О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 506
София, 04.04.2012 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на втори април двехиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надя Зяпкова
ЧЛЕНОВЕ: Жива Декова
Олга Керелска
като изслуша докладваното от съдия Зяпкова гр. дело № 145/2012 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от П. И. П. чрез пълномощник адвокат П. Т. против въззивно решение на Софийски градски съд, ІІ-А въззивно отделение от 6.07.2011 г., постановено по гр. д. № 3475/2008 г. в частта, с която е оставено в сила решение на СРС, 75 състав от съдебно заседание на 19.11.2009 г. по гр. д. № 22475/2006 г., с което е отказано допускане на основание чл. 192, ал. 2 ГПК /отм./ на поправка на очевидна фактическа грешка в решението си от 14.07.2008 г. по същото дело.
По допустимостта на касационното обжалване касаторът се е позовал на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК с формулиран правен въпрос, както следва: може ли съдът да уважи иска само спрямо единия ответник, въпреки че е заведен срещу двама, без заявление на ищеца, ако законът предвижда солидарна отговорност; може ли ищецът да измени своето искане в хода на делото, ако предпочитаният от него ответник се окаже неплатежоспособен.
За ответниците по касация [фирма], [населено място] и Р. Д. Т. не е изразено становище.
Касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт на въззивен съд в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.
При преценка за допустимост на касационното обжалване Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение констатира следното:
Обективно съединени искове с правно основание чл. 128 КТ, чл. 214 КТ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД против [фирма], [населено място], [улица], ет. 1. От у-ние на СГС от 24.10.2006 г. е видно, че преди датата на подаване на исковата молба в съда /27.10.2006 г./ с решение от 17.05.2006 г. по ф. д. № 18354/1994 г., ФО е вписано прехвърляне на предприятието на [фирма], като съвкупност от права, задължения и фактически отношения на [фирма] и заличаване на ответника [фирма]. В първото съдебно заседание пред СРС, ГК, 75 с-в по гр. д. № 22475/2006 г. съдът е допуснал уточнение на страната на ответника, а именно физическото лице Р. Д. Т. ЕГН [ЕГН], адрес: [населено място], [улица], ет. 1. В хода на делото пред районния съд с писмена молба от 24.10.2007 г. от ищцата е поискано конституиране нов ответник [фирма], [населено място], район „С.”, [улица], поради прехвърляне на търговското предприятие на ЕТ Р. Т. на ЕТ О. С.-Д. и последващо прехвърляне от последното на [фирма], отговарящо за задълженията на предходните праводатели до датата на прехвърлянето-чл. 15 ТЗ. С писмена молба от 7.11.2007 г. ищцата е уточнила искането си за конституиране на новия ответник [фирма] наред с ответника-физическо лице Р. Т. и че предпочитан ответник е [фирма]. С решение на СРС от 14.07.2008 г. исковете са уважени частично срещу ответника [фирма]. С решение от 19.11.2009 г. СРС е оставил без уважение искане на ищцата да допусне поправка на очевидна фактическа грешка в решението си от 14.07.2008 г. на основание чл. 192, ал. 2 ГПК /отм./.В мотивите към решението СРС е посочил, че исковете срещу Р. Т. и [фирма] са пасивно съединени при условията на евентуалност, като предпочитан ответник е посочено дружеството [фирма], при което исковете срещу физическото лице ответник Р. Т. се разглеждат при отхвърлителен резултат по исковете срещу дружеството. При положение, че исковете са уважени частично срещу дружеството съдът не дължи произнасяне по исковете срещу физическото лице. По въззивна жалба на ищцата въззивният съд е оставил в сила първоинстанционното решение, постановено в производство по чл. 192, ал. 2 ГПК /отм./.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване.
Въпросите, поставени с изложението по допустимостта на касационното обжалване не са правни въпроси по смисъла на общото изискване на чл. 280, ал. 1 ГПК вр. разясненията с т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. по т. д. № 1/2009 г., ВКС, ОСГТК. По поставените с изложението въпроси въззивният съд не се е произнасял и те не са обусловили постановения резултат по молбата на ищцата за отстраняване очевидна фактическа грешка по реда на чл. 192, ал. 2 ГПК /отм./.
Основанието за допустимост по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК не е обосновано в аспект на разясненията с т. 4 от цитираното тълкувателно решение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на СГС, ІІ А въззивно отделение от 6.07.2011 г., постановено по гр. д. № 3475/2008 г. в обжалваната част по касационна жалба от П. И. П. ЕГН [ЕГН].
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: