О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 506
гр.София,
29.10.2018г.
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и шести октомври две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВЕСКА РАЙЧЕВА
Членове: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д. № 3805 описа за 2018 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК
Обжалвано е определение № 2551 от 09.08.2018 г., постановено по гр.д. № 3594/2018 г. по описа на Софийски апелативен съд, с което е оставена без разглеждане като недопустима частна жалба на П. Д. С. срещу определение № 7873 от 04.04.2018 г. по гр.д. № 2369/2018 г. на Градски съд – София, III-б въззивен състав в частта, с която съдът се е произнесъл по доказателствените искания на въззивника.
Частният жалбоподател П. Д. С., поддържа, че обжалваното определение е неправилно поради нарушения на процесуалния закон и необоснованост по изложени в жалбата съображения. Навеждат се доводи, че съдът неправилно е отказал да назначи съдебно-счетоводна и графологическа експертиза по делото, както и да спре производството.
Ответникът [фирма], в писмено становище поддържа, че частната жалба е неоснователна.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., при тези данни, приема за установено следното:
Жалбата е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна и е допустима.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
За да постанови обжалваното определение за без разглеждане на подадената от П. Д. С. частна жалба, Софийският апелативен съд е съобразил, че предмет на обжалване пред него е било определение на Градски съд – София в частта му, с което е отказано събиране на писмени доказателства и откриване на производство по чл. 193 ГПК. Прието е, че определенията на съда по доказателствените искания на страните не подлежи на наинстанционен контрол, тъй като липсва акт, който да прегражда по-нататъшното развитие на делото /чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК/, нито обжалването му е изрично предвидено в закона /чл. 274, ал.1, т. 2 ГПК/.
Определението е правилно.
Съгласно разпоредбата на чл. 274, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК на частно обжалване подлежат определенията и разпорежданията на съдилищата, които преграждат по-нататъшното развитие на делото или за които обжалването е изрично предвидено в закона. С посочената разпоредба процесуалният закон въвежда правилото за принципната необжалваемост на съдебните определения и разпореждания, от който са предвидени лимитивно изброени в отделните му разпоредби изключения. Определенията, с които съдът се произнася по доказателствените искания на страните, по въпросите за това дали доказателствата са необходими, относими или допустими и дали те подлежат на установяване в съдебното дирене с посочените доказателствени средства, не попадат в нито една от двете изрично посочени в разпоредбата на чл. 274, ал. 1 ГПК съдебни определения, срещу които може да се подава частна жалба. В закона отсъства изрична процесуална разпоредба, която предвижда обжалваемост на посочената категория съдебни определения, а освен това последните не преграждат развитието на делото, тъй като то продължава своя ход между страните до приключването му с решение относно спорното материално субективно право. Допуснатите процесуални нарушения от съда, свързани с доказателствената дейност и установяването на истината в процеса, подлежат на инстанционна проверка от по-горните по степен съдилища чрез обжалване на съдебното решение, с което съдът се е произнесъл по гражданскоправния спор. Нарушенията при събирането на доказателствата могат да съставляват съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което обуславя порочността на постановеното решение и представлява въззивно и касационно основание за обжалването му (чл. 281, т. 3 ГПК).
В конкретния случай, жалбоподателят П. С. е обжалвал пред апелативния съд определение, с което е отказано събиране на писмени доказателства и откриване на производството по чл. 193 ГПК по отношение на оспорени документи. Правилно съдът е приел, че това определение не подлежи на съдебно обжалване, поради което изводът му за недопустимост на частната жалба е законосъобразен. Поради изложеното, определението на Софийския апелативен съд следва да бъде потвърдено като постановено в съответствие с процесуалния закон.
Предвид изложените съображения, съдът
О п р е д е л и :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 2551 от 09.08.2018 г., постановено по гр.д. № 3594/2018 г. по описа на Софийски апелативен съд, с което е оставена без разглеждане като недопустима частна жалба на П. Д. С. срещу определение № 7873 от 04.04.2018 г. по гр.д. № 2369/2018 г. на Градски съд в обжалваната част.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: