от ГПК. Подържа, че по материално- правния въпрос „трябва ли съдът да извърши сравнение с други лица, за да установи неблагоприятното третиране на основа на принципите по чл.4 ал.1 от ЗЗДискр. съществува противоречива практика, обективирана в решение № 9601 от 9.7.2010 г по гр.дело № 16165/2009 г на Върховния административен съд, 7 отделение.
По основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.2 от ГПК.С Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009 г., ОСГТК е прието, че понятието „практика на съдилищата“ по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК не включва практиката на административните съдилища. Различният предмет на правораздаване на гражданските и административните съдилища предопределя и същностната разлика в съдебната практика, формирана по граждански и административни дела. Административните съдилища, оглавявани от Върховен административен съд, осъществяващ върховен съдебен надзор за точното и еднакво прилагане на законите в административното правораздаване, разрешават административноправни спорове относно отношения, уредени от административното право – отношения, различни по правната им природа от гражданскоправните, споровете по които са подведомствени на гражданските съдилища.
С оглед гореизложеното не се установява, че по повдигнатият от касатора материално-правен въпрос е налице противоречива практика, следователно не е налице основанието по чл.280 ал.1 т.2 от ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответницата по касация е поискала присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение пред настоящата инстанция, но не е представила доказателства да сторени такива, поради което разноски не се присъждат.
С оглед гореизложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 15.11.2012 г, постановено по гр.дело № 879/11 г на Софийски апелативен съд, ГК.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: