О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 506
София, 19.09.2018 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – търговска колегия, второ търговско отделение, в закрито заседание на четиринадесети септември две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: Камелия Ефремова
Членове: Бонка Йонкова
Евгений Стайков
като изслуша докладваното от съдията Е.Стайков ч.т.д. №2054/2018г. по описа на ВКС, ТК, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.3, т.1 ГПК, образувано по частна касационна жалба на Национална агенция за приходите (НАП) срещу определение №473 от 23.07.2018г., постановено по ч.в.т.д.№338/2018г. по описа на Варненски апелативен съд, с което е потвърдено определение №1643 от 14.05.2018г. по т.д.№1328/2016г. на Варненски окръжен съд.
В частната касационна жалба се поддържа, че обжалваното определение е неправилно поради нарушение на съдопроизводствените правила, както и че е необосновано като постановено въз основа на неправилни правни констатации. Сочи се, че незаконосъобразно в производството по несъстоятелност е назначен особен представител на ответното дружество в ликвидация като се излагат съображения, че разпоредбата на чл.29, ал.2 ГПК не е следвало да бъде приложена поради липсата на законови предпоставки за това. Твърди се, че дружество в ликвидация се представлява от ликвидатора, както и че в случаите, когато собственик на Е. в ликвидация е юридическо лице, неговият ръководител или определено от него лице, управлява, съответно представлява едноличното дружество. Претендира се отмяна на обжалваното определение и връщане на делото на Варненски окръжен съд за продължаване на съдопроизводствените действия по т.д.№1328/2016г. на Варненски ОС.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са формулирани следните правни въпроси, които според касатора обуславят наличието на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 и чл.280, ал.2 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното определение, а именно:
1. „Приложима ли е разпоредбата на чл.29, ал.2 ГПК във висящо производство по отношение на еднолично дружество с ограничена отговорност, прекратено с решение на окръжния съд по иск на прокурора с правно основание чл.155, т.3 ТЗ?”. Твърди се, че въпросът е решен в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение №803/13.01.2011г. по гр.д.№1236/2010г. на ВКС, ІІІ г.о. и определение №457/03.08.2015г. по ч.т.д.№1473/2016г. на ВКС, ІІ т..о.
2. „Приложението на чл.29, ал.2 от ГПК, без да е налице фактическият състав на разпоредбата, представлява ли съществено процесуално нарушение? Не следва ли да бъдат кумулативно налице предпоставките на чл.29, ал.2 ГПК, дори в случай, че посочената норма се прилага по аналогия във висящо производство по отношение на еднолично дружество с ограничена отговорност, прекратено с решение на окръжния съд по иск на прокурора с правно основание чл.155, т.3 ТЗ?. Според касатора въпросът е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Върховен касационен съд, търговска колегия, състав на второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите на касатора по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното:
Частната касационна жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страни в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
С обжалваното определение въззивният състав от Варненски апелативен съд е потвърдил определение №1643/14.05.2018г. по т.д.№1328/2016г. на Варненски окръжен съд, с което е прекратено производството по несъстоятелност, образувано по молбата на НАП по чл.625 ТЗ против „Аукторис сийлънтс енд полимерс” ЕООД (в ликвидация)-гр.Варна.
Въззивният състав е приел за установено, че дружеството-длъжник в производството по несъстоятелност, още преди подаване на молбата от кредитора, е в производство по ликвидация по решение на съда по реда на чл.155 т.3 от ТЗ, тъй като в продължение на три месеца дружеството е нямало вписан управител. Посочил е, че назначените последователно от Агенцията по вписванията ликвидатори, включително и последният вписан ликвидатор, не са дали изискуемото съобразно чл.266 ТЗ нотариално заверено съгласие с образец от подписа им. Отразил е, че едноличен собственик на капитала на длъжника е „Бросс Холдинг“ АД (в несъстоятелност), чиито членове на Съвета на директорите са били заличени от търговския регистър по реда на чл.233 от ТЗ и че към датата на откриване на производство по несъстоятелност това дружество няма вписани членове на СД, които да го представляват.
Според апелативният състав в производството по молба на кредитор за откриване на производство по несъстоятелност длъжникът следва да се представлява от своите представителни органи като в настоящия случай на основание чл.269 от ТЗ това е ликвидаторът на дружеството. Посочил е, че за да бъде завършен фактическият състав по назначаването на ликвидатор от Агенцията по вписванията е необходимо същият да е вписан по партидата на търговеца и да е дал изискуемото съобразно чл.266, ал.3 от ТЗ и чл.135, ал.1 от Наредба №1/14.02.2007г. за водене, съхраняване и достъп до ТР и до РЮЛНЦ нотариално заверено съгласие с образец от подписа, от което следва, че до представянето му назначеният от АВ ликвидатор не може да представлява дружеството. Съдът е посочил, че в случая дружеството-длъжник в ликвидация съществува в правния мир, но няма орган, който да изявява неговата воля, което представлява пречка за извършване на съдопроизводствени действия по образуваното срещу него производство. Отделно в случая не може да намери приложение нормата на чл.30 ал.2 от ГПК, тъй като дружеството – ответник няма вписани управители, както е неприложима и нормата на чл.147, ал.1 от ТЗ, тъй като собственикът на капитала няма вписани представляващи го лица.
Въззивният състав е обосновал законосъобразността на приложението от първоинстанционния съд на нормата на чл.29 ГПК за назначаването в процеса на особен представител на ответното дружество за сметка на молителя по чл.625 ТЗ с факта, че периодът, в който от АВ бъде назначен ликвидатор и той даде съгласие за това е неопределен, като по този начин до назначаването на ликвидатор от АВ не могат да бъдат извършвани процесуални действия. В тази връзка фактически е потвърдено становището на първата инстанция, че производството по несъстоятелност е с особен характер, имащо за цел постигане максимално бързо удовлетворяване на кредиторите, и че чрез назначаването на особен представител по чл.29, ал.2 ТЗ не се препятства молителя да реализира правата си. В заключение в обжалваното определение е посочено, че доколкото в указания срок от окръжния съд молителят не е представил доказателства за внесена сума за възнаграждение за особен представител, производството по делото е било прекратено правилно.
Настоящият касационен състав намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното определение.
Според задължителните указания в т.1 от Тълк. решение №1/19.02.2010г. по т.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС, допускането на касационно обжалване се предопределя от поставянето от касатора на правен въпрос, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело като по отношение на този въпрос следва да са осъществени някои от допълнителните предпоставки по т.1 – т.3 на чл.280, ал.1 ГПК. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства.
Нито един от формулираните от касатора в изложението по чл.284, ал.3 т.1 ГПК въпроси не може да обуслови допускане на касационно обжалване на въззивното определение. Въпросът: „Приложима ли е разпоредбата на чл.29, ал.2 ГПК във висящо производство по отношение на еднолично дружество с ограничена отговорност, прекратено с решение на окръжния съд по иск на прокурора с правно основание чл.155, т.3 ТЗ?” не е решен в противоречие с практиката на ВКС по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, която допуска приложението на чл.29, ал.2 ГПК във висящо производство по отношение на търговско дружество-длъжник в ликвидация (в този смисъл е разрешението дадено в решение №73/17.10.2017г. по т.д. № 1465/15г., ВКС, ІІ т.о. според което „за времето до назначаването на ликвидатор, дружеството може редовно да се представлява от назначен от съда особен представител по аналогия с чл.29, ал.2 ГПК). Без значение за допустимостта за прилагане на разпоредбата на чл.29, ал.2 ГПК е дали се касае за еднолично търговско дружество и дали дружеството е прекратено на основание чл.155 т.3 ТЗ или по чл.157 ал.1 ТЗ. Следва да се отбележи, че цитираната от касатора съдебна практика на ВКС е неотносима за процесния случай, при който липсва назначен ликвидатор на дружеството-длъжник въпреки предприетите от съда действия и при който собственикът на капитала на едноличното дружество няма вписани представляващи лица.
Въпросите: „Приложението на чл.29, ал.2 от ГПК, без да е налице фактическият състав на разпоредбата, представлява ли съществено процесуално нарушение? Не следва ли да бъдат кумулативно налице предпоставките на чл.29, ал.2 ГПК, дори в случай, че посочената норма се прилага по аналогия във висящо производство по отношение на еднолично дружество с ограничена отговорност, прекратено с решение на окръжния съд по иск на прокурора с правно основание чл.155, т.3 ТЗ? не могат да обосноват наличието на общото основание за допускане на касация по чл.280, ал.1 ГПК, тъй като не са обусловили решаващите изводи на съда. Въззивният състав е приел, че са налице предпоставките за прилагане на чл.29, ал.2 ГПК по аналогия ( при липса на ликвидатор и необходимост от ускорени процесуални действия с оглед характера на производството по несъстоятелност). В тази връзка въпросите на касатора съдържат негово твърдение за липса на фактически състав по чл.29, ал.2 ГПК, което не е прието с въззивното решение. Дали действително са били налице предпоставките по чл.29, ал.2 ГПК за назначаване на особен представител на ответното дружество, е въпрос по правилността на обжалваното определение, която не може да бъде преценявана в производството по допускане на касационно обжалване.
Не следва да бъде допускано касационно обжалване и на посоченото от касатора основание по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК, доколкото обжалваното определение не е очевидно неправилно, тъй като то нито е постановено в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, търговска колегия, състав на второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №473 от 23.07.2018г., постановено по ч.в.т.д.№338/2018г. по описа на Варненски апелативен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :