Определение по гр.д. на ВКС , І-во гражданско отделение стр.2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 506
София, 07.11.2019 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на 09.10.2019 година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова
ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева
Владимир Йорданов
разгледа докладваното от съдия Йорданов
гр.дело № 1753 /2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е с правно основание чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. С. Л. срещу въззивно решение № 7528 от 30.11.2018 г. по възз. гр. д. № 7117 /2017 на Софийски градски съд, г.о., с което е потвърдено първоинстанционно решение от 15.07.2015 г., на Софийски районен съд, г.о., с което е отхвърлен предявеният от М. С. Л. и С. С. З. срещу С. Т. В., Е. Т. М., Е. Т. И., Е. В. Б. и В. Б. И. иск за делба на дворно място, представляващо УПИ …., от кв. ….. по плана на вилна зона С. – Юг, с площ 1701 кв.м., индивидуализиран в решението.
Жалбоподателят твърди, че обжалваното решение е неправилно и иска то да бъде допуснато до касационно обжалване, като излага основания за това, които ще бъдат разгледани по-долу.
Насрещните страни не са подали писмени отговори на касационната жалба.
Жалбата е допустима, тъй като обжалваното въззивно решение е постановено по иск за делба, за който в чл.280,ал.3 ГПК не е предвидено ограничение за касационно обжалване.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел за установено следното:
Ищците и ответниците, като правоприемници на една сестра и двама братя, са съсобственици на дворното място при идеални части на трите групи: 764 /1364 ид.ч., 200 /1364 ид.ч. и 400 /1364 ид.ч. и са собственици на три отделни постройки в процесното дворно място.
Със съдебно решение от 1981 г. е разпределено ползването на дворното място съобразно разположението на сградите.
Като се е позовал на приетото с т.1,б„д“ от № 2 /1982 г., въззивният съд е приел, че дворното място, което има предназначение на обща част, обслужваща отделните сгради, разположени върху него, които са индивидуална собственост само на някои от съсобствениците на дворното място, е неделимо по силата на чл.38,ал.3 ЗС.
Въззивният съд е приел за неоснователен довода на М. Л., че статутът на земята, върху която са построени сградите, като обща част или като обикновена съсобственост се определя от възможността дворното място да се раздели на толкова УПИ, колкото са притежаваните от съсобствениците сгради, като се запазят изискванията за площ и лице за всеки новообособен УПИ, отстоянията на съществуващото застрояване, достъпът до улица и т.н., тъй като поделяемостта на имота не е установена от ищците с надлежни доказателства, събрани по реда на ГПК.
Касационно обжалване следва да се допусне по изведения от жалбоподателя М. С. Л. процесуалноправен въпрос: При наведени доводи за обособяване на самостоятелни УПИ от съсобствен имот, следва ли съдът да изследва и изясни тази възможност, в това число да назначи служебно съдебно-техническа експертиза с оглед разделянето на съсобственото дворно място на толкова УПИ, колкото са постройките, при спазване на изискванията за лице и повърхнина, предвидени в чл.19 ЗУТ и нормите за отстояние на сгради и съседни УПИ?
Видно от изложеното за мотивите на въззивния съд, въпросът е обуславящ и се отнася до приложението на чл.201 ЗУТ, съдът го е разгледал и е приел отрицателен отговор поради недоказване от страна на въззивните жалбоподатели – ищци.
С това е допуснал противоречие с посоченото от жалбоподателя решение № 43 от 17.04.2015 г. по гр.д. № 6347 /2014 г. на ВКС, второ г.о., с което в отговор на правен въпрос е прието, че уредбата на производството по допускане и извършване на съдебна делба се състои от императивни материалноправни норми. Съгласно приетото с т.1 от ТР № 1 /09.12.2013 г. по т.д. № 1 /2013 г. на ВКС, при проверка на правилността на първоинстанционното решение въззивният съд може да приложи императивна материалноправна норма дори ако нейното нарушение не е въведено като основание за обжалване. Поради това въззивният съд, пред когото е пренесено производството по допускан на съдебна делба, е длъжен да обезпечи правилното приложение на императивния материалноправен закон.
С разрешението си въззивният съд е допуснал противоречие и с посоченото от жалбоподателя решение № 114 от 20.11.2017 г. по гр.д. № 711 /2017 г. на ВКС, второ г.о., с което в добавка на приетото с първото цитирано решение е прието и че съгласно т.3 от ТР № 1 /09.12.2013 г. по т.д. № 1 /2013 г. на ВКС, когато за приложението на императивна материалноправна норма е необходимо събирането на доказателства, които поначало се събират от съда (между които експертиза), въззивният съд следва служебно да събере тези доказателства.
Следователно въззивният съд е допуснал противоречие и с посоченото от жалбоподателя ТР № 1 /09.12.2013 г. по т.д. № 1 /2013 г. на ВКС, на което са основани двете съдебни решения на ВКС.
С това е осъществено основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК.
Жалбоподателят следва да заплати по сметка на ВКС сумата 50 лева за разглеждане на касационната и жалба.
Воден от изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение № 7528 от 30.11.2018 г. по възз. гр. д. № 7117 /2017 на Софийски градски съд, г.о.
Указва и дава възможност на жалбоподателя М. С. Л. в едноседмичен срок от съобщение да представи доказателства за платена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 50 (петдесет) лева за разглеждане на касационната и жалба, като и указва, че при неизпълнение касационната жалба ще бъде върната, а производството по делото – прекратено.
След изтичане на този срок делото да се докладва за насрочване или за прекратяване.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.