О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 506
София, 24.07.2019 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 04.06.2019 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ
ГАЛИНА ИВАНОВА
като изслуша докладваното
от председателя ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
т.дело № 1084 /2019 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на „Ю. БЪЛГАРИЯ” АД, гр.София против въззивното решение на Великотърновския апелативен съд № 30 от 08.02.2019 г., постановено по в.т.д.№ 339/18 г., в частта, с която е потвърдено постановеното по реда на чл.250 ГПК решение на Габровския окръжен съд № 305 от 15.08. 2018 г., с което е допълнено решението на същия съд № 83 от 01.06.2018 г., двете по т.д. № 92/ 2017 г. и е отхвърлена молбата на настоящия касатор за обявяване „А. МЕНИДЖМЪНТ” О.(н), гр.София в несъстоятелност и прекратяване на дейността му при условията на чл. 630, ал.2 ТЗ( едновременно с решението за откриване на производството по несъстоятелност).
С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното решение , по съображения за необоснованост, допуснато нарушение на закона и на съществените съдопроизводствени правила – касационни основания по чл.281, т.3 ГПК.
Основното възражение на касатора е срещу законосъобразността на извода на въззивния съд, че видът на активите на длъжника – О., както и приходите от тях са обстоятелства правноирелевантни за приложението на чл.630, ал.2 ТЗ. Счита, че доколкото краткотрайните активи, съобразно съставения от А. МЕНИДЖМЪНТ” О.(н), баланс за 2017 г.,са в размер, който не би могъл да удовлетвори дори само вземането на касатора, а дълготрайните материални активи (земя и сграда) са с балансова стойност 34 566 000лв., то при приетите вземания на кредиторите обявени по партидата му в Търговския регистър от над 60 млн.лева, общият годишен доход от тези активи не покрива дори законните лихви върху кредиторовите вземания за 1 месец.
Следователно налагащото се по тази причина осребряване на дълготрайните материални активи, означава, че възможностите да продължаване дейността на ответника и за оздравяване на предприятието му са минимални, а рискът от увреждане масата на несъстоятелността – значителен.
В изложение към касационната жалба по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът обосновава касационно обжалване по приложно поле с предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК по отношение на определените за значими за изхода на делото правни въпроси: 1.”Видът на активите на длъжника и приходите от тях представляват ли обстоятелства с правно значение при преценка на възможността за увреждане масата на несъстоятелността при продължаване дейността на несъстоятелния длъжник по чл.630, ал.2 ТЗ?;
2.”Икономическото състояние на длъжника, съответно увеличаване задлъжнялостта му през последната изтекла календарна година, представлява ли обстоятелство с правно значение при преценка на възможността за увреждане масата на несъстоятелността при продължаване дейността на несъстоятелния длъжник по чл.630, ал.2 ГПК?”
За илюстрация на визираното противоречие е цитирана казуална практика на ВКС: решение № 678 от 29.04.2003 г., по гр.д.№ 244/2002 г. на V г.о. и определение № 943 от 14.12.2016 г., по т.д.№ 2062/2016 г. на І т.о.
Евентуално въведеното селективно основание по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК е аргументирано с необходимостта от точно тълкуване и прилагане на нормата на чл.630, ал.2 ТЗ, доколкото до момента в съдебната практика не са установени конкретни критерии, въз основа на които би могла да се приеме, че има вероятност от увреждане на масата на несъстоятелността при продължаване дейността на длъжника.
Поради това дори и тази преценка да е в известен смисъл субективна, то според жалбоподателят отговорът на въпроса за значението на видът на активите на длъжника в хипотезата на чл.630, ал.2 ТЗ ще се внесе необходимата яснота в съдебната практика относно приложението на сочената правна норма.
Ответникът по касационната жалба кредиторът „К. СТРОЙ”Е., [населено място] възразява по основателността й, излагайки подробни аргументи както за липса на правен интерес за жалбоподателя, предвид откритото производство по несъстоятелност спрямо длъжника, имащо незабавно действие, така и поради отсъствие на поддържаните допълнителни селективни основания за допускане на касационно обжалване.
Насрещната по касационната жалба страна „А. МЕНИДЖМЪНТ” О. (н) изразява несъгласие с искането за достъп до касация, като се позовава на етапа, на който се намира откритото спрямо него производството по несъстоятелност със съдебния акт по чл. 630, ал.1 ТЗ – осребряване имуществото му на длъжник и на отсъствие на формулиран от жалбоподателя правен въпрос по см. на чл.280, ал.1 ГПК, отговарящ на разяснени в т.1 на ТР№ 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС критерии.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл.288 ГПК, намира:
Касационната жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.633, ал.1 ТЗ от надлежна страна във въззивното производство срещу подлежащ на касационен контрол въззивен съдебен акт и е процесуално допустима.
За да потвърди постановеното по реда на чл.250 ГПК първоинстанционно решение на Габровския окръжен съд, предмет на подадената касационна жалба, въззивният съд е приел, че не са налице предпоставките на чл. 630, ал.2 ТЗ за обявяване на „А. МЕНИДЖМЪНТ” О.,(н) гр. София в несъстоятелност и прекратяване на дейността му едновременно с откриване на производството по несъстоятелност спрямо същото търговско дружество, с начална дата -31.12.2016 г., позовавайки се на липса на ангажирани по делото доказателства, че продължаването на дейността създава очевидна опасност за увреждане масата на несъстоятелността.
Изложени са съображения, че доколкото стойностите и вида на активите на длъжника „А. МЕНИДЖМЪНТ”О., (н), както и съпоставката им с пасивите, вкл. задълженията, които има, са обстоятелства, съобразени при определяне показателите на неговото финансово състояние, а чрез тях за изпадането му или не в състояние на неплатежоспособност, то същите нямат това определящо значение и за разглежданата хипотеза на чл.630, ал. 2 ТЗ.
Посочено е също, че доколкото в хипотезата на обявяване длъжника в несъстоятелност с прекратяване на дейността му на анализ подлежи само поведението на длъжника след откриване производството по несъстоятелност и определената начална дата на неговата неплатежоспособност с решението по чл.630, ал.1 ТЗ, то договорът за наем на притежавания от „А. МЕНИДЖМЪНТ”О., (н) недвижим имот – хотел „Дива” в [населено място], [община], безспорно сключен преди започване на производството по несъстоятелност, не се явява очевидно увреждащ масата на несъстоятелността по см. на чл. 630, ал.2 ТЗ, поради което не е споделено твърдяното в обратен смисъл от кредитора „Ю. БЪЛГАРИЯ” АД, гр.София.Приетото отсъствие на основанието по чл.630, ал.2 ТЗ е допълнително аргументирано и с добросъвестността на длъжника, индиция за която обективна предпоставка, е предоставената на временния синдик, след съдебното решение за откриване на производство по несъстоятелност, цялата счетоводна документация, намираща се на разположение на дружеството- длъжник.
Съобразени решаващите мотиви в обжалваното въззивно решение позволява да се приеме, че искането за допускане на касационно обжалване е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение.
Според задължителните постановки в т.1 на ТР № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС изведеният от касатора правен въпрос трябва да е обусловил решаващите правни изводи на съда по предмета на спора.
В случая първият от поставените от касатора въпроси няма самостоятелно обуславящо значение за изхода на делото, т.е. само отговорът на същия не би могъл да обуслови различен от постановения от въззивния съд краен правен резултат и поради това не обосновава общото основание по чл.280, ал.1 ГПК.
Според горецитираната задължителна практика на ВКС липсата на общо основание по чл. 280, ал. 1 ГПК е достатъчно съображение за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат от състава на касационната инстанция въведените от касатора допълнителни селективни основания.
Но дори да се приеме тезата на касатора, че така формулираният материалноправен въпрос № 1 попада в обхвата на чл.280, ал.1 ГПК, то недоказани са и поддържаните критерии за селекция по т.1 и т.3 на чл.280, ал.1 ГПК.
Посочената във вр. с първия критерий за селекция практика на ВКС не създава твърдяното противоречие. Отделно е, че позоваването на същата е и в известен смисъл некоректно, тъй като постановеното по реда на чл.288 ГПК определение № 943 от 14.12.16 г., по т.д.№ 2062/16 г. на І т. о., съгласно задължителните разяснения в т.2 на ТР №1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, не се включва в казуалната практика на ВКС по см. на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, а с решение № 678 от 29.04.2003 г., по гр.д. № 244 / 2002 г. на V гр.о. е даден отговор на въпроса дали направеното искане за откриване на производство по несъстоятелност по чл.632 ТЗ за първи път пред въззивната инстанция е допустимо, какъвто не е бил предмет на обсъждане от въззивния съд в обжалвания съдебен акт.
Що се касае до изразеното в мотивите на същия съдебен акт разбиране, че опасност от увреждане масата на несъстоятелността съществува, само ако по делото се установи, че икономическото състояние на длъжника е толкова лошо, че при по-нататъшното извършване на стопанската му дейност не само, че няма да бъдат покрити загубите, но тя ще доведе до увеличаване задлъжнялостта на търговеца чрез нарастване на производствените му разходи и без реализиране на приходи, то приетото в обжалваното въззивно решение, е в пълно съгласие със същото.
Правилността на преценката на Великотърновския апелативен съд, че нито предприетият преди откриване на производството по несъстоятелност на „А. МЕНИДЖМЪНТ” О., способ за реализиране на приходи (отдаване под наем на част от дълготрайните активи), нито продължаване дейността на длъжника след постановяване на решение по чл. 630, ал. 1 ТЗ създават опасност за увреждане масата на несъстоятелността, извършена въз основа на ангажираните по делото доказателства, която всъщност касаторът оспорва, като ирелевантна към предпоставките за достъп до касация, различни от касационните основания по чл.281, т.3 ГПК, не е обект на проверка в производството по чл.288 ГПК.
Вторият поставен от касатора правен въпрос има обуславящо значение за решаващата правна воля на въззивния съд, обективирана в обжалваното решение и обосновава общото селективно основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК.
Неоснователни и по отношение на същия са въведените допълнителни критерии за селекция.
С формираната по реда на чл.290 ГПК казуална практика на ВКС, израз на която са служебно известните на настоящия съдебен състав решения на ВКС, ТК по т.д.№ 2855 / 2015 г. и по т.д.№ 3286/13 г. и др., е даден косвен отговор на този въпрос. Прието е, че преценката, която решаващият съд следва да направи за опасността от увреждане масата на несъстоятелността с оглед продължаване дейността на дружеството длъжник, е не само субективна, но и обективна -предхождаща първата и изградена въз основа на установените в хода на процеса критерии, които следва да предпоставят извод за възможна бъдеща увреда, без да е необходимо да е установено действително увреждане.
Излагайки подробни съображения във вр. с възможността, чрез продължаване дейността на длъжника, при това му финансово положение, послужило за откриване на производството по несъстоятелност, да се създаде опасност за увреда масата на несъстоятелността, за поведението на длъжника, свързано с тази дейност, вкл. оказване или не на необходимото съгласие по чл.640, ал.1 ТЗ, както и за значението на извършените от него предходни сделки, съобразно ангажираните по делото доказателства, Великотърновският апелативен съд не се е отклонил от практиката на ВКС по приложението на чл.630, ал.2 ТЗ в сочената хипотеза.
При наличие на формирана трайно непротиворечива практика на ВКС по приложението на сочената правна норма, по отношение на която не е доказана обществена и правна необходимост нито от осъвременяване или промяна, нито от корективно тълкуване, селективното основание по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК е неприложимо, съгласно задължителните указания в т.4 на ТР №1/ 19. 02.2010 г. на ОСГТК на ВКС.
Ответниците по касационната жалба не са претендирали деловодни разноски, поради което при този изход на делото в производството пред касационната инстанция и процесуалното правило на чл.78, ал.3 ГПК съставът на ВКС,ТК не се произнася по отговорността за същите.
Мотивиран от горното, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Великотърновския апелативен съд № 30 от 08.02.2019 г., постановено по в.т.д.№ 339/18 г..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: