2
определение по гр.д.№ 1383 от 2017 г. на ВКС на РБ, ГК, първо отделение
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 506
София, 30.10. 2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на двадесет и пети октомври две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
след като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 1383 по описа за 2017 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на И. Г. П. и Г. Л. П. срещу решение № 13 от 17.01.2017 г. по в.гр.д.№ 329 от 2016 г. на Габровския окръжен съд, с което е отменено изцяло решение № 207 от 10.10.2016 г. по гр.д.№ 584 от 2016 г. на Севлиевския районен съд и вместо него е постановено решение за уважаване на предявения от Д. Х. С., Н. Т. Н. и М. Т. Н. срещу И. Г. П. и Г. Л. П. иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК за установяване правото на собственост на ищците върху следния недвижим имот: нива с площ от 0,729 дка, находяща се в землището на [населено място], [община], м.“Веранлък“, представляваща имот № 174016 по плана за землището на [населено място].
В касационната жалба се твърди, че решението на Габровския окръжен съд е постановено в нарушение на закона, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано- основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 ГПК.
Като основания за допускане на касационното обжалване се сочат чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Касаторите твърдят, че обжалваното решение противоречи на задължителна съдебна практика /Тълкувателно решение № 4 от 17.12.2012 г. по тълк.д.№ 4 от 2012 г. на ОСГК на ВКС и Тълкувателно решение № 10 от 05.12.2012 г. по тълк.д.№ 10 от 2012 г. на ОСГК на ВКС/ по следния правен въпрос: необходимо ли е, за да се установи владение върху имот, придобит от несобственик на правно основание, владелецът да демонстрира намерението си за своене на имота пред действителния собственик. Освен това, според касаторите, произнасянето на ВКС по този въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
В писмен отговор от 07.03.2017 г. ответниците по жалбата Д. Х. С., Н. Т. Н. и М. Т. Н. оспорват същата. Молят касационното обжалване на решението да не бъде допускано и да им се присъдят направените по делото пред ВКС разноски.
Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, състав на първо отделение по наличието на основания за допускане на касационното обжалване приема следното: За да постанови обжалваното решение за уважаване на предявения установителен иск за собственост, въззивният съд е приел, че ищците са придобили процесния имот от действителния собственик /И. Д. Х./, на валидно правно основание /договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № 89 от 07.03.1998 г./ и като такива са станали собственици на имота. Ответниците не са собственици на този имот, тъй като са приобретатели по нотариален акт № 75 от 21.09.2007 г., сключен с несобственик /Д. И. Д., син на собственика на имота И. Д. Х., но след прехвърлянето на имота на ищците/. За неоснователно е прието от съда и направеното от ответниците възражение за придобиване на имота по давност поради следното: Съдът е приел, че ответниците са могли да придобият имота след изтичане на кратката придобивна давност по чл.79, ал.2 ЗС /5 години/, тъй като са били негови добросъвестни владелци по смисъла на чл.70, ал.1 ЗС /придобили са имота на правно основание, годно да ги направи собственици, без да знаят, че праводателят им не е бил собственик/. Въз основа на събраните по делото доказателства обаче съдът е приел, че ответниците никога не са установявали фактическа власт върху процесната нива: фактическа власт е осъществявана от свидетеля П. Й., който е бил допуснат да ползва имота от ищците. Приел е, че дори да се приеме, че ответниците са владяли имота през периода от 2013 г. до 2016 г., за което са представени косвени доказателства /наемен договор с [фирма] и удостоверение от ОСЗ- [населено място]/, то този срок е по-малък от 5 години и като такъв е недостатъчен за придобиването на имота по давност.
С оглед тези мотиви на съда няма основание за допускане на касационното обжалване на решението на Габровския окръжен съд поради следното:
На първо място, поставеният от касаторите правен въпрос /необходимо ли е, за да се установи владение върху имот, придобит от несобственик на правно основание, владелецът да демонстрира намерението си за своене на имота пред действителния собственик/ не е въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като не е обусловил изводите на съда в обжалваното решение. Съдът не е приел, че за да установят владение върху закупения от тях имот, ответниците е следвало да демонстрират намерението си за своене на имота пред действителните собственици, а е приел, че ответниците въобще не са установявали фактическа власт върху имота след закупуването му през 2007 г., а дори и да се приеме за доказано, че са установили такава от 2013 г. и от този момент са владелци на имота, то не са могли да придобият имота по давност, тъй като от 2013 г. до завеждане на делото през 2016 г. не са изминали 5 години, колкото са необходими съгласно чл.79, ал.2 ЗС за придобиването на имота по давност като добросъвестни владелци.
На второ място, решението не противоречи на приетото в посочените от касаторите тълкувателни решения, в които е даден отговор на други правни въпроси: В Тълкувателно решение № 4 от 17.12.2012 г . по тълк.д.№ 4 от 2012 г. на ОСГК на ВКС е прието, че позоваването на придобивната давност не е елемент от фактическия състав на придобиването на имот на това основание и че такова позоваване може да бъде извършено и от наследниците на владелеца на имота, който приживе не се е позовал на давността. В обжалваното решение съдът не е постановил нещо различно- не е приел, че позоваването на давността е елемент от фактическия състав на придобивното основание, нито е приел, че наследниците на владелеца не могат да се позовават на изтеклата придобивна давност. Напротив, приел е, че от момента на изтичане на 5-годишния давностен срок по чл.79, ал.2 ЗС ответниците биха могли да придобият имота по давност, но в конкретния случай те не са го придобили по давност, тъй като не са владяли имота в продължение на повече от 5 години. Според приетото в Тълкувателно решение № 10 от 05.12.2012 г. по тълк.д.№ 10 от 2012 г. на ОСГК на ВКС имот, който подлежи на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, може да бъде придобит по кратката давност след влизане в сила на чл.5, ал.2 ЗВСОНИ от лице, което е негов добросъвестен владелец. В обжалваното решение съдът не е отрекъл възможността процесната нива да бъде придобита от ответниците по кратката придобивна давност. Напротив, приел е, че те биха могли да придобият имота по кратката давност като добросъвестни владелци по смисъла на чл.70, ал.1 ГПК /тъй като са го закупили на правно основание, годно да ги направи собственици, без да знаят, че праводателят им не е собственик/, но е приел, че не са го придобили по давност, тъй като не са владяли имота в продължение на повече от 5 години- доказали са евентуално владение само за периода от 2013 г. до 2016 г.
Поради всичко гореизложено касационното обжалване на решението на Габровския окръжен съд не следва да се допуска.
С оглед изхода на делото и на основание чл.81 ГПК във връзка с чл.78 ГПК касаторите дължат и следва да бъдат осъдени да заплатят на ответницата по жалбата Д. Х. С. направените от нея разноски за адвокат по делото пред ВКС в размер на 200 лв.
По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 13 от 17.01.2017 г. по в.гр.д.№ 329 от 2016 г. на Габровския окръжен съд.
ОСЪЖДА И. Г. П. и Г. Л. П. и двамата с адрес: [населено място], [община] да заплатят на Д. Х. С. от [населено място], [община], [улица] на основание чл.78 ГПК сумата 200 лв. /двеста лева/, представляваща разноски по делото пред ВКС.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.