О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 506
С., 22.06.2018 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на седемнадесети април, две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: МАРИО ПЪРВАНОВ
Членове: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА МАЙЯ РУСЕВА
изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 4596/2017 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място], чрез пълномощника адвокат С. В., срещу решение №1929 от 09.08.2017 г. по в. гр. дело № 891/2017 г. на Софийския апелативен съд, с което е потвърдено решение №8132 от 09.11.2016 г. по гр. дело №3887/2013 г. на Софийския градски съд. С първоинстанционното решение касаторът е осъден да заплати на Д. А. А., гражданин на Великобритания и С. Г., гражданин на Германия, сумата 15 924.30 евро на основание чл.92 ЗЗД, ведно със законната лихва върху нея от 20.03.2013 г. до изплащане и.
Ответниците по касационната жалба Д. А. А. и С. Г., двамата със съдебен адрес – [населено място], чрез адвокат Н. И., оспорват жалбата и излагат съображения, че не са налице предпоставките за допускане до касационно обжалване, а по същество – считат касационната жалба за неоснователна. Претендират се направените в касационното производство разноски.
В. съд е приел за установено по делото, че с предварителен договор от 02.08.2008 г. между ответника по иска като продавач и ищците като цесионери по договор за прехвърляне на права от 30.07.2008 г., сключен между тях и [фирма], страните по делото са постигнали съгласие при условията на чл.19 ЗЗД дружеството да продаде, а физическите лица да купят недвижим имот – апартамент, находящ се в [населено място]. Уговорената продажната цена към момента на подписване на договора е платена изцяло на продавача от цедента по договор за прехвърляне на права от 02.08.2008 г. В чл.18 от договора е уговорена неустойка в размер на 0.1% от сумата за всяка седмица на забава, ако продавачът забави виновно строителството или сключването на окончателен договор с нотариален акт. С чл. 19 е уговорено, че при неспазване на сроковете повече от 3 месеца, а и в други случаи на съществено нарушение на договора от страна на продавача, купувачите имат право да получат от продавача неустойка в размер на сумата, платена по договора за прехвърляне на права от 02.08.2008 г. до деня на развалянето на договора, плюс 5%. Съгласно представени по делото договор за прехвърляне на права от 02.08.2008 г. и предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 24.07.2008 г. [фирма] като цедент и Д. А. А. и С. Г. като цесионери /купувачи/, са се съгласили, че цедентът прехвърля, а цесионерът приема правата по предварителен договор от 05.10.2007 г. за процесния апартамент, за да придобие собствеността върху него, като цесионерите се задължават да заплатят общата сума от 74 963 евро при уговорени срокове и падежи. [фирма] се е задължило да продаде на [фирма] недвижим имоти. Съгласно договор за прехвърляне на права и задължения от 02.02.2010 г., [фирма] прехвърля на [фирма] всички свои права и вземания в качеството си на кредитор към третите лица по сключени и действащи договори за прехвърляне на права и задължения въз основа на договор за покупко-продажба на недвижим имот от 24.07.2008 г.
Според въззивния съд е предявен иск с правно основание чл.92 ЗЗД за заплащане на неустойка, която е предварително установена отговорност на длъжника в случай на неизпълнение да се даде на кредитора имуществена ценност. Задължението за неустойка става изискуемо в случай на неизпълнение на главното задължение и е форма на обезщетение на вредите от неизпълнението, тъй като задължението за неустойка се поражда от факта на неизпълнение на това договорно задължение, което тя обезпечава и обезщетява. Между страните не се спори, че продавачът по предварителния договор от 02.08.2008 г. не е изпълнил задълженията си да изгради недвижимия имот и да прехвърли същия на купувачите в уговорения срок. Това прави задължението за неустойка изискуемо. В случая не може да се изведе неизправност на страната, която претендира неустойка от възраженията, които прави [фирма], касаещи договора за прехвърляне на права от страна на трето лице по делото – [фирма] на ищците. В настоящето производство не е страна посоченото дружество, а трето лице за този договор не може да оспорва наличието на съгласие от страна на същото за сключване на договора от 02.08.2008 г. и дали е налице изпълнение по този договор. Такова право не произтича и от договор от 02.02.2010 г., по силата на който [фирма] е прехвърлило права и задължения на [фирма], тъй като това би довело до сливане на качеството на продавач и купувач от страна на ответното дружество. [фирма] не е страна в облигационните правоотношения между цедента и цесионера, и като трето лице не може да оспорва договор, по който не е страна и отношенията по договора от 02.08.2008 г. не могат да бъдат предмет на правния спор по делото. Изпълнението на задълженията по друг договор са ирелевантни по претенция за неустойка за неизпълнение по процесния договор, независимо че на негова база е сключен и предварителният договор от 02.08.2008 г. Това, че има връзка между двата договора, не води до извод, че недействителността на единия и неизпълнението му, водят до извод за липса на изправна страна по процесния по делото договор. С оглед уговорения в чл.19 от договора конкретен размер на неустойката, а именно сумата от 74 963 евро с 5% върху нея, исковата претенция по чл.92 ЗЗД, предявена като частична за сумата от 15 924.30 евро, се явява основателна и доказана и следва да бъде уважена.
В изложението по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК касаторът твърди наличие на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по материалноправния въпрос относно възможността да бъде уважен иск за неустойка при доказано неизпълнение от страна на ищците. Според жалбоподателя този въпрос в обжалваното въззивно решение е разрешен в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в: решение № 156 от 16.06.2016 г. по гр. дало № 6042/2015 г. на ІV г.о., решение № 167 от 26.01.2012 г. по т.д. № 666/2010 г., решение № 16 от 28.02.2013 г. по т.д. № 218/2012 г. на ІІ т.о., решение № 216 от 02.08.2016 г. по т.д. № 2411/2014 г. на І т.о., решение № 94 от 09.07.2015 г. по т.д. № 2094/2014 г. на ІІ т.о., решение № 67 от 30.07.2014 г. по т.д. № 1843/2013 г. на ІІ т.о., решение № 137 от 25.06.2010 г. по т.д. № 888/2009 г. на ІІ т.о., решение от 16.02.2011 г. по гр. дело № 906/2009 г. на ІV г.о., решение от 23.12.2010 г. по гр. дело № 1831/2009 г. на ІV г.о., определение № 227 от 14.02.2013 г. по гр. дело № 1024/2012 г., определение № 227 от 13.03.2013 г. по т.д. № 403/2012 г., решение № 105 от 02.07.2014 г. по т.д. № 2617/2013 г., решение № 151 от 09.12.2014 г. по т.д. № 2617/20213 г. на І т.о. и решение № 37 от 28.02.2017 г. по гр. дело № 50235/2016 г. на ІV г.о. Освен това в противоречие със задължителната съдебна практика на ВКС / решение от 16.02.2016 г. по гр. дало № 906/2009 г. на ІV г.о., решение от 23.12.2010 г. по гр. дало № 1831/2009 г. на ІV г.о./ е разрешен и въпросът за задължението на съда по чл.20 ЗЗД при тълкуването на договорите да се търси действителната обща воля на страните с оглед обвързаността им и с друг договор.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решение №1929 от 09.08.2017 г. по в. гр. дело № 891/2017 г. на Софийския апелативен съд.
Допускането на касационно обжалване на въззивното решение съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС – т. 1, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. М. или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Жалбоподателят е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода на делото. Основателността на искането за допускане на касационен контрол се преценява само с оглед конкретните правни разрешения на въззивния съд, обусловили изхода на спора, доколкото във връзка с тях касаторът е формулирал относим правен въпрос. В производството по чл. 288 ГПК не може да бъде проверявано дали мотивите на въззивното решение са правилни. Съгласно разясненията на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС се преценяват предпоставките на закона по чл. 280 ал.1 ГПК, но само по формулирани от касаторите правни въпроси, които не следва да дублират касационните отменителни основания по чл. 281 ГПК. Правните въпроси следва да са изведени от решаващите изводи на съда, да се отнасят до приложението на конкретна правна норма и да е обяснено значението им за спора, а относно последното няма надлежна обосновка в представеното изложение.
Първият повдигнат правен въпрос не е обусловил решаващите изводи на въззивната инстанция, защото е прието за установено по делото пълното изпълнение на задълженията на ищците по предварителния договор. Вторият повдигнат въпрос е обусловил изхода на спора, но въззивният съд е съобразил задължителната съдебна практика и е изложил подробни мотиви каква е действителната обща воля на страните с оглед обвързаността им и с други договори с трети лица.
Съобразно изхода на спора, на ответниците Д. А. А. и С. Г., трябва да се присъдят 3911.66 лв. деловодни разноски, представляващи изплатено адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №1929 от 09.08.2017 г. по в. гр. дело № 891/2017 г. на Софийския апелативен съд
ОСЪЖДА [фирма], [населено място], да заплати на Д. А. А. и С. Г., двамата със съдебен адрес – [населено място], 3911.66 лв. деловодни разноски.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.