1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 506
гр. София, 17.09.2015 година
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на петнадесети септември през две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
Членове: Л. БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА
изслуша докладваното от съдията С. Д. ч.гр.д. № 4423/2015 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна жалба вх. № 4610/25.06.2015 г. на М. Н. Д. от [населено място], чрез процесуалния си представител адв. Р. И. от АК – П. срещу въззивно определение № 343 от 04.06.2015 г., постановено по ч.гр.д. № 319/2015 г. по описа на Пловдивския апелативен съд, с което е потвърдено разпореждане № 2728 от 02.04.2015 г., постановено по гр.д. № 653/2015 г. по описа на Пловдивския окръжен съд, с което е върната исковата молба на М. Н. Д. против Х. В. Т. и М. М. Д., и двете от [населено място], за унищожаване на припознаването поради измама, поради недопустимост на иска, като е прието, че искът е предявен след изтичане на срока по чл. 67 СК. Жалбоподателят моли да се отмени въззивното определение по съображения, подробно изложени в частната жалба.
В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК, частният касатор сочи, че обжалваното определение следва да бъде допуснато до касационен контрол, тъй като разрешаването на поставените правни въпроси, обусловили изхода на делото, e от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото – основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Поставени са следните правни въпроси: 1/ „Дали предявеният от ищеца иск позволява на съда да се произнесе по допустимостта му на базата на изложените в исковата молба фактически твърдения на ищеца или за да се прецени допустимостта му следва да се съберат по надлежния ред писмени доказателства” и 2/ „Може ли съдът да прави предположения, а следва да гради съдебните си актове на базата на съществуващи и доказани факти и обстоятелства, установени и доказани с доказателствата и средствата, предвидени в ГПК”.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като констатира, че обжалваното определение е въззивно и с него е потвърдено първоинстанционно разпореждане за връщане на искова молба, с което се прегражда производството по делото, намира, че то подлежи на касационно обжалване, съгласно чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е редовна по смисъла на чл. 260 и чл. 261, чл. 278, ал. 4, вр. с чл. 284, ал. 2 ГПК.
След преценка на доводите на частния жалбоподател и обстоятелствата по делото, съдът намира следното:
За да постанови определението си въззивният съд е приел, че правилно първоинстанционният съд е върнал исковата молба, с която частният касатор е предявил иск с правно основание чл. 67 СК за унищожаване поради измама на извършено от него припознаване. Изложени са съображения, че искът е недопустим, тъй като е предявен след изтичане на преклузивния срок по чл. 67 СК. В тази връзка въззивният съд е приел, че едногодишният срок е изтекъл много преди завеждане на исковата молба на 27.02.2015 г., както и че е правилен изводът на първоинстанционния съд, въз основа на признанията на ищеца и събраните доказателства – удостоверение за раждане на М. М. Д., [дата на раждане] , въз основа на акт за раждане № 0512/14.11.2011 г., че при издаването на удостоверението за раждане ищецът е вписан като баща на детето, т.е. преди 14.11.2011 г. ищецът е подал декларация за припознаване на детето, както и че припознаването е извършено преди съставянето на акта за раждане и срокът е започнал да тече на 14.11.2011 г.
Съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК, ако са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане до касационен контрол, Върховният касационен съд е компетентен да разгледа частна жалба срещу определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото, както и определения, с които се дава разрешение по същество на други производства или се прегражда тяхното развитие. За да са налице основанията за допускане до касационно обжалване, следва с въззивното определение съдът да се е произнесъл по даден правен въпрос от естество, от което зависи изхода на спора и който да е решен в противоречие с практиката на ВКС, да е разрешаван противоречиво от съдилищата, както и да е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Посоченото в изложението по чл. 280, ал. 1 ГПК основание за допускане на касационно обжалване е, че обжалваното въззивно определение е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Съобразно приетото в т. 4 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г., постановено по тълк. дело № 1/2010 г., хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК е налице в случаите, когато съдът се е произнесъл по правен въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалваното въззивно решение /определение/ и е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Точното прилагане на закона и развитието на правото по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК формират общо правно основание за допускане на касационно обжалване, което е налице във всички случаи, при които приносът в тълкуването осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира, следното:
Поставените в изложението по чл. 280, ал. 1 ГПК правни въпроси имат фактически характер, поради което не се явяват обуславящи за изхода на делото, т.е. в случая не е налице общото основание на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване. В конкретния случай е предявен иск за унищожаване на припознаването, който е личен и съгласно закона срокът за предявяването му е преклузивен. Съгласно разпоредбата на чл. 67 СК правото на иск принадлежи на припознаващия и това право може да бъде упражнено в едногодишен срок. Началото на преклузивния срок за предявяване на иска за унищожаване на припознаването законодателят е обусловил в зависимост от вида на релевирания порок. Когато се поддържа основание за унищожаване на припознаването поради грешка или измама, искът следва да се предяви в едногодишен срок от припознаването, поради заплашване – в едногодишен срок от прекратяване на заплашването, а при недееспособност – в едногодишен срок от придобиване на дееспособността. Семейният кодекс, с оглед принципа за стабилност и закрила правата и интересите на детето, е установил кратки срокове във връзка с исковете за оспорване на произход, за спазването на които съдът следи служебно. Спазването на срока за предявяване на иска следва да бъде установено, за да се допусне разглеждането му по същество, като според разпоредбата на чл. 130 ГПК, когато съдът констатира, че предявеният иск е недопустим, връща исковата молба. Съгласно чл. 127, ал. 2 ГПК, ищецът има задължение да посочи доказателствата и конкретните обстоятелства, които ще доказва с тях, както и да представи заедно с исковата молба всички писмени доказателства. Когато е налице неяснота или непълнота в изложението на обстоятелствената част на исковата молба, съдът по реда на чл. 129 ГПК, съобщава на ищеца допуснатите нередовности, като му дава възможност в едноседмичен срок да ги отстрани. В случая въззивният съд е изградил решаващите си изводи въз основа на признание на факти от страна на ищеца, както и от представен от него като доказателство официален документ, който се ползва с материална доказателствена сила за удостоверените в него факти и обстоятелства. Доказателствената тежест за предявяване на иска в законоустановения преклузивен срок принадлежи на ищцовата стана и последица от неизпълнението на това задължение, че срокът е спазен, е недопускането му до разглеждане по същество и прекратяване на производството по делото. В заключение следва да се посочи, че разпоредбата на чл. 67 СК е ясна и не се нуждае от тълкуване, а по приложението й е създадена задължителна съдебна практика, която не се нуждае от промяна, поради което не е налице и основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение приема, че въззивното определение не следва да се допусне до касационен контрол, тъй като не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, поради което:
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно определение № 343 от 04.06.2015 г., постановено по ч.гр.д. № 319/2015 г. по описа на Пловдивския апелативен съд по частна касационна жалба вх. № 4610/25.06.2015 г. на М. Н. Д. от [населено място].
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: